Определение № 19397 от 26.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19397 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20261110107421 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника П. Д. М. за признаване за установено съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2026 г. на РС -Габрово срещу която длъжникът е възразил по реда на чл. 414 от ГПК в срок.

В исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК. Искането е неоснователно. Не са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подаден е отговор на исковата молба по чл.

131 от ГПК.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Искането по чл. 192 ГПК на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като е допуснато привличане на трето-лице помагач.

Искането за допускане на ССчЕ и СТЕ със задачи, посочени в исковата молба следва да бъде оставено без уважение, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.

1

Производството по делото продължава по общия исков ред.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, в срок до първото съдебно заседание да представи всички намиращи се у него документи, свързани с отчитане и разпределение на ползваната топлинна енергия в процесния имот през исковия период.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 от ГПК за задължаване на трето неучастващо по делото лице да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй като събирането на тези доказателства не е необходимо.

ПРИЛАГА към делото материалите по ч. гр. дело 11/2026 г. по описа на РС Габрово.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.10.2026 г. в 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение на ищеца – и препис от отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че П. Д. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер на 984,27 EUR, представляваща главница - за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г за топлоснабден имот находящ находящ се в гр. София, ж.к. „.............., аб. № 2.............., ведно със законната лихва за период от 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 159,89 EUR, представляваща мораторна лихва - върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 18.12.2025 г., 32,74 EUR главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 5,75 EUR, представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 18.12.2025 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 06.01.2026 г. по ч.гр. дело № 11/2026 г. по описа на Районен съд Габрово.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния 2 период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Възразява за разноските на ответницата.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответницата чрез адв. А., в който оспорва задължението по основание. Сочи, че в имота е начислена само топлинна енергия за БГВ, която не се дължи, тъй като нормативната уредба за нейното определяне е нищожна. По отношение на стойността на услугата дялово разпределение оспорва, че същата се дължи на ищеца. Възразява, че не е поставен в забава.

Възразява за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответника по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответницата е поставена в забава.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че:

1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца от 2016 г., които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата;

2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите ОУ.

3/ ответникът има качеството на собственик на имота.

4/ количеството и стойността на доставената ТЕ в имота за спорния период, както и извършване на услугата „дялово разпределение“ за периода.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

На основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 от ГПК съдът не задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4