Решение № 5684 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5684 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330114325 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. К. И., ЕГН ********** против И.

Ж. И., ЕГН **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 59, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9779,15 лева, представляваща паричната равностойност на МПС – товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на първа регистрация ****** г., цвят: ***, брой места ***, с транз. рег. № ****, регистриран в Република България с № ******, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, като е отчуждил вещта след поканата за нейното връщане, ведно със законната лихва върху т а з и сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.08.2024 г., до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.08.2024 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 4000 лева, представляваща средномесечен наем за периода ****** г., за ползване на МПС – товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на първа регистрация ****** г., цвят: ***, брой места ***, с транз. рег. № ****, регистриран в Република България с № ******, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, като я е лишил от възможността да ползва да ползва собствения си товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на първа регистрация ****** г., цвят: ***, брой места ***, с транз. рег. № 1

****, регистриран в Република България с № ******.

В исковата молба и в уточняваща молба от 26.09.2024 г. се твърди, че ищцата е закупила процесния товарен автомобил на ****** г. от автосалон „******“, находящ се в гр. Г във ******. Впоследствие докарала моторното превозно средство в Република България и се опитала да го регистрира в КАТ – Пловдив. Постоянният адрес на ищцата бил в гр. С, поради което на същата й било обяснено, че не може да регистрира превозното средство в КАТ – Пловдив. Ищцата не разполагала с време, защото се налагало да се прибере спешно в Г, поради което бил съставен нов договор за продажба на посоченото МПС между ищцата и ответника. В договора било посочено, че същият е сключен на ****** г. в гр. ******, Г и ищцата продава на ответника процесния товарен автомобил. След подписване на договора между страните, за да може да бъде регистрирано превозното средство, ищцата предала на ответника всички намиращи се у нея документи, включително и договора от ****** г., по който тя била купувач. Впоследствие ответникът регистрирал товарния автомобил на свое име и отказвал на ищцата да й върне същия. Твърди се, че след като регистрирал автомобила, ответникът продължил да го използва за лични цели, експлоатирайки го като свой собствен. Освен това се оказало, че докато И. И. използвал автомобила го повредил и в тази връзка се наложило ищцата да заплати за спешен ремонт на МПС.

Посочва се, че във връзка с описания случай на ****** г. било образувано гражданско дело № 14292/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр. с., по което било постановено Решение № 1816/23.04.2024 г. С посоченото решение, което било влязло в сила, съдът признал за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на И. Ж. И., че А. К. И. е собственик на основание покупко-продажба на товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на първа регистрация ****** г., цвят ***, брой места ***, с транз. peг.

№ ******, регистриран в Република България с № ******, като отхвърлил иска в частта му да бъде осъден ответникът да предаде на ищцата владението върху така описания товарен автомобил, като неоснователен.

Ищцата твърди, че автомобилът, бидейки във владението на ответника, считано от ****** г., при това след отправена на 27.06.2019 г. покана до ответника да върне вещта на нейния действителен собственик – ищцата И., същата вещ претърпяла сериозни щети вследствие на ПТП, след което неговата регистрация била снета и МПС било продадено от ответника на трето лице. Според ищцата, ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, поради което счита, че следва да й бъде заплатена паричната равностойност на МПС в размер на 9779,15 лева, представляваща левовата равностойност на 5000 евро по фиксинга на БНБ. С молба от 26.09.2024 г. ищцата уточнява, че претендира и сумата от 4000 лева, представляваща средномесечен наем на процесното МПС за периода ****** г. С оглед изложеното се предявяват горепосочените осъдителни искови претенции.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който счита предявените искове за недопустими, а по същество – за неоснователни. Ответната страна счита, че настоящото производство 2 следва да се прекрати като недопустимо на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, предвид проведеното производство по гр. д. № 14292/2021 г., по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с. и постановеното по него Решение № 1816/23.04.2024 г., което е влязло в сила. На следващо място счита, че исковете са недопустими като погасени по давност, тъй като от дата 27.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба са изминали повече от пет години.

Ответникът твърди, че в случая не са изложени от ищцата обективни факти от действителността, от които би могла да реализира ползи. Поддържа, че не е ясно какъв би бил източникът на осуетения на ищцата доход, доколкото в исковата молба се посочвало само, че автомобилът щял да бъде отдаван под наем. Твърди, че тази дейност не би била възможна, тъй като автомобилът бил ремонтиран редовно от ответника и чисто житейски и практически му носел повече вреди, а не ползи. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД . По иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесната вещ е погинала или отчуждена от ответника, отправянето на покана до ответника да върне вещта, както и да докаже размера на претенцията. По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е ползвал процесната вещ за периода ****** г. и вследствие на ползването, ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, както да докаже размера на обедняването.

По иска по чл. 57, ал. 2 ЗЗД :

С Решение № 1816/23.04.2024г., постановено по гр.д. № 14292/2021г. по описа на ПРС, X гр. състав, съдът е признал за установено на осн. чл. 108 ЗС по отношение на по отношение на ответника И. Ж. И. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул.*** № ** че ищцата А. К. И. ЕГН ********** с адрес гр. П., бул.*** № **, ет. *, ап. ** е собственик, на основание покупко-продажба, на товарен автомобил "******", рама № ******, с дата на първа регистрация ******г., цвят ***, брой места ***, с транз. рег. № ******, регистриран в Република България с № ******, като е отхвърлил иска в частта му да бъде осъден ответника да предаде на ищцата владението върху така описания товарен автомобил, като неоснователен. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК, в лязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Следователно, съдът приема за безспорно установено, че ищцата А. И. е собственик на МПС – товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на 3 първа регистрация ****** г., цвят: ***, брой места ***, с транз. рег. № ****, регистриран в Република България с № ******.

В производството по гр.д. № 14292/2021г. по описа на ПРС, X гр. състав, в протокол от 20.06.2023г., ответникът И. И. по реда на чл. 176 ГПК е заявил, че на ******г. претърпял ПТП с процесния бус, като впоследствие същият бил продаден на трето лице, като по делото се установи, че това е свидетелят В. И..

Действително, обясненията по реда на чл. 176 ГПК са дадени от ответника И. по друго производство - гр.д. № 14292/2021г. по описа на ПРС, X гр. състав, но няма пречка същите да бъдат ценени по настоящото дело, доколкото съдържат извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт, а именно, че е отчуждил процесната вещ - товарен автомобил "******", рама № ******, с дата на първа регистрация ******г., цвят ***, брой места ***, с транз. рег. № ******, регистриран в Република България с № ****** след дата ******г., т.е. дори след 10.10.2022г., доколкото на тази дата ответникът е подал пред сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Пловдив молба за дерегистрация на товарния автомобил, като е предал и регистрационните табели.

С отговора на исковата молба, ответникът признава, а и това се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, че на 27.06.2019г. ищцата е отправила устна покана до ответника да й върне вещта - товарен автомобил „******“, рама № ******, с дата на първа регистрация ****** г., цвят: ***, брой места ***, с транз. рег. № ****, регистриран в Република България с № ******.

При това положение, искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД се явява доказан по своето основание, доколкото се установи, че на 27.06.2019г. от страна на ищцата е била отправена устна покана до ответника да върне вещта /което обстоятелство не се оспорва от ответника/ и след поканата ответникът И. И. е отчуждил вещта – продал същата на свидетеля В. И., което се е случило след ******. Доколкото по делото се установява, че подлежащата на връщане вещ – товарен автомобил "******", рама № ******, с дата на първа регистрация ******г., цвят ***, брой места ***, с транз. рег. № ******, регистриран в Република България с № ****** е била отчуждена от ответника И. след като същият е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност към момента, в който вещта му е предадена – 10.07.2018г. в размер на исковата претенция от 5000 евро /9779, 15 лева/. Искът е доказан по основание и размер и ще се уважи.

По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД :

На първо място следва да се изтъкне, че за да са налице всички елементи на фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД е необходимо: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

На следващо място е необходимо е да се отбележи, че с оглед ползването 4 на вещта през процесния период от ответника без правно основание, ищеца е лишен да владее и ползва собствената си вещ, и ответникът се е обогатил за сметка на имуществото на ищеца. Съобразно доктрината и съдебната практика при предявена претенция по чл.59 от ЗЗД, обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е обогатил без основание до размера на обедняването, т.е. дължи се по - малката сума измежду обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

В процесния случай ответникът И. се е обогатил за сметка на ищцата И., като същият си е спестил разходи за наем на подобна вещ, поради което и следва да се приеме, че ползвателя – ответник дължи на ищцата обезщетение, съобразно представените на л. 50-52 от делото писмени доказателства за среднопазарен наем на сходни вещи, неоспорени от ответника, в размер на исковата сума от 4000. Принципно сумата е дължима от датата на поканата за връщане на вещта – още от 27.06.2019г., но няма пречка ищцата да претендира сумата за един по-късен период, а именно ******г., доколкото по делото е установено, че ответникът е ползвал процесната вещ поне до датата на нейната дерегистрация пред органите на МВР – т.е. поне до 10.10.2022г.