Решение № 2720 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20221100100981 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Предявен е иск от Г. Н. Д. срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за присъждане на сумата 40000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 640,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.12.2020г., около 07.30ч, в гр. София, в кв.

„Младост-4", по ул. „Бизнес парк“, кръстовището с „Околовръстен път", причинено виновно от Т. Н. Н.-А., при управление на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, която при движение в посока от ул.“Васил Радославов“ към ул.“Витошки камбани“, спряла автомобила в средната пътна лента, за ляв завой и навлизане в платното за движение в посока изток към с. Герман, на включен зелен сигнал за ляв завой потеглила предприемайки маневра ляв завой, и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснала предприелата пресичане от насрещния тротоар на платното на „Околовръстен път" в посока към ж.к.“Младост 4“, по пешеходна пътека пешеходка Г. Н. Д., с което и причинила тежки травматични увреждания, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди считано от 18,12,2020г. – датата на завеждане на извънсъдебната претенция за обезщетение, а върху главницата за имуществени вреди считано от 31.01.2022г – датата на завеждане на иска, до окончателното им изплащане.

За ПТП бил съставен констативен протокол и образувано досъдебно производство.

Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреди претърпяла болки и страдания с голям интензитет, които продължават към момента и ще продължават и в бъдеще. Търпяла множество медицински интервенции, болничен престой, продължителен 1 период на възстановяване в значителна част от който била поставена в зависимост от помощта на трети лица, т.к. била в невъзможност да се храни и говори, и обслужва самостоятелно. Получила и увреждания на психиката, които не са отшумели и към момента.

Твърди, че на 18.12.2020г. поискала извънсъдебно от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, каквото не и е изплатено и към момента.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а.

„Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, управляван от Т. Н. Н.-А., валидно към датата на ПТП, факта на настъпване на ПТП и участниците в него както и, че на 18.12.2020г. ищцата е поискала извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение, което не е сторено.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че същото не е настъпило на пешеходна пътека.

Възразява наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени и имуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва неимуществените вреди по интензитет и проявление.

В отношение на евентуалност навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която допринесла с поведението си за настъпване на ПТП, т.к предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да съобрази поведението си с движещият се на пътното платно лек автомобил и прецени скоростта му на движение и собствeните си възможности да пресече безопасно пътното платно при приближаването му, независимо от конкретните правила за предимство в създалата се ситуация, с което поставила себе си и оставалите участници в движението в опасност.

В евентуалност оспорва претенциите по размер.

Допълнителната искова молба и допълнителен отговор не са постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и чл. 373, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения 2 за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, валидна към датата на ПТП. Безспорно е и, че на 18.12.2020г. ищцата предявила пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение, каквото не е изплатено.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

На 08.12.2020г., около 07.30ч, зимно време, тъмно с ръмеж на дъжд и лека мъгла, мокра пътна настилка, в гр. София, в кв.„Младост-4", по ул. „Бизнес парк“, в посока от ул.“Васил Радославов“ към ул.“Витошки камбани“, се е движил л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, управляван от Т. Н. Н.-А.. Достигайки до кръстовището с „Околовръстен път", водачът спрял автомобила в средната пътна лента, за ляв завой и навлизане в платното за движение в посока изток към с. Герман. На включен зелен сигнал за ляв завой водачът А. потеглила предприемайки маневра ляв завой.

В същото време от насрещния тротоар пешеходката Г. Н. Д. е предприела пресичане на платното на „Околовръстен път" в посока към ж.к.“Младост 4“.

Водачът на автомобила не видял пешеходката, а последната не видяла насрещно движещият се автомобил. Двамата не предприели спиране и в резултат настъпил удар на пешеходката от средната предна част на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, със скорост 30 - 40 км/ч. При удара поради ниската предна част на автомобила пешеходката е качена на предния капак. След плъзгане назад главата и е ударена от челното стъкло, което се чупи.

Водачът на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА предприела спиране, спряла автомобила, при което тялото на пешеходката е отблъснато и носено върху предния капак и паднало вляво от автомобила, върху настилката.

Вещото лице е възприело за място на удара - по дължина на пътя, върху пешеходната пътека, а по широчина е на около 7,5м вляво от десния край на платното за движение, при възможни две местоположения за настъпване на ПТП – на самата пешеходна пътека и на 2 метра след пешеходната пътека, където е настъпил удара според показанията на свидетеля Т.

Н. Н.-А. – водач на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, и в който случай пешеходката се е навлязла в платното за движение, но се е движела косо надясно. И в двата случая ударът е бил предотвратим за водача на л.а. „Ситроен Ц4", рег. Nº СА **** ХА, независимо от начина на движение /скорост, време на движение, отстояние/ на пешеходката. Според заключението по технически път трудно може да бъде обоснован извод за косо надясно или диагонално движение на пешеходката след навлизане на пътното платно, т.к. единственото място за навлизане в платното за движение е мостчето над отводнителния канал, което е точно срещу пешеходната пътека и само там няма мантинела. По време на ПТП е валял дъжд, 3 междинната ивица е била мокра и кална, а на наея има две мантинели високи около 70 см/м, които пешеходката е трябвало да преодолее.

Поради липсата на циклограма не може да се установи на какъв сигнал на светофара са навлезли в кръстовището водачът на л.а. и пешеходката.

Спрямо предотвратимостта на удара причината, за настъпване на произшествието е в действията, на водача на л.а. Ситроен, който не е наблюдавал внимателно пътя пред автомобила си и е не е реагирал своевременно с аварийно спиране. При своевременно реагиране за спиране, към момента, в който е видял навлизането на пешеходката в платното за движение на „Околовръстния път“, водачът е имал възможност да спре и да предотврати удара и ПТП. Поради тези причина действията -бездействията на водача на автомобила са в пряка причинно следствено връзка с настъпилото ПТП.

Пострадалата пешеходка А. е имала обективна възможност да види насрещно движещият се автомобил и да се спре, преди да навлезе в коридора на движение на автомобила, затова и нейните действия са в причинна връзка с настъпилото ПТП.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица Г. Н. Д. е получила следите телесни увреждания: СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ В ОБЛАСТТА НА СТАВНИЯ ИЗРАСТЬК В ДЯСНО; ЧАСТИЧНО СЧУВАНЕ НА КОРОНКИТЕ НА 11, 21 И 23 ЗЪБИ;

МНОЖЕСТВО ОХЛУЗВАНИЯ И ХЕМАТОМИ НА ЛИЦЕТО;

КОНТУЗИЯ НА ДЯСНОТО КОЛЯНО; КОНТУЗИЯ НА ДЯСНАТА ПОДБЕДИЦА.

След ПТП е приложено наместване на счупения десен ставен израстък на долната челюст по безкръвен път, с ръце и е направена междучелюстна метална остеосинтеза ограничаваща отварянето на устата и дъвчене и хранене до зарастването на счупването. Впоследствие тези остеосинтезни материали, които се поставят също безкръвно се отстраняват и при ищцата е наложена петкратна физиотерапия и лечебна физкултура за раздвижване на долната челюст.

Възможността за нормално дъвчене и говор след счупването на долната челюст се е възстановила в срок от 3 - 4 месеца. Охлузванията и хематомите на лицето са отзвучали в срок от 15 - 20 дни. Контузията на дясното коляно и контузията на дясната подбедрица са отзвучали в срок до 20 - 25 дни.

Поради липсата на данни за проведено дентално лечение на счупените коронки на трите горни зъба вещото лице не ги е ценило, като телесна повреда. Съгласно заключението липсват данни отчупените части от коронките на трите горни зъби да са в степен да затрудняват говора и дали са здрави и налични ли са срещулежащите им зъби на долната челюст, като отчупени части от коронки не винаги водят до дентални лечебни процедури и може да не са с такива размери, че да налагат възстановяването им.

Съгласно заключението болките от счупването на ставния израстък, са с висок интензитет и са причинили продължителни страдания. Затруднени са след междучелюстната фиксация говора и дъвченето, което налага хранене до свалянето на тази фиксация с течни 4 храни, често пъти с помощта на сламка.

Контузиите на долните крайници и особено на коленната област също са придружени с интензивни по сила болки и продължително страдание.

За пострадалата Г. Д. съгласно заключението няма данни и не са налице причини за трайни последици за здравословното състояние.

Съгласно заключението разходите в размер на 640,00лв. са в причинна връзка с ПТП и са били необходими за закупуване на остеосинтезните материали за обездвижване на долната челюст. НЗОК не ги покрива.

От заключението по приетата СПЕ се установява следното:

По време на инцидента ищцата е изпитала остър емоционален стрес, изпитала е страх за здравето и живота си.

Впоследствие в отговор на травматичното събитие е развила продължителна адаптационна реакция с тревожно депресивен облик на състоянието. Изпитала е болки и неудобства по време на лечебния и възстановителния процес, както и негативни емоционални изживявания, най интензивни през първия месец след инцидента, постепенно намаляващи с течение на времето и без да може да се твърди, че същите са отзвучали напълно и към настоящият момент. При нея все още са налице психологически последици от травматичното събитие, изразяващи се в известна емоционална нестабилност, склонност към потиснатост, безпокойство, напрежение, чувство на несигурност, загуба на увереност, фрустрация /препятстване/, поради усещане, че външни обстоятелства ограничават свободата на нейните действия, усещане за слабост и апатия, повишена раздразнителност, засилена потребност от тишина и спокойствие. Съгласно заключението травматичните изживявания за ищцата ще отшумят с времето, като е възможно останалият травматичен спомен да се актуализира при обстоятелства, напомнящи за него.