Определение № 1729 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1729 гр. София, 20.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20228003104121 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез старши инспектор – А. П., срещу въззивно определение № 339/19.09.2022 г. по възз. гр. д. № 261/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е изменено въззивното решение в частта за разноските и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Ж. Ч. - пълномощник на ответницата Ц. С. Е., сумата 9 283,78 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за осъщественото безплатно процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Излага доводи за липса на предпоставки за договаряне на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, предвид поисканото отнемане от ответницата на незаконно придобито имущество на стойност 387 689 лв.

Ответната страна по частната жалба в писмен отговор я оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество – за частично основателна, предвид следното:

С обжалваното определение въззивният съд е присъдил на адвокат Ж.Ч. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 9 283,78 лв. за оказаната от него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА безплатна правна защита на ответницата пред въззивната инстанция. Този размер съдът е определил, 1 отчитайки защитавания материален интерес и предвиденото в Наредба №1/2004 г. за МРАВ. Освен това е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение за въззивното производство и го е осъдил да заплати на адв.Ч. посочената сума.

Настоящият състав на ВКС съобразява, че безспорно при условията по чл. 38, ал. 1 ЗА е допустимо адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1 – т. 3 категории лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Изявлението за оказване на безплатна правна помощ обвързва съда, като достатъчно за уважаването му е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна защита е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК.

В случая, в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие (л.13 от въззивното дело) е посочено, че безплатната адвокатска помощ на ответницата се оказва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА„материално затруднено лице“; и по т. 3, пр. 2 – „близък“. Жалбоподателят е възразил, че липсват предпоставки за договаряне на безплатна правна помощ, тъй като предмет на делото е искане за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 387 689 лв., което обстоятелство не сочи лицето да е материално затруднено, нито този факт се доказва с представения документ за регистрация на ответницата в Бюрото по труда. В конкретния случай това възражение е неоснователно и позоваването на жалбоподателя на решение № 189/27.12.2018 г. по гр.д. № 588/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносимо (решението касае различна хипотеза), тъй като в настоящото производство КПКОНПИ е претендирала отнемане на сумата 387 689 лв., представляваща неналични, преминали през банкови сметки и неустановени да са трансформирани в друго имущество парични средства, а от събраните по делото доказателства не е установено лицето в края на проверявания период да притежава движимо и недвижимо имущество и парични средства.

Следователно, доколкото липсва налично имущество, което да принадлежи на лицето и с което да е възможно да се заплатят разходите за адвокатска защита, основанието по чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА е установено. Отделно, в договора за правна защита и съдействие е посочена и хипотезата на чл. 38, ал.1, т. 3, пр.2 ЗА, за която жалбоподателят не е навел доводи и не е ангажирал доказателства опровергаващи посоченото основание.

При тези данни, правилно с обжалваното определение е прието, че с оглед резултата по спора са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. чл.38, ал.1, т. 2 и т. 3, пр. 3 ЗА за заплащане на възнаграждение на адв.Ч. за осъществената от него безплатна правна защита на ответницата. Безспорно е, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение 2 цели да възмезди положения от адвоката труд. Предвид обстоятелството, че в хипотезата по чл. 38, ал. 2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар като предпоставка за неговото заплащане (вж. - т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), в този случай съдът не е обвързан от искането на адвоката за конкретен размер възнаграждение (ако такава конкретна сума е посочена), а се съобразяват правилата по Наредба №1/2004 г. за МРАВ. Същевременно, поради това, че възнаграждението се определя от съда при постановяване на окончателния съдебен акт, то насрещната страна разполага с възможност да направи възражение за прекомерност ( чл. 78, ал. 5 ГПК) не само до приключване на производството по делото, но и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В случая, жалбоподателят е въвел своевременно такова възражение, което съдът необосновано е отхвърлил. Възнаграждението в размер на сумата 9 283,78 лв. е изчислено от съда по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. (редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г., действала към момента на упълномощаването и постановяването на определението). Константна е съдебната практика, че при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК фактическата и правна сложност на спора се определя във всеки конкретен случай в зависимост от обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на съответната страна. В случая, адв. Ч. е изготвил кратък бланкетен отговор (от 2 страници) на въззивната жалба, явил се е в единственото проведено във въззивното производство съдебно заседание, в което не са събирани доказателства и не са обсъждани нови факти и доказателства. С това се изчерпва обема процесуални действия по защитата на ответницата. Предвид изложеното и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивната инстанция, настоящият състав намира, че дължимото на адв. Ч. възнаграждение следва да се намали и съгласно чл. 9, ал. 1, вр. чл.

7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ (в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 88/2022 г.) да се определи в размер на сумата 6 962,83 лв.

С оглед на така приетото, определението в атакуваната му част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Ч. адвокатско възнаграждение над размера на сумата 6 962,83 лв., следва да се отмени. В останалата обжалвана част определението е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 339/19.09.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 261/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която 3

КПКОНПИ е осъдена на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат Ж.

Ч. адвокатско възнаграждение за разликата над сумата 6 962,83 лева до размера на сумата 9 283,78 лв., като го потвърждава в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4