Решение № 940 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120107595 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. И. Я. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. ***, против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищцата иска да бъде прието за установено, че договор за кредит и договор за поръчителство, сключени между нея и ответните дружества, са нищожни. Предявен е и иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, с искане ответникът „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК 175330437 да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 661,76 лв. - представляваща всичко получено над главницата по договора за кредит № *** от 06.01.2022г., с която сума същият се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Ищцата твърди, че е сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № *** от 06.01.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство от същата, като е усвоила изцяло предоставената му в заем сума от 1000 лв. Сочи, че извършила плащане на дата 10.02.2022 г. като сумата била в размер на 1 661,76 лева, с което погасила задължението си по договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основА.е чл. 22 от ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 1 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е възложено в тежест на заемателя да сключи договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Възнаграждението на поръчителя обаче не е включено към общия разход по кредита. Намира, че възнаграждението на поръчителя представлява разход по кредита, още повече като се има предвид, че потребителят заплаща една обща вноска и тя е изцяло по сметка на кредитодателя. Допълнително обстоятелство в тази насока било, че „Ай Тръст“ ЕООД е изцяло собственост на „Кредисимо“ ЕАД. Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към всеки договор за кредит.

По отношение на втория иск, с който се иска прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД счита, че същият е недействителен на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП.

Излага, че договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по тях. Сочи, че за да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

Ищцата предявява и претенция по чл. 55 от ЗЗД срещу Кредисимо ЕАД, като сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, което потребителят вече е сторил, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Излага, че е заплатила общо сумата от 1661,76 лв., поради което счита, че е заплатила без основА.е сумата от 661,76 лв. и претендира същата от ответника.

По изложените съображения ищцата предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция.

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *** от 2

06.01.2022г. между стрА.те, по силата на който дружеството е отпуснало кредит в размер на 1000лв., като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя, че кредитът е сключен за срок от 30 дни, при фиксиран ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 49,00%, както и че общият размер на всички плащА.я възлиза на сумата от 1033,33 лв. Излага, че към дата на подаване на отговора на искова молба задължението по процесния Договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. Ответникът не оспорва, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 338,35 евро, с която да са били погасени задължения различни от главница.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържА.ето му не отговаря на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1,т. 10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“). Излага съображения в тази насока.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл.

19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Сочи, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита. Формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Оспорва твърдението, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Оспорва и твърдението, че към момента на сключване на процесните договори за кредит дружеството е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

По изложените съображения ответникът моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция.

Не оспорва твърдените от ищеца факти, че на 18.05.2023г. е сключен 3

Договор за потребителски кредит №***/06.01.2022г. между А. И. Я., от страна, като кредитополучател, и „Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай Тръст ЕООД и потребител А.

И. Я..

Излага, че дружеството е сключило с „Кредисимо" ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер на 294,55 лв., погасяването на което следва да бъде извършено до падежна дата на главното задължение на Договор за кредит. Твърди, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита.

Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.

Излага, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане на кредита.

Намира, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на 6 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3. б. „ж" от Директива 2008/48/EQ. Сочи, че „Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдеш договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай ТРЪСТ" ЕООД, по който бъдеш договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Поради това намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика“.

Съдът, като съобрази събрА.те доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При така предявените искове в тежест на ищеца по исковете с правно основА.е чл. 26 от ЗЗД е да докаже, че между стрА.те са сключени процесните 4 договори, да докаже противоречие на договорите с посочените императивни правни норми; да докаже, че посочените клаузи на договора за поръчителство противоречат на добрите нрави. В тежест на всеки ответник бе да установи фактите и обстоятелствата, на които основава въведените от него оспорвА.я и възражения. По иска с правно основА.е чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищцата следваше да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на процесните суми, както и твърденията си за нищожност на договорите.

В тежест на ответника е да установи правоизключващите възражения, в това число основА.ето за получаване, респективно задържане на претендираната сума или погасяване на задължението (плащане или др.), както и че кредиторът е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържА.ето на условията по кредитите; индивидуалното договаряне на условията по договора.

Съдът на основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между стрА.те, че същите са сключени Договор за потребителски кредит №***/06.01.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и А. И. Я.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.01.2022г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител А.

И. Я.. Не е спорно, че по силата на договора дружеството е отпуснало кредит в размер на 1000лв., като сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя, че кредитът е сключен за срок от 30 дни, при фиксиран ГЛП в размер на 40,00% и ГПР в размер на 49,00%, както и че общият размер на всички плащА.я възлиза на сумата от 1033,33 лв. Не се спори, че към дата на подаване на отговора на искова молба задължението по процесния Договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. Безспорно е, че по сметка на дружеството е постъпила сумата от 338,35 евро, с която са били погасени задължения различни от главница. Не е спорно, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай ТРЪСТ“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, както и, че единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

По отношение на възраженията за нищожност на договора от 06.01.2022г. съдът намира, че макар Договор за потребителски кредит № ***/06.01.2022г. и договор за поръчителство от 06.01.2022г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя. На първо място това се установява от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден 5 като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането директно на заемателя - чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е и обстоятелството, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ са „свързА. лица“, доколкото второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото. Предвид изложеното съдът намира, че дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, респективно задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото предвиденото в така сключените свързА. договори за кредит и поръчителство води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.