Решение № 440 от 09.09.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Разлог, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20241240100779 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „С.К.П.“ЕООД, ЕИК*, с адрес *, с управител Г.И.П., с/у „Б.А.“ЕООД, ЕИК*, с адрес *, с управител В.П.С., като са предявени обективно съединени искове по чл.422, във вр. чл.415 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли от съда да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи общо сумата от 1`002,64 лв., от която 909,98 лв. с ДДС – главница за незаплатено възнаграждение по договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 28.10.2022 г., 92,66 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2023 г. до 23.04.2024 г., както и законната лихва в/у главницата, считано от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноските, направени в заповедното и настоящото исково производство.

Ищецът извежда съд. предявените субективни права или твърдени я, че м/у страните е сключен Договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 28.10.2022 г. В изпълнение на договора ищецът издал 12 броя ф-ри за извършени счетоводни услуги за период от 01.01.2023 г. до 01.02.2024 г., както следва: ф-ри №*/01.01.2023 г.; ф-ри №*/02.02.2023 г.; ф-ри №*/01.03.2023 г.; ф-ри №*/03.04.2023 г.; ф-ри №*/02.05.2023 г.; ф-ри №*/01.06.2023 г.; ф-ри №*/03.07.2023 г.; ф-ри №*/01.08.2023 г.; ф-ри №*/01.09.2023 г.; ф-ри №*/02.10.2023 г.; ф-ри №*/01.11.2023 г. и ф-ри №*/01.02.2024 г. Твърди се, че след възникване на договорните отношения ответното дружество изпаднало във финансово затруднение, поради което по молба на последното, ишцовото дружество намалило съществено договореното месечно възнаграждение. В тази вр. се сочи, че са издадени кредитни известия към ф-рите, с които размерът на дължимото възнаграждение е редуциран. След извършените корекции се сочи, че общата неплатена сума по процесните 12 броя ф-ри възлиза на 909,98 лв. с ДДС.

Поддържа се, че п/з целия процесен период ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, включително ч/з подаване на справки декларации, поради което са издавани съответно и ф-ри, като по никоя от тях ответното дружество не е извършило плащане.

Поради продължилото неизпълнение „С.К.П.“ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д.

№492/2024 г. по описа на Рг.РС. Вследствие на това е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като предвид подадено възражение от страна на ответника с/у издадената заповед за изпълнение, бил предявен настоящият установителен иск.

Ответникът не е депозирал отговор на ИМ в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като подаденият впоследствие такъв е приет от съда за недопустим поради просрочието му.

1

В хода на производството към доказателствения материал е приобщено ч. гр. д. №492/2024 г. по описа на РС-Рг, образувано по заявление на „С.К.П.“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, с/у „Б.А.“ЕООД за процесните вземания. В материалите по заповедното производство са приложени писмените док-ства, на които заявителят е основал претенцията си, включително Договорът за счетоводно и ТРЗ обслужване от 28.10.2022 г., процесните ф-ри, издадени за извършваното счетоводно обслужване, както и издадените впоследствие кредитни известия, с които размерът на част от първоначално ф-рираните възнаграждения е бил намален. По заповедното производство са приложени още справка от НАП относно подаваните декларации, както и нотариално заверено пълномощно, с което управителят на „Б.А.“ЕООД е упълномощил „С.К.П.“ЕООД да представлява дружеството пред НАП, включително да подава заявления за регистрация и дерегистрация на дружеството по общия ред, данъчни декларации и други документи пред приходната документация.

От приложените ф-ри се установяват периодите, за които ищецът е начислявал възнаграждение за предоставяните счетоводни услуги, а от кредитните известия – извършеното впоследствие значително намаляване на първоначално ф-рираните суми.

В хода на съд. производство е изготвена и приета ССчЕ, като ВЛ - Г.К. е дало заключение по въпросите, поставени от ищеца, така и по доп. формулираните от ответната страна. От заключението се установява, че въпросните 12 броя ф-ри са издадени вр. с Договора за счетоводно и ТРЗ обслужване от 28.10.2022 г., като същите са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество и са включени в съответните дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС. ВЛ не е установило плащания от ответника по нито една от процесните ф-ри. Съобразно заключението п/з процесния период „Б.А.“ЕООД не е осъществявало фактическа стопанска дейност, не е реализирало приходи, покупки и продажби и не е разполагало с назначени работници или служители. Въпреки това, п/з периода на действие на договора от страна на „С.К.П.“ЕООД са изготвяни и подавани изискуемите месечни справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС. ВЛ е посочило, че тези декларации са подавани в срок и че с оглед липсата на стопанска дейност не са възниквали основания за извършване на други счетоводни и ТРЗ операции.

По отношение на размера на процесните вземания ВЛ е установило, че договореното месечно възнаграждение е било 250,00 лв. без ДДС, съответно 300,00 лв. с ДДС. По първите 11 процесни ф-ри първоначално е начислена обща сума от 3`300,00 лв. с ДДС, като след издаването на 11 кредитни известия общият им остатъчен размер е намален на 839,98 лв. с ДДС. 12-та процесна ф-ри №*/01.02.2024 г., отнасяща се за счетоводно обслужване п/з м.01.2024 г., е на ст-ст 70,00 лв. с ДДС. Така ВЛ е определило общия неплатен размер на главницата за целия процесен период на 909,98 лв. с ДДС.

Съдът кредитира писмените док-ства, които са относими по делото, както и заключението на ВЛ - Г.К., по ССчЕ като компетенно, обосновано и безпристрастно изготвено.

След като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.79 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.

Същите са процесуално допустими, като са подадени от надлежна страна и в законоустановения срок след подадено от ответника възражение с/у издадената по ч.гр.д.

№492/2024 г. по описа на РС-Рг заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Не е спорно в отношенията м/у страните, че помежду им е налице валидно облигационно отношение по сключен Договор за счетоводно и ТРЗ обслужване от 28.10.2022 г. Видно от представения по делото договор е, че „С.К.П.“ЕООД е поело задължение да извършва счетоводно и ТРЗ обслужване на „Б.А.“ЕООД, а последното – да заплаща уговореното възнаграждение.

2

Спорът м/у страните е концентриран основно в/у въпроса дали п/з процесния период ищецът е престирал в полза на възложителя уговорения трудов резултат и дали при липсата на стопанска дейност на ответника се дължи претендираното възнаграждение.

По правната си същност сключеният м/у страните договор за счетоводно и ТРЗ обслужване е ненаименован договор, съдържащ съществени елементи на договора за изработка, поради което относно задължението за заплащане на възбнаграждението съответно приложение намират правилата на чл.258 и следв., в частност по чл.266, ал.1 от ЗЗД.

Преди да обсъди по същество доводите на страните, съдът намира, че следва да отбележи процесуалните последици от неподаването на отговор от ответника на ИМ в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.133 от ГПК, ответникът, който не е направил в законоустановения срок възраженията си и не е упражнил предоставените му процесуални права, губи възможността да стори това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на непредвидени обстоятелства. В тази връзка съдът счита, че въведеното едва в първото ОСЗ твърдение от ответника за съществувала м/у страните устна уговорка, според което възнаграждението следвало да се заплаща едва след започване на стопанска дейност от ответника, е преклудирано. Ако подобна уговорка е същестувала, тя е представлявала обстоятелство, известно на ответника още от момента на възникването на договорното правоотношение и е следвало да бъде въведена с отговора на ИМ. По делото не са посочени и доказани особени непредивдени обстоятелства, които да оправдават несвоевременното упражняване на това процесуално право.

Същото се отнася и до останалите късно направени възражения на ответника, доколколкото се основават на същестували и известни на ответника преди изтичането на срока по чл.131 от ГПК, обстоятелства.

Настъпилата процесуална преклузия обаче не лишава ответника от възможността да оспорва доказателствената ст-ст на събраните по делото док-ства, да участва при тяхната проверка и да поддържа становище, че ищецът не е доказал елементите от фактическия състав на претендираното право. Ето защо съдът следва да обсъди по същество доводите на ответника относно липсата на реално счетоводно обслужване.

Като взе предвид събраните по делото писмени док-ства и закючението на приетата ССчЕ, настоящата инстанция намери за установено, че п/з процесния период ищецът е извършвал текущо счетоводно обслужване на ответника, изрязявашо се в изготвяне и подаване на месечни справки-декларации по ЗЗДС. Декларациите са подавани в предвидените от закона срокове. Не се установява п/з процесния период ищецът да е допуснал неизпълнение на задължение, което е било необходимо да бъде извършено с оглед състоянието на ответното дружество.

Действително от експертизта се установява, че „Б.А.“ЕООД не е развивало фактическа стопанска дейност, не е реализирало приходи от продажби, не е разполагало с назначени служители и не са възникнали задължения за извършване на ТРЗ операции.Тези обстоятелства обаче не водят до извод, че счетоводно обслужване изобщо не е било осъществявано. Липсата на стопанска дейност определя обема на необходимата счетоводна работа, но не е равнозначна на липса на счетоводно обслужване. ВЛ изрично потвърди в СЗ, че въпреки нулевите ст-сти ежемесечно са били изготвяни и подавани справки декларации и отчетни регистри по ЗДДС, като подаването им представлява счетоводна услуга и законово задължение за регистрираното по ЗДДС лице. Обстоятелството, че декларациите са „нулеви“, не освобождава ответника от задължението за деклариране п/з съответния данъчен период.

Лишено от основание е оплакването на ответника, че при липса на покупки, продажби и пероснал изобщо не е можело да има счетоводно обслужване, за което да се дължи възнаграждение. По делото не се установява страните да са уговорили възнаграждението да се дължи само при достигане на определен оборот, при определен брой счетоводни операции или само при наличие на назначени служители. При това положение 3 обстоятелството, че стопанската активност на ответника е била ограничена или липсваща, е имало значение за обема на извърпената счетоводна работа, но само по себе си не освобождава ответника от задължението за заплащане на възнаграждение при действащ договор и действително извършване на необхходимото счетоводно обслужване. В този смисъл е и разрешението, прието в Решение №7007 от 18.11.2025 г по възз. гр. д.

№4426/2025 г. на СГС, според което при продължаващ договор за счетоводно обслужване с определено месечно възнаграждение изпълнителят не носи отговорност за обема на стопанската дейност, реализирана от възложителя, и самата липса или малък обем на такава дейност не водят до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждението, когато договорът не е прекратен и счетоводното обслужване действително е извършвано.

Възражението на ответника, че регистрацията на „Б.А.“ЕООД по ЗДДС, е извършена едностранно от ищцовото дружество, без знанието и съгласието на неговия управител, е заявено след изтичане на срока за отговор на ИМ. Същото се основава на факти, съществували и известни на ответника към момента на изтичане на срока по чл.131, ал.1 ГПК, поради което при липсата на твърдени и установени особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.133 ГПК, правото на ответника да се позовава на това правоизключващо твърдение е преклудирано. Въпреки горепосоченото и за пълнота на изложението съдът намира, че възражението не се подкрепя и от събраните по делото докства, доколкото в приетото заключение на ССчЕ се установява, че регистрацията е извършена по избор на дружеството като доброволна регистрация по чл.100 ЗДДС.