Определение № 1363 от 13.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1363 гр. Стара Загора, 13.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500764 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.78, ал.1 и 5 от ГПК, чл.2, т.1 и чл.8 от ЗДДС и чл.38, ал.1 и 2 от ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК частната жалба вх.№ 12150/06.10.2023г. от ответника П. Д. Т. от с.А., *** против постановеното в з.з. Определение № 2025/25.09.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 1511/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което се оставя без уважение Молбата му за изменение на постановеното Решение № 355/04.07.2023г. в частта за разноските, относно включването на 20 % ДДС в адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното Определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно и незаконосъобразно, и излага подробни фактически и правни съображения в своя защита, и най- вече с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за МРАВ, като сочи относима по казуса съдебна практика по идентични случай. Моли въззивния съд да отмени атакуваното първоинстанционно Определение и да начислил задължителния 20 % ДДС върху определеното в Наредбата минимално адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., със законните последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен Отговор на ч.жалба от другата страна- ищеца „В.к.“- ООД, гр.С..

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено, че ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, внесена е дължимата Държавна такса за въззивното производство, и актът не е бил междувременно изменен или отменен от първата инстанция.

1

С обжалваното Определение РС е отхвърлил искането на ответникажалбоподател за присъждане и на 20 % ДДС към определения по реда на чл.38, ал.1 и 2 от ЗАдв. минимален размер на адв. хонорар на пълномощникаадвокат на ответника.

При присъждане от съда на дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС/какъвто е процесния случай/- видно от представеното по делото официално Удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г. на НАП, адв.М. М. от АК- Пловдив той е бил своевременно и редовно регистрирано по ЗДДС. Поради което дължимото му адв. възнаграждение по предявения установителен иск съгласно императивната норма на чл.38, ал. 2 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба Na 1/09.07.2004г. за минималните адв. възнаграждения на ВАС- София също следва да е с включен 20 % ДДС, понеже относно тези адв. възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати/какъвто е процесния/ дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото общо възнаграждение/общо минимално възнаграждение плюс 20 % ДДС/. Те следва да се присъдят в полза на адвоката/съответно адвокатското дружество/, включително и в случаите, когато е оказана безплатна адв. услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. При такава законова хипотеза предоставените от процесуалния представител- адвокат процесни правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, и е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително договорено и заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв. законов ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС/или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 от ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество/, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАС следва да включва и съответния 20 % ДДС. По този начин с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, aл.2 от ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на данъчно облагане с общия 20 % ДДС по смисъла на чл.2, т.1 във вр. с чл.8 от ЗДДС. Предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38, ал.1 от ЗАдв. фактическо и правно основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска зашита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. с § 2а от ДР на Наредба N 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да включва в себе си и общия 20 % дължим ДДС. В противен случай регистрираните по ЗДДС адвокати ще бъдат поставени в понеблагоприятно положение от нерегистрираните по ЗДДС, тъй като с изплащането на ДДС те биха получавали с 20 % по-малко по размер 2 адвокатско възнаграждение.

Следва да се прави и разграничение между „безвъзмездна услуга“ и „безплатна услуга“, тъй като при представителство по чл.38, ал.1 от ЗАдв. услугата не е „безвъзмездна“ за адвоката, а е „безплатна“ за страната, при което съдът е органът, определящ адв.възнаграждение при представителство по реда на чл.38, ал.1 от ЗАдв. и това адв.възнаграждение при редовна регистрация на адвоката по чл.96, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде облагано с дължимия 20 % ДДС върху данъчната основа- адв.възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС- София, за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият 20 % ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. В процесния случай адвокатът е регистрирано по ЗДДС лице и адвокатското възнаграждение за предявения установителен иск се претендира с дължимия 20 % ДДС. Предвид което при спазване на горепосочените нормативни правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвоката за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявения установителен иск.

В конкретния случай въззивната инстанция намира, че РС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати/какъвто безспорно е процесния пълномощник на ответника/, при които дължимият 20 % ДДС се начислява върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от общо дължимото възнаграждение/с включен 20 % ДДС/. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на другата страна. В конкретния случай пълномощника- адв.Д. В. М. от АК- Пловдив доказано и официално е бил регистриран по ЗДДС, поради което неправилно РС не е присъдил съответния размер на дължимия ДДСтоест сумата в размер общо 2 436 лв. с включен 20 % ДДС, при базова основа в размер на минималните нормативно определени 2 030 лв. без включен 20 % ДДС.

Предвид което обжалваното първоинстанционно Определение на РС следва да бъде изцяло отменено и вместо това да се постанови ново такова от настоящия въззивен съд, с което ищецът да бъде осъден да заплати на пълномощника- адвокат на ответника и дължимата се сума от 114, 40 лв., представляваща отказания от РС за присъждане 20 % ДДС, със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд съгласно чл.274, ал.4 от ГПК.

Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.78, ал.1 и 5 от ГПК, чл.2, т.1 и чл.8 от ЗДДС, чл.38 , ал.1 и 2 от ЗАдв. и § 2а от ДР на 3

Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Определение № 2025/25.09.2023г., постановено по приключеното гр.д.№ 1511/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, като вместо това Постановява :

ИЗМЕНЯ Решение № 355/04.07.2023г. по гр.д.№ 1511/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в частта за разноските, като ОСЪЖДА „В.к."- ООД, ЕИК: ***, със седалище в гр.С. и адрес на управление: гр.С., *** да заплати на адвокат Д. В. М. от АК- Пловдив, със служебен адрес на кантората в гр.П., ***, в качеството на процесуален представител на П. Д. Т.- ЕГН ********** сумата 114, 40 лв., представляваща включен 20 % ДДС в адвокатското му възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред по- горен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4