Решение № 210 от 17.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000195 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, гр. Хасково въззивна жалба против постановеното по т. дело № 102/2024 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение, рег. № 104 от 30.12.2025 г. в частта му, с която след поправката му с решение, рег. № 32 от 19.03.2026 г. „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, гр. Хасково, ул.

„Г.Кирков“№ 1 е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите, гр.

София договорна неустойка в общ размер на 112 938, 20 лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, която се равнява на сбора от дължими неустойки по: чл.12 ал.2 от Договор № 153/25.11.2022 г. за „Проектиране и извършване на текущ ремонт на втория етаж на административна сграда, корпус „А“ на ТД на НАП - Варна“ в размер на 14 298,20 лв. дължима с оглед частичното неизпълнение на възложена работа, чл. 12, ал.5 Договор № 153/25.11.2022 г. за „Проектиране и извършване на текущ ремонт на втория етаж на административна сграда, 1 корпус „А“ на ТД на НАП - Варна“ в размер на 2 700 лв. дължима с оглед забавено изпълнение на дейностите по проектиране и чл. 12, ал.5 от Договор № 153/25.11.2022 г. за „Проектиране и извършване на текущ ремонт на втория етаж на административна сграда, корпус „А“ на ТД на НАП - Варна“ в размер на 95 940 лв. дължима с оглед забавеното изпълнение на възложени СМР .

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо претенциите за заплащане на неустойки в тези размери.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 07.08.2024 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изпратена по пощата на 05.08.2024 г. искова молба от Национална агенция за приходите, гр.

София против „Аква Конструкт Груп“ ЕООД, ЕИК 205898070, гр. Хасково В обстоятелствената й част се говори, че след проведена процедура по Закона за обществените поръчки между ищеца като възложител и ответното дружество като изпълнител бил сключен Договор № 153 от 25.11.2022 г. с предмет „Проектиране и извършване на текущ ремонт на втория етаж на административна сграда, корпус „А“ на ТД на НАП - Варна“.

С изходящо от възложителя възлагателно писмо № Е-12-00-157#8 от 13. 01.2023 г., изпълнителят бил уведомен, че от 25.01.2023 г. започва да тече срокът за изпълнение на първия етап от възложените за изпълнение дейности с договора- проектирането. Срокът за извършване на същото бил 30 календарни дни от получаване на същото.

На 16.02.2023 г. чрез платформата ЦАИС ЕОП до ответника било изпратено второ писмо, с което му се напомняло, че съгласно т. 5.1.1 от техническата спецификация към договора в 15 дн. срок от получаване на възлагателното писмо изпълнителят следва да предостави на възложителя предварително одобрение идейни решения са необходимите строителни дейности и че към момента на изпращане на писмото това все още не било сторено. Той ги представил в два варианта с писмо от 28.02.2023 г . По повод на същото в ИМ се сочи, че съгласно клаузите от договора в периода на 2 разглеждане на тези идейни решения от възложителя срокът за проектиране спирал да тече. В тази връзка ищецът изпратил на 03.04.2023 г. до ответника писмо, което било получено от него на 04.04.2023 г. В същото дружеството се уведомявало, че в оставащия срок следва да изготви и изпрати проектната документация като се съобрази с нанесените корекции върху идейните проекти.

С протокол от 02.05.2023 г. , който се подписал от лицата посочени в чл.

20, ал.1 и 2 от договора от страна на изпълнителя бил представен инвестиционен технически проект за ремонтните дейности предвидени в описания в договора обект.

Този проект бил върнат от възложителя на изпълнителя на основание т.

5.1.2 от техническите спецификации неразделна част от договора с указания за представяне в срок до 19.05.2023 г. на нов в съответствие със заложените изисквания и направените в писмото забележки. В писмото се съдържало и уведомление, че предвидения в договора срок за изготвяне на проекта бил изтекъл на 06.04.2023 г. и изпълнителят бил в забава от 25 календарни дни.

На 17.05.2023 г. ответното дружество с писмо изпратило три комплекта папки и CD. В тях се съдържали проекти по различните части- Архитектура, Електро, В и К, ПСД , становище по част ОВК. Възложителят отново установил несъответствия и разминавания и с писмо от 01.06.2023 г. указал на изпълнителя да ги отстрани. В същото отново се споменавало за забавата и се сочело, че същата вече била 37 календарни дни.

По- надолу се сочи, че с множество корекции от страна на възложителя представения проект бил приет на 09.06.2023 г. като било констатирано, че проектирането било изпълнено със забава от 45 календарни дни. Във връзка с приетия проект и КСС към него с писмо от 27.06.2023 г. възложителят уведомил изпълнителя, че на основание чл. 4, ал. 5 от договора се налага част от дейностите включени в КСС да отпаднат поради това, че представлявали такива по системна интеграция във връзка с чл. 7с от Закона за електронното управление. Общата стойност на същите била 29 510 лв. без ДДС.

По повод срокът за изпълнение на СМР е посочено, че на 03.07.2023 г. съгласно чл. 2, ал.2, т. 2 от договора във връзка с т. 9.2 от Техническото предложение неразделна част от договора бил подписан акт обр. 2 и от този момент започнал да тече срокът от 90 календарни дни за изпълнение на 3 възложените СМР. Той изтичал на 01.10.2023 г., когато работата следвало да бъде изпълнена и предадена. Това не било сторено.

На 02.10.2023 г. ответникът изпратил до ищеца искане за спиране на изпълнението и удължаване срока на договора на основание чл. 16 от него поради възникнала непреодолима сила препятстваща доставката в срок на части от одобрените за влагане строителни материали. Към писмото обаче липсвали приложени доказателства установяващи наличието на твърдяната непреодолима сила, която пък да прави изпълнението обективно невъзможно.

Във връзка с това писмо ищецът изпратил на 17.10.2023 г. до него свое такова, в което изисквал да го информира в най- кратък срок с нужните доказателства за предприетите действия за обезпечаване доставката на материалите, доказателства за причините довели до забавата и т.н. Информация в този смисъл от страна на изпълнителя обаче не била представена.

Липсвало и изпълнение като ответникът и негови служители не били посещавали обекта от 11.09.2023 г. По тази причина с писмо от 28.12.2023 г. изпълнителят бил надлежно уведомен за разваляне на договора поради частичното му неизпълнение по отношение на възложените СМР по чл. 2, ал.1, т. 2 на основание чл. 18, ал.1, т.1, вр. с чл. 18, ал. 2 от същия като в писмото му било дадено 7 дн. предизвестие в тази връзка. В него било посочено и че ответното дружество дължи на ищеца неустойки на основание чл. 12, ал.2 и ал. 5 от договора.

Във връзка с това писмено уведомление в ИМ ищецът сочи, че договора следва да се сита за развален от 05.01.2024 г.

По повод дължимата неустойка е казано, че на основание чл. 12, ал. 5 от договора при забава на изпълнението на възложените дейности след уговорените срокове изпълнителят дължи неустойка в размер на 0, 3 % от договореното възнаграждение по чл. 4, ал.1 без ДДС за всеки просрочен ден за всяка една от същите.

В тази връзка е споменато, че забавата на проектирането е от 45 календарни дни. При възнаграждение за същото от 20 000 лв. и съотнасяне тази сума към 0, 3 % и дните забава се получавала неустойка от 2 700 лв.

Забавата на СМР е определена на 95 дни. Стойността на същите според договора била 390 000 лв.без ДДС, което съотнесено към 0, 3 % и дните забава сочело, че размерът на неустойката за тази забава бил 111 150 лв.

4

В чл. 12, ал. 2 на договора било предвидено, че при частично неизпълнение изпълнителят дължи на възложител неустойка в размер на 10 % от стойността на договореното възнаграждение по чл. 4, ал.1 без ДДС. В тази връзка е посочено, че стойността на СМР според договора била 390 000 лв. без ДДС. Изпълнените СМР според представена от ответника КСС за демонтажни работи били на стойност от 2008 лв. без ДДС. Стойността на СМР с отпаднала необходимост пък били в размер на 20 510 лв. без ДДС.

Така след намаляване на договорената сума със стойностите на извършените СМР и тези с отпаднала необходимост се получавала стойност на неизпълнени СМР в размер на 367 482 лв. без ДДС. Десет процента от нея се равнявали на 36 748, 20 лв., т.е. това бил размера на неустойката по чл. 12, ал.2 от договора.

Така общо дължимите неустойки на основания предвидени в договора са определени на 150 598, 20 лв.

От тази сума ищецът е приспаднал изплатено застрахователно обезщетение във връзка с неизпълнението имащо характер на гаранция за същото в размер на 22 450 лв. и е направил извод, че общия такъв на дължимите му се неустойки е равен на 128 148, 20 лв.

На база изложеното е отправено искане до съда за осъждане на ответника -изпълнител по договора да заплати същите ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба.

В срок ответното дружество е подало отговор.

В него то не оспорва сключване на процесиня договор и изразява становище, че действията на ищеца във връзка с развалянето му са в нарушение на чл. 87 от ЗЗД поради това, че не е даден подходящ срок за изпълнение на договорните задължение от насрещната страна, а и липсвали предвидените в чл. 87, ал. 2 на ЗЗД предпоставки за разваляне без даване на срок.

Наред с това са оспорени предпоставките за начисляване и размерите на претендираните неустойки.

В тази връзка са изложени доводи, че от ищеца с исковата молба се претендират едновременно неустойки за забавено изпълнение на СМР и такива за частично неизпълнение на същите СМР. Твърди се, че така се търсели две различни обезщетения за едно и също неизпълнение, което било 5 недопустимо. В подкрепа на това е споменато, че неизпълнението изключва забавата.

Тук са изложени и съображения, че при определяне на неустойката за забава на СМР ищецът не се е съобразил с частичното изпълнение на част от СМР и отпадналите такива, което намалявало стойността на забавените, респ. на основата, върху която следва да се начислява неустойката ако все пак се приеме за дължима.

В отговора се излагат и съображения за прекомерност на общия размер на търсените неустойки. Прави се позоваване на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по т. дело № 1 от 2009 г. и се цитират мотиви от същото свързани с изводите за нищожност на неустойката ако единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите и функции.

В хода на тези разсъждения е казано, че развалянето на договора има обратно действие и при същото ако липсват специални уговорки са приложими общите текстове на 88 от ЗЗД, който предвиждал, че наред с развалянето изправната страна има право на обезщетение за вреди от неизпълнението. В тази връзка се сочи, че в случая процесните неустойки били санкционни и не можело хем те да се събират, хем да се черпят права от самото разваляне, т.е. отпадане действието на договора. В хода на тези разсъждения е направен извод, че общия размер на претендираната преди приспадане на застрахователното обезщетение неустойка надхвърля значително вредите от неизпълнението на договора поради неговото разваляне.

В ДИМ ищецът е изложил съображения за неоснователност на направените в отговора защитни възражения и е изложил правни и фактически аргументи в подкрепа на твърденият си за неизпълнение, разваляне на договора и дължимост на неустойки.

В отговора на ДИМ ответното дружество преповтаря аргументите си за неоснователност на претенцията.