Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 116 от 11.06.2025, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 223/2025
Вид
Решение № 116
Подписан
11.06.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Галина Христова Нейчева, Пламен Димитров Стефанов, Никола Георгиев Маринов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Сливен, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600223 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивното производство е Присъда рег.№ 53 постановена на 24.03.2025 год. по НОХД № 1628/2023 год. по описа на Районен съд - Сливен, с която подсъдимата С. К. Х. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.331, ал.1, вр. чл.330, ал.1 от НК и е осъдена на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1от НК с три годишен изпитателен срок.

С присъдата подс. С. К. Х. е осъдена да заплати в полза ОД на МВРСливен сумата от 242,51 лева и в полза на Районен съд-Сливен сумата от 71,31лева общо 313,82 лева представляваща направените по досъдебното производство разноски, както и да заплати на Д. Д. М., Д. П. М., С. Н. Н. сумата от 1000 лева представляваща направените разноски за повереник.

Недоволен от първоинстанционния съдебен акт, адв. Т. П. от АК-Стара Загора, процесуален представител на подсъдимата С. К. Х. е депозирал въззивна жалба пред Окръжен съд-Сливен, в която се твърди незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като е посочено конкретно нарушение на нормата на чл.303 ал.2 от НПК, с оглед на претендираната недоказаност на обвинението. Направено е искане да се отмени изцяло присъдата и постанови нова, с която подс. Х. да бъде оправдана. След изготвяне на мотивите по присъдата по делото е представено 1 допълнение към въззивната жалба, в което се сочи се, че във воденото производство не се е доказала по безспорен и категоричен начин вината на подсъдимата, а присъдата е постановена въз основа на неизяснена фактическа обстановка и при наличието на множество противоречиви и недоказани факти. Предвид посочените възражения, се прави искане за отмяна на присъдата на Районен съд-Сливен и постановяване на нова, с която подс. С. К.

Х. да бъде оправдана по предявеното и обвинение.

По същество на делото, в съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура-Сливен изразява становище, че присъдата на Районен съд-Сливен е обоснована и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Посочва се, че фактическата обстановка по делото е изяснена, а авторството на подсъдимата в извършването на престъпление за което и е възведено обвинение е доказано по безспорен начин.

Частната обвинителка – пострадалата Д. Д. М., се явява лично и заявява, че оспорва жалбата. Смята обвинението за доказано и моли присъдата да бъде потвърдена. Частните обвинители Д. П. М. и С. Н. Н. редовно призовани не се явяват, редовно призован не се явява и повереника на частните обвинители адв. П. Н. от АК- Сливен.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явява подс. С. К. Х., както и упълномощеният му защитник - адв. Т. П. от АК-Стара Загора, който моли да бъде уважена депозираната въззивна жалба. Като основание за това сочи, че присъдата е постановена на базата на противоречиви и неясни факти свързани както с механизма на запалване на къщата в с. **, така и с вината на подс. С. К. Х.. Навеждат се доводи за липса на доказателства обосноваващи извод за виновност на подсъдимата.

В последната си дума подсъдимиата заявява, че иска да бъде оправдана, тъй като не е тази, която е допуснала палежа.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подаден e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество съдът счете за неоснователна.

От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Подсъдимата С. К. Х. е родена на ******* г. в с. *******, жител и живуща в гр. *******, българка, бълг. гражданка, с висше образование, омъжена, не осъждана.

Пострадалите Д. П. М., свид. С. Н. Н., свид. П. Д. М. и свид. Д. Д. М. били наследници на пострадалата М. С. М., починала на ******* г.

2

Пострадалите С. И. С. и Х. И. С. били наследници на пострадалата П. Х. И., починала на ******* г. Починалите свидетели били наследници на С. И. С., собственик на недвижим имот в с.**, починал на през **** г.

Всички посочени наследници били съсобственици на жилищна сграда с административен адрес с.**, ул. ******* със застроена площ 81 кв.м., построена през **** г. състояща се от четири стаи и два коридора, описани в УПИ*******; навес със застроена площ 30 кв.м построен ****г. и паянтова стопанска сграда със застроена 30 кв.м, построена през ****г., като последните две описани постройки попадали в УПИ*******, с дворно място на ПИ******* - 2856 кв.м, съгласно регулационния план на с.**, одобрен със Заповед № 773/01.12.1987г.

Къщата била изградена от кирпич със стени иззидани с кирпич и тухли единички и покрив от дървен гредоред и керемиди, като пода на една от стаите бил с отлята плоча от бетон, а на другите стаи пода бил с дюшеме.

Къщата била външно измазана, всички стаи са били с врати и прозорци.

Подс. С. Х. живеела в гр.*******, като от началото на м. май 2018 г. през различни периоди от време, заедно със съпруга си живеели в с.**, на адрес *******, където имали къща и двор, който обработвали.

На 11.11.2018 г, около 11.30 часа свид. З. Г. З., живущ в с.**, *******, бил пред портата на дома си в селото в близост до черничево дърво, което било около 30-годишно с дебел ствол. Той стоял от северната страна на дървото и забелязал съседката си подс. С. Х., която живеела в същото село на неговата улица ******* да излиза от входната врата на двора си. Същата носела казанче от печка от тези, които ги наричали „чудо“, отишла на около 30-40 см. до оградата на съседния на нейната къща двор и там върху сухата трева в близост до тротоара обърнала казанчето от печката, като изсипала пепелта и жарта от нея. Свид. З. З., който се намирал на около 40 м. от нея, забелязал с пепелта на земята да падат и въглени. Когато я видял, че изсипва печката той извикал: „Недей го изсипва, ще се запали“, но тя най-вероятно не го чула и след като изсипала казанчето се прибрала в къщата си.

След изсипването на пепелта с въглени върху почвата със суха трева, сухата трева започнала да пуши, а след около час-два се разпалила и възникнал огън, който обхванал тревната растителност, прехвърлил се в съседния двор, а от там стигнал и до къщата на пострадалите. Пожарът обхванал покривната конструкция, която се запалила и срутила върху стаите.

По това време свид. Х. Г. И. сега С. - съседка по имот на подсъдимата, била на двора заедно със своя приятел. След като чули звука от пламъците, излезли на улицата и видели, че гори дворът на съседите им, който бил на около 50-60 метра от тяхната къща. Забелязала, че подс. С. Х. пръскала с маркуч около оградата на двора на пострадалите и ги извикала да помагат при гасенето на пожара. Свид. Х. И. напълнила кофи с вода и отишла да гаси пожара. В 13,27 часа свид. Х. И. се обадила на тел. 112 и съобщила за възникналия пожар и отишла да чака пожарникарите на централната улица.

На 11.11.2018 г. около 14.50 часа по време на изпълнение на патрулно 3 постова дейност свид. К.Щ.Н., свид. Н. И. М. и свид. Н. И. К. - инспектори ГООР при РУ МВР - Т. по разпореждане на ОДЧ били изпратени на подадения сигнал. Пристигайки на място установили екип на РСПБЗН - гр.Т., който вече бил потушил огъня. След като огледали мястото видели, че е горяла суха трева в два съседни двора, като в единия от тях изгорял покрива на стара кирпичена къща, намираща се на ул. *******.

На място установили свид. Х. И. и свид. З. З.. При проведена беседа с тях, свид. З. З. заявил, че преди пожара видял негова съседка, която живеела на ******* да изхвърля пепелта от печката си с дърва на улицата покрай оградата на съседната къща (в чийто двор сухата трева е била изгоряла). Свид.

З. З. посочил, че жарта от печката „чудо“ била изхвърлена от подс. С. Х..

По делото била изготвена съдебна пожаро-техническа експертиза, от която е видно, че пожарът е възникнал в близост до оградата на съседен имот.

От запалената суха растителност пожарът бързо се разпрострял в складовото помещение, изградено в непосредствена близост до къщата, откъдето поради наличие на по-голямо горимо натоварване - около 2 куб.м дървен материал, горенето се разпростряло във вертикална посока и пламъците обхванали покривната конструкция на къщата. За запалване на сухи треви бил необходим не голям източник на горене - запалена цигара, клечка кибрит, запалка и др. и не били необходими други катализатори за възникване на горене и пожар.

Най-вероятна причина за възникване на пожара била небрежно ползване на открит огън, от клечка кибрит, запалена цигара, запалка и др. От експертизата е видно, че е съществувала опасност от разпространение на пожара върху други околни обекти - два броя сгради и 10 броя пчелни кошера.

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на щетите на покривната конструкция възлизала на 4841,28 лв. и стойността на таваните на къщата възлизали на 1187,21 лв., към датата на инкриминираното деяние.

Стойността на щетите от пожара на движимите вещи били както следва: кухненски шкаф - 25,00 лв., гардероб двукрилен - 50,00 лв., шкаф дървен 50,00 лв., ел. печка готварска - 30,00 лв., печка на твърдо гориво - 40,00 лв., легло метално е пружина единично - 10,00 лв., дюшек за единично легло - 5,00 лв., спален комплект - 2 бр. - 10,00 лв., възглавници - 2 бр. - 200,00 лв., куверта за единично легло - 2бр. - 6,00 лв., легло русенско с пружина и дюшек единично - 30,00 лв., бичен дървен материал - дъб - 2 куб. м - 2880,00 лв., варели 200 литра - 2 бр. - 20,00 лв., метално легло двойно е пружини - 2 бр. 20,00 лв., дюшек двоен, 2 бр. - 10,00 лв., куверта за легло - 2 бр. - 6,00 лв., столове с метална конструкция - 2 бр. - 4,00 лв., стол дървен - 3 бр. - 3,00 лв. маса разтегателна - 1 бр. - 10,00 лв., дървен шкаф-бюфет - 30,00 лв., малък хладилник - 20,00 лв., котлон с две „очи“ - 10,00 лв., хладилник „Мраз 140“ 35,00 лв., телевизор „Респром 5001“ - 5,00 лв., легло единично - дървено 10,00 лв., дървена маса - 7,00 лв. Стойността на движимите вещи възлизали общо на сумата 3328,00 лв.

Общата стойност на щетите от възникналия пожар възлизала на сумата 4 от 9356,49 лева.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и анализирал събраните доказателства е постановил присъдата си, с която е приел, че подсъдимата С. К. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 331, ал.1 вр. чл. 330, ал.1 от НК. Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.

Основното възражение изтъкнато в така депозираната пред съда въззивна жалба, поддържано и в съдебно заседание от упълномощения защитник на подсъдимата С. К. Х. - адв. Т. П. от АК-Стара Загора, за неправилност и необоснованост на присъдата, постановена при неизяснена фактическа обстановка и недоказаност на вината на подс. Х., не се кредитират от настоящата въззивна инстанция, поради следното:

По делото е установено, че на 11.11.2018 г., подс. Х. е изхвърлила пепелта от печката си върху сухата трева в близост до тротоара. Безспорно е и че е възникнал пожар, който е обхванал къщата на пострадалите, като се запалила покривната конструкция, след което се срутила върху стаите. От защитата се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимата и причинения резултат, с аргумент, че е невъзможно възникването на пожара да е станало по начина приет от първоинстанционния съд, а именно - чрез изсипването на пепелта с въглени върху сухата трева от подсъдимата от което се е възпламенила сухата трева и чрез което огънят се пренесъл на покрива на къщата. Във въззивната жалба и в съдебно заседание се посочва, че пожарът е „тръгнал от долната улица където няма къщи“, т. е. е причинен от трето лице, различно от подсъдимата.