Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 555 от 27.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 594/2026
Вид
Решение № 555
Подписан
27.01.2026
В сила
27.01.2026
Състав
Нели Алексиева, Валерия Родопова Диева, Елена Светлинова Шипковенска

Цитирани разпоредби

  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 108 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 555 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261100500594 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Р. С. Г. срещу постановление с изх. № 99668/30.05.2025 г. на частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860, по изп. дело № 20258600400818, с което по същество е отказано намаляване на приетите по делото като дължими от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя, като е определено дължимо такова в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен. Счита, че при определяне на дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител не е съобразил обстоятелството, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност и определеният адвокатски хонорар на взискателя от 1500 лева е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намален на 435.53 лева. Предвид изложеното иска размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на взискателя по изпълнителното дело, да бъде намален до размер от 435.53 лева, като до окончателното произнасяне на Съда да бъдат спрени действията по изпълнението, на основание чл. 438 от ГПК.

Препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнителното дело – 1

К.П.Д., като в законоустановения срок е подаден отговор на жалбата, в които са изложени доводи за нейната неоснователност.

Съдебният изпълнител по изп. д. № 20258600400818 е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с представения препис на изпълнително дело № 20258600400818 по описа на ЧСИ В.М., намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок /чл. 436, ал. 1 от ГПК/, срещу подлежащ на обжалване акт /чл. 436, ал. 2, т. 7 от ГПК/, от лице, имащо право да обжалва този акт, в качеството му на длъжник по изпълнението, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

На 10.04.2025 г., по молба с вх. № 43481 на взискателя К.П.Д., подадена чрез адв. Н.Н., е образувано изп. дело № 20258600400818 срещу Р. С.

Г., въз основа на изпълнителен лист от 31.03.2025 г., издаден от Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да предаде на взискателя, на основание чл. 108 от ЗС, ¼ идеална част от апартамент № 47, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, с идентификатор ***.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат предприети действия по принудително изпълнение на присъденото с изпълнителния лист право, като бъде извършен въвод в имота.

Претендира и събирането на разноски за заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1500 лева.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и защита от 11.04.2025 г., сключен между визскателя и адв. Н.Н.. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие по делото в размер на 1500 лева, която сума е вписано, че е изцяло заплатена.

С разпореждане от 11.04.2025 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е приел като разноски по делото претендираните от взискателя такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

Събрани са доказателства за данъчната оценка на апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.к. ****, която по данни от подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за 2015 г. е в размер на 21315.40 лева.

На 30.04.2025 г. на длъжника е връчена изпратената от ЧСИ на 2

11.04.2025 г. покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен въвод във владение на ¼ и част от гореописания имот за 30.05.2025 г. в 11.00 ч, като са определени и две резервни дати, в случай, че въводът не бъде извършен на 30.05.2025 г. В поканата са вписани и дължимите от длъжника по делото разноски, между които и такива за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 1500 лева.

На 13.05.2025 г. длъжникът подава искане до съдебния изпълнител да не извършва въвод в процесния имот, тъй като същият се намира във владение на трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителният лист. На същата дата е подадено и искане от длъжника към съдебния изпълнител /искането е уточнено със заявление на длъжника от 21.05.2025 г./ да бъде намалено приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на взискателя, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

На 23.05.2025 г. длъжникът отново подава молба до съдебния изпълнител да не извършва въвод във владение.

Така заявените от длъжника искания са изпратени на взискателя за становище, като упълномощеният от него процесуален представител е взел такива становища /вх. №№ 54123; 54124 и 54126/23.05.2025 г.

Въводът във владение на взискателя е извършен на 30.05.2025 г., като на същата дата съдебният изпълнител е издал обжалваното в настоящето производство постановление, с което по същество е оставил без уважение направеното от длъжника искане за намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя поради прекомерност, доколкото с постановлението е прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя в пълния претендиран от него размер от 1500 лева.

На 15.05.2025 г. е подадена жалба срещу насрочения въвод от трето лице, с твърдения, че третото лице е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителният лист. В хода на отстраняване на нередовности по тази жалба, е направено заявление на 22.07.2025 г. за оттегляне на жалбата.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във 3 всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и при новата хипотеза, посочена в т. 3 – когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Ето защо в изпълнителното производство съдебният изпълнител има право да определи дължимата от длъжника сума за адвокатско възнаграждение на взискателя, като съобрази представените от взискателя доказателства за реалното извършване на такива разноски. В случая съдебният изпълнител е приел, че дължимото на взискателя възнаграждение е в размер на 1500 лева. Установи се, че взискателят е представил с молбата за образуване на изпълнителното дело, с който е уговорено така приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. Съгласно дадените разяснения в т.

1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане и когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В представения от взискателя по изпълнителното дело договор е посочено, че уговореното с него адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е изцяло заплатено. Затова представеният договор може да се приеме за разписка, с която се удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение от 1500 лева е заплатено. Видно от съдържанието на този договор, представен с молбата за образуване на изпълнителното производство, уговореното с него 4 възнаграждение е за извършване на действия от адвоката, както за образуване на изпълнителното дело, така и за осъществяване на представителство по него, като при образуване на изпълнителното производство страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия, съответно какви ще са дължимите от адвоката във връзка с договора за правна защита действия. Следователно при произнасяне по направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде съобразено това обстоятелство, наред с реално извършените от адвоката на взискателя действия и предмета на принудителното изпълнение по делото /в случая следва да се вземе предвид стойността на имота, предмет на въвода/. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С–438/22, Съдът не е обвързан императивно с посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посоченото решение на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Прието е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на 5 адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото тълкуване от СЕС, при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство Съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /заглавието на Наредбата е изменено след постановяване на горепосоченото решение на СЕС/.

При съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, Съдът отчита от една страна, че в случая осъществените от пълномощника на взискателя действия по делото не се ограничават единствено с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и заявеното с нея искане за извършване на въвод, а са извършвани реално действия по процесуално представителство в изпълнителното производство /адвокатът на взискателя е присъствал лично на въвода, изготвял и подавал е пред съдебния изпълнител своевременно становища по направени от длъжника искания, подал е и отговор на процесната жалба/. От друга страна следва да бъде съобразена стойността на имота – предмет на въвода /1/4 ид.част от имот с данъчна оценка 21315.40 лева/ и обстоятелството, че въводът е извършен на първата насрочена от съдебния изпълнител дата.