Решение № 72 от 07.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пловдив, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

РумЯ. Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000634 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за същото е изходяща от Р. Т. Р., ЕГН **********, гр. С.З. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 171/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 304 от 05.09.2024 г., с което Р. Т. Р., ЕГН **********, гр. С.З., ул. „Ц.К.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** е осъден да заплати на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З., ул. „Х.Б.“ №** следните суми:

1 .

180 217, 97 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, които Р. Т. Р. е причинил на дружеството в качеството си на негов управител,

2.

4 973, 37 лв. обезщетение по 86 от ЗЗД за забавено плащане на горното обезщетение за периода от 08.02. 2023 г. до 05.05.2023 г.

3.

21 943,73 лв. направени от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмЯ.та му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

1

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 09.05.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от „В.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З. искова молба против Р. Т. Р., ЕГН **********, гр. С.З..

Обстоятелствената част на същата започва с това, че на 30 .08.2022 г. по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ било извършено вписване на това, че негов управител става ответникът по делото- Р. Т. Р.. На тази дата бил сключен и договор № ЧР-02- 051, с който му било възложено да управлява дружеството лично, добросъвестно и в защита на интересите му, както и да го представлява в съответствие с действащото законодателство, учредителният акт и постигнатите в самия договор уговорки между страните.

На 04.10.2022 г., едноличният собственик на капитала на ищеца„Б.В.х.“ ЕАД взел решение материализирано в Протокол № 55 решение за освобождаване на Р. като управител и избирането за такъв на Р.И.М.

Заличаването на ответника и вписванията на новия управител било извършено в ТРРЮЛНЦ на 11. 10. 2022 г. като до този момент според т. 8.4. от договора за управление той действал между страните.

По- надолу се сочи, че на 03.10.2022 г. от страна на Р. било отправено искане до дружеството да му начисли на основание чл. 29, ал.1, б. Г от Колективния трудов договор обезщетение поради пенсиониране. На 04.10.2022 г. той в качеството си на управител подписал платежно нареждане, с което наредил от сметката на ищеца по неговата лична сметка да се изплати сумата от 102 950 лв.

По повод на тези действия е изложено становище, че според чл. 11 от договора за управление управителят има право на обезщетение за пенсиониране ако правоотношението, респ. договора се прекратяват и ако към този момент той е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В тази връзка е посочено, че един от тези елементи не е бил налице по причина, че според писмо изх. № 1056-23-1175#1 от 09. 11. 2022 г. на ТП на НОИ, гр. С.З., Р. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва на 01. 12. 2022 г.

Посочено е и че в случая разпоредбите на колективния трудов договор не намирали приложение по причина, че между ищеца и ответника не бил 2 възникнали правоотношения породени от сключен между тях договор по КТ.

На тази база е направен извод, че не е било налице основание за изплащането на обезщетение от 10 брутни възнаграждения в размер на 102 950 лв.

В ИМ се споменава и че на 05.10.2021 г. ответникът в качеството си на управител на ищцовото дружество издал Заповеди с №№** и 63.

С тях по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение на основание чл. 331, ал. 1 от КТ се прекратявали трудовите договори на Т.И.Г. служител на длъжност ръководител направление ФАД и Е.П.Е. - служител на длъжност заместник управител.

Уговореното обезщетение и по двете заповеди било в размер на 10 брутни трудови възнаграждения. Още на същата дата ответникът в качеството си на управител наредил да им се изплатят се изплатят следните суми:

-

41 194,80 лв. на Т.И.Г. и

-

36 073,17 лв. на Е.П.Е..

По повод на така описаното е пояснено, че прекратените трудови договори с посочените по- горе заповеди били сключени от Р. в качеството му на управител на 30.08.2022 г. Пояснено е и че в предходни периоди Г. и Е. са работили при ищеца. Г. била назначавана и освобождавана от същото на няколко пъти като първото назначение било през 1993 г. По повод на това се споменава и за издадена отново от Р. в качеството му на управител на 29.01.2015 г. Заповед № 8, с която Т. Г. била освободена на основание чл. 222, ал. 3 КТ и на същата било изплатено обезщетение от 10 брутни трудови възнаграждения.

За Е. пък е посочено, че за първи път бил назначен на работа в ищцовото дружество през 2014 г., когато са били изминали две години от момента, в който упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По повод на тези действия е посочено, че към 05.10.2022 г. не е била налице необходимост от прекратяване на трудовите правоотношения с Г. и Е. и то реда на чл. 331 КТ –по инициатива на работодателя срещу обезщетение от 10 брутни трудови възнаграждения. В тази връзка е спомената, че при необходимост от прекратяването им това следвало да стане по реда на чл. 328, ал. 1. т. 10 Б от КТ, при който максималната вреда за ищеца би била изплащане 3 на едно брутно трудово възнаграждение при неспазен срок на предизвестието.

На база изложеното е достигнато до извод, че ответникът в качеството си на управител на дружеството при изплащане на описаните по - горе обезщетения е действал в нарушение на вмененото му с договора за управление задължение да управлява и представлява същото добросъвестно и в защита на интересите му. Това е довело до разходване на парични средства в размер на 180 217, 97 лв. във вреда на ищеца.

По повод на същите е посочено, че февруари 2023 г. на ответника била връчена изходяща от ищеца покана за възстановяването им, но такова не било извършено.

На тази база е направен извод за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността му чл. 145 от ТЗ. В тази връзка е споменато, че при освобождаването му от длъжността управител не е взето решение за освобождаването му от отговорност. Посочено е и че с решение на ЕСК обективирано в протокол № 45 от 12.04.2023 г. било взето решение по чл. 138, ал.1, т. 8 от ТЗ за търсене на имуществена отговорност на Р. Р..

На тази база е посочено, че за ищеца са налице всички предпоставки за предявяване на иск за търсене на имуществена отговорност на ответника и е поискано от Сз ОС да постанови решение, с което той да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 180 217, 97 лв. за обезщетяване на нанесените имуществени вреди.

При условията на евентуалност е заявено, че ако искът по чл. 145 от ТЗ относно платените от дружеството по личната сметка на ответника като обезщетение за пенсиониране 102 950 лв. се отхвърли, то ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати същата като получена при начална липса на основание.

С исковата молба се претендира и осъждането на Р. да заплати на ищеца обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за забавено плащане на горните суми в размер на 4 355, 27 лв. за периода 08.02.2023 г. до датата на предявяване на иска. Този иск е бил увеличен в хода на съдебното производство на 4973, 37 лв.

С отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на исковете. В тази връзка е посочено, че по време на управлението на ищцовото дружество ответникът е действал добросъвестно като е ръководил дейността му и разходвал паричните му средства съобразно действащото 4 законодателство и спазвайки принципите за добросъвестност.

По отношение обезщетението поради пенсиониране е изразено мнение, че плащане на същото е правомерно и с основание.

В подкрепа на това е казано, че според т. 6.6 от договора за управление управителят има право да ползва социалните фондове на дружеството, съгласно общите разпоредби на Колективен трудов договор /КТД/.

Посочено е в тази връзка, че според чл.29, ал.1, т. „Г“ на КТД работник или служител член на една от синдикалните организации имащ трудов стаж над 9 г. при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието на прекратяване, има право на обезщетение в размер брутното му трудово възнаграждение за срок от 10 месеца.

Именно с оглед на това на 04.10. 2022 г. той наредил изплащането на сума в размер на 102 950 лв. по личната си сметка.

В тази връзка се споменава, че за изплащане на такъв тип обезщетение от работодателя е достатъчно към момента на прекратяване на правоотношението работникът или служителят да отговаря на условията за отпускане на пенсия, а не дали същата е отпусната.В случая тези предпоставки били налице, а фактът, че пенсията за осигурителен стаж и възраст му била отпусната от 01.12. 2022 г. нямал никакво значение.

Относно обезщетенията на Т. Г. и Е. Е. е посочено, че плащането им е правомерно и основателно. В договора за управление, законовите и подзаконови нормативни актове, нямало предвидени ограничения за начините, по които управителят следва да прекратява договори със служители на дружеството. Това зависело изцяло от неговата свободна преценка, което правело несъстоятелни доводите на ищеца, че ответникът е следвало да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т. 10 Б от КТ.

Изразено е мнение, че плащането на обезщетение по чл. 331 от КТ не е обусловено от това дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж или възраст и това дали е получил обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочено е и че според чл. 26, ал.1 от КТД при прекратяване на трудов 5 договор по чл. 331 от КТ на работници и служители, членове на синдикатите, работодателя дължи обезщетение до 8 брутни работни заплати, т.е. дори да се приеме наличие на вреда, тя не е в сочените от ищеца размери.

На база изложеното е изразено становище за неоснователност на иска по чл. 145 от ТЗ., респ. на евентуалния такъв по чл. 55 от ЗЗД и акцесорния по чл. 86 от ЗЗД.

В ДИМ ищецът е изразил становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения. Посочено е по този повод, че отношенията между страните били уредени със сключения между тях на 30.08.2022 г. договор за възлагане на управление, а не с трудов договор. Това от своя страна изключвало приложимостта при уреждане на породените от него правоотношения разпоредбите на КТ , респ. на Колективния трудов договор.

По отношение предвидената възможност в т. 6.6 от договора за управление управителят да ползва социалните фондове на дружеството е посочено, това се отнася за предвижданията на раздел ХІ от КТД, а в тях въпросите с плащане на обезщетения при прекратяване на трудовия договор не се уреждали. Посочено е и че в чл. 11 от договора за управление имало специално предвиждане за размера на дължимото обезщетение ако при прекратяване на договора управителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което също изключвало приложимостта на КТД.

В отговора е оспорено и твърдението, че към датата на прекратяване на договора за управление ответникът имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст като е посочено, че това е станало факт на 01.12.2022 г.

По отношение на платените обезщетения на Е. и Г. е казано, че ищецът не оспорва правото на управителя да назначава и освобождава служителите и работниците по собствена преценка. То обаче следвало да се упражнява добросъвестно и в зашита на интересите на дружеството. Именно това изискване било нарушено, защото е избрано основание за прекратяване на трудовите правоотношения довело до изплащане на обезщетение в значителен размер, вместо това по чл. 328, ал. 1, т.10 б от КТ.