Решение № 231 от 04.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Русе, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20224520202287 по описа за 2022 година , за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на М. Р. Т. против Наказателно постановление № 220457-000336/10.11.2022 г., издадено от Началник РУ-Ветово при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателката М. Т., редовно призована, не се явява, като се представлява от адв. Н.Т. от Адвокатска колегия-Русе, в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложените в жалбата съображения от фактическа и правна страна, доразвивайки ги в хода на пледоарията си. Претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.Д., която счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

1

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е получено от жалбоподателката на 14.11.2022 г., а жалбата е подадена на 28.11.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателката фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 04.05.2022 г., около 23:11 часа, жалбоподателката М. Т. управлявала МПС лек автомобил „БМВ“ Х5, с регистрационен номер Р****КА, собственост на А. Т., по път, отворен за обществено ползване, в гр. Глоджево, обл. Русе, ул. „Димитър Благоев“, когато била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.

При извършената проверка полицейските служители констатирали, че управлявания от жалбоподателката Т. лек автомобил бил със служебно прекратена регистрация, считано от 05.04.2022 г., поради неплатена вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като за така констатираното нарушение бил съставен АУАН с бл. № 094928/16.05.2022 г., който бил подписан от жалбоподателката без възражения.

Непосредствено след извършване на проверката дължимата сума била изплатена, поради което и на 05.05.2022 г., в 08:17 часа, регистрацията на процесното МПС била служебно възстановена.

Материалите по административнонаказателната преписка, ведно с така съставения АУАН, били изпратени по компетентност в Районна прокуратура – Русе, с оглед осъществяване на преценка дали е налице осъществено от жалбоподателката Т. престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

С Постановление от 14.10.2022 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорска преписка № 3542/2022 г. по описа на Районна прокуратура-Русе (преписка с вх. № УРИ 457р-5258 по описа на ОД на МВР-Русе), като се мотивирал, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като препис от постановлението бил изпратен на Началника на РУ-Ветово за преценка наличието на административно 2 нарушение.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Т. административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за осъществено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Наказателно постановление № 22-0457000336/10.11.2022 г., Постановление на Районна прокуратура – Русе от 14.10.2022 г., докладни записки, обяснения от А. Т. и М. Т., АУАН с бл. № 094928/16.05.2022 г., справка за съдимост, справка за нарушител/водач и справка за регистрация на МПС.

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Районно управление - Ветово при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление, същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на Районна прокуратура – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение 3 е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна му.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателката М. Т. не е осъществила от субективна страна състава на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната ѝ отговорност.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

Същевременно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда информационния център да уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, и да им дава срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. След изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство /чл. 574, ал. 11 от КЗ/. Едва след получаване на това уведомление, съобразно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, компетентният държавен орган следва служебно да прекрати регистрацията на пътното превозно средство и да уведоми собственика на пътното превозно средство. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

При анализа на така цитираните правни разпоредби се налага извода, че законодателят не е въвел правно задължение за собственика на пътното превозно средство да следи за това дали е извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му, което е обяснимо, доколкото в случая се касае за вътрешен обмен на 4 информация между съответните компетентни органи, без осигурена публичност на тази информация. Тоест за факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратена регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния Сектор на „Пътна полиция“.

Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав застъпва становището, че прекратяването на регистрация на МПС, за което липсва валиден договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не настъпва ex lege (по силата на закона), доколкото служебното прекратяване настъпва не от момента, в който собственикът е останал без валидно сключена застраховка, съответно от изтичане на срока, в които е следвало да представи доказателство за такава, а едва от предприемане на действия от органите на КАТ след уведомяването им от Гаранционния фонд. Същевременно, макар уведомяването на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация да не е елемент от фактическия състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, същото има пряко отношение към субективния елемент на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Знанието на закона относно последиците от несключване на задължителната застраховка не е знание за настъпването на тези последици, като се има предвид, че същите, както вече се посочи, не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяването му, че е налице предвидената в нормата хипотеза.

Така изложеното намира потвърждение и в практиката на Административен съд – Русе, видно от Решение от 29.12.2020 г., постановено по КАНД № 434/2020 г., и Решение от 13.07.2020 г., постановено по КАНД № 97/2020 г. За прецизност следва да се посочи, че по този въпрос е налице съдебна практика и в обратния смисъл, като в тази връзка е образувано тълкувателно дело № 3/2022 г. на Общото събрание на НК на ВКС и ВАС, по което към настоящия момент не е налице произнасяне.

В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час жалбоподателката е управлявала МПС - лек автомобил „БМВ“ Х5, с регистрационен номер Р****КА, собственост на А. Т., по път, отворен за обществено ползване – гр. Глоджево, обл. Русе, ул. „Димитър Благоев“. По делото не налице и спор, че процесното МПС било със служебно прекратена регистрация на основание чл.