Определение № 1048 от 26.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. Стара Загора, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. като разгледа докладваното от Атанас Д. А. Въззивно частно гражданско дело № 20265500500609 по описа за 2026 година

Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по частна жалба на Д. Х. Д. и М. Г. Д., и двамата с адрес: гр.К., кв. „*********, с която се обжалва определение № 1171/19.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 2939/2024 г. по описа на Районен съд – К..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателите за изменение на протоколно определение № 58/23.01.2026 г. в частта за разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, основани на доводи за липсата на процесуални предпоставки за възлагане в тежест на жалбоподателите на направените от насрещните страни по делото разноски, както и за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

В срока за отговор на частната жалба е подаден такъв от насрещните страни В. Г. В., М. П. В., Р. Г. П., М. П. Д., Д. А. П. и Г. А. Д., всички действащи чрез адв. Т. Д., с който са я оспорили като неоснователна.

Изложили са съображения, че с оглед изхода на делото и предвид, че Д.

Х. Д. и М. Г. Д. са станали повод за воденето му, следва да понесат отговорността за направените от ищците разноски.

1

Претендират за оставяне на частната жалба без уважение .

След обсъждане на оплакванията и доводите на страните и доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Гр.д.№ 2939/2024 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба на В. Г. В., М. П. В., Р. Г. П., М. П. Д., Д. А. П. и Г. А. Д. срещу Д. Х. Д. и М. Г. Д., с която са предявили иск по чл.109 от Закона за собствеността, с искане за осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия по прекъсване на водоподаването към недвижимите имоти – гаражи, на ищците и осъждането им да възстановят водоподаването на чиста вода към имотите.

С протоколно определение от 18.09.2025 г. делото е спряно по общо съгласие на страните с оглед постигането на извънсъдебно споразумение.

По молба на ищците от 11.11.2025 г. производството е възобновено.

С протоколно определение № 58/23.01.2026 г. съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на исковете от страна на ищците.

Оттеглянето на исковете ищците са направили, т.к. към момента на провеждане на откритото съдебно заседание ответниците са били възстановили водоподаването на чиста вода към гаражите им.

Ищците са поискали присъждането на направените от тях съдебни разноски, за които са представили списък на разноските.

Ответникът Д. Х. Д. е поискал присъждането на направените от него разноски, за които е представил на съда доказателства.

С протоколното определение съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищците направените от тях разноски, т.к. е приел, че оттеглянето на исковете се дължи на отпадането на правният им интерес от воденето на делото предвид извънсъдебното изпълнение от ответниците, но в хипотезата при която последниците са станали повод за водене на делото.

В срока за изменение на съдебния акт в частта за разноските Д. Х. Д. и М. Г. Д. са подали молба, с която са поискали да не бъдат осъждани да 2 заплатят направените от ищците разноски в размер на 1900 лв.

С обжалваното определение съдът е оставил искането им без уважение, като е приел е, че с оглед изхода на делото е налице основание за прилагането по аналогия на чл.78, ал.2 от ГПК.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Както първоинстанционният съд правилно е посочил в мотивите и на двата свои акта по разноските, трайната съдебна практика приема, че ответникът отговарят за направените от ищеца разноски и в случаите на прекратяване на делото поради оттегляне на иска, ако последното е предприето в хода на делото след като за ищеца е отпаднал правния интерес от водене на делото поради изпълнение от страна на ответника, и с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска.

При кумулативното наличие на двете предпоставки съдът възлага в тежест на ответника направените от ищеца разноски по воденето на делото.

Настоящият случай е именно такъв, т.к. Д. Х. Д. и М. Г. Д. са дали повод за образуване на делото – поради техни действия, респ. бездействия, водоподаването до гаражите на ищците е било преустановено, и в последствие с предприети от Д. Х. Д. действия е възстановено.

Съдът приема, че с поведението си ответниците са станали причина за преустановяването на водоподаването до гаражите на ищците, т.к. то е било възстановено след като Д. Х. Д. е оказал необходимото съдействие като им е осигурил достъп, и това се потвърждава от всички тях с изявленията им пред съда на 23.01.2026 г.

От своя страна възстановяването на водоподаването представлява търсената от ищците по съдебен ред защита, а извършените от ответника Д. действия, в резултат на които водоподаването е възстановено, води до отпадане на правния интерес на ищците от продължаване на съдебното производство.

В този случай и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ответниците дължат да заплатят на ищците направените от последните във връзка с делото разноски.

При това положение правилно първоинстанционният съд е осъдил Д. Х.

3

Д. и М. Г. Д. да заплатят на В. Г. В., М. П. В., Р. Г. П., М. П. Д., Д. А. П. и Г. А.

Д. направените от тях разноски в общ размер от 1 900 лв.

Направеното в частната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано по същество, т.к. не е направено в преклузивният срок – до приключване на откритото съдебно заседание, в което е било постановено протоколно определение № 58/23.01.2026 г.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуалните предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

На основание чл.274, ал.3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – Стара Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение№1171/19.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 2939/2024 г. по описа на Районен съд – К..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4