Решение № 768 от 05.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Н. Ст. Метанов при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „МТК гроуп“ ООД, чрез адв. Н. срещу решение № 574 от 16.05.2022г., по т.д. № 20211100901198 по описа на СГС за 2021г., т.о., VІ-18 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответника - Столична Община, за сумата над 46 130,78 лева до 92 261,56 лева, представляваща дължима главница за индексирано възнаграждение за месец октомври 2018г., по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16–ДГ56-1196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021г. до окончателното й изплащане, както и за сумата над 12 263,10 лв. до 24 526,20 лв. за периода от 15.11.2018г. до 29.06.2021г., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху присъдената главница и е осъден да заплати на ответника сумата от 325 лева разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът/ищецът – „МТК гроуп“ ООД счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон – неприлагане на чл. 20 от ЗЗД вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от процесния договор при неговото тълкуване. Твърди, че единственият мотив на СГС да отхвърли частично предявените искове е, че изпратената покана до ответника за преговори на 28.09.2017г., не можела да послужи за основание за присъждане на възнаграждение в по-голям размер от 2,5%, тъй като цените на ГСМ са се повишили само с 20 %. Счита, че връчването на препис от настоящата искова молба, за 1 заплащане на допълнително възнаграждение замествала тази покана. При тези факти първоинстанционният съд е следвало да приложи нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и да приеме, че процедурата по договора е осъществена и са налице основанията за индексация на възнаграждението на ищеца с два пъти по 2.5% или общо с 5 %. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият по жалбата на ищеца/ответникът – Столична Община е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез юр. М.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на решението. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваната от ищеца част. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ответника - Столична Община, чрез юр. М. срещу решение № 574 от 16.05.2022г., по т.д. № 20211100901198 по описа на СГС за 2021г., VІ-18 състав, в частта, с която е осъден да заплати на ищеца - „МТК гроуп“ ООД, сумата от 46 130,78 лева, представляваща дължима главница за индексирано възнаграждение за месец октомври 2018г., по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16–ДГ561196/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 29.06.2021г. до окончателното й изплащане и сумата от 12 263,10 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху гореприсъдената главница и за периода от 15.11.2018г. до 29.06.2021г. и е осъден да заплати на ищеца сумата от 4 381,27 лева разноски за първоинстанционното производство.

Въззивникът/ответникът – Столична Община счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди, че в настоящия случай се касаело за сключване на договор след дадено съгласие от Общинския съвет, поради което водещ бил общественият интерес, а не търговският интерес на изпълнителя. На следващо място твърди, че в договора са предвидили способи за промяна на предварително определената цена, при ясно уредени условия и обстоятелства за това. Твърди, че необходимото условие за влизане в действие на хипотезата уредена в чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор, е наличието на проведени преговори за промяна на договорената цена, при които не е постигнато съгласие по отправено от изпълнителя предложение. Счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилно, дори превратно тълкуване на горецитираната клауза от договора, като й е предал различен смисъл. В случая претенцията на ищеца се отнасяла за период, в който нямало отправено искане за преговори и искът бил неоснователен само на това основание.

На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че изпълнителят не може да се позовава едновременно на двете хипотези по чл.

5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от процесния договор. Счита, че позоваването на едната хипотеза, автоматично изчерпвала възможностите за позоваването и на другата хипотеза, особено когато претенциите на изпълнителя касаят припокриващи се периоди. Твърди, че ищецът се 2 е възползвал от предвидения в договора механизъм за компенсация и му е изплатена индексация на възнаграждението с размера на инфлацията, за периода от сключването на договора до края на 2021г. Твърди, че СГС неправилно е разгледал единствено въпроса за увеличението на цената на природния газ, но липсвала обосновка за цената на смазочните материали. Счита, че предоставените статистически данни с писмо с рег. № УП1210/02.04.2021г. от НСИ, не можело да послужат като критерии и релевантни данни за промяна на цената по договора за превоз. Твърди, че предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора обективно условие по данни от НСИ с 20% от една страна не е достатъчно, за да се приеме за осъществена първата кумулативна предпоставка, а от друга страна – това увеличение на цената само на горивата е настъпило едва към 31.06.2018г. След като се прибавели 37 дена за провеждане на преговори за изменение на възнаграждението, съгласието за това можело да бъде постигнато в по-късен момент, който обаче излизал извън процесния месец. На следващо място твърди, че периодът юли-декември 2016г., към който се съпоставяла цената, се обхващал период, в който процесният договор не бил сключен и не е извършван превоз в изпълнение на същия. Твърди, че най-ранната възможна дата за промяна на цената била 26.07.2017г., на която е въведена в експлоатация първата линия. На следващо място твърди, че нямало промяна в цената спрямо датата, на която ищецът започнал да осъществява превоза и спрямо цените, по които е купувал природен газ. Излага доводи за неправилност на решението по иска за обезщетение за забавено плащане. Твърди, че в договора не е посочен падеж за плащане на увеличената цена, в хипотезата на чл. 5, ал.

4, т. 2 от договора. Освен това, увеличение се дължало от датата на изменението и след провеждане на преговори. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като нямало определен ден за изпълнение и нямало отправена покана, а поканата от 28.09.2017г. не се отнасяла за процесния месец. Освен това, издадените от ищеца фактури са за уговорената в договора цена, а не за индексираната такава и нямало забава за претендираното вземане. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият по жалбата на ответника/ищецът –„МТК гроуп“ ООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. Н. и представя писмена защита. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на решението. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди в обжалваната от ответника част.

Претендира разноски за въззивното производство.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите в жалбите, приема за установено от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор № 3

СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016г. Столична община е възложила на „МТК Гроуп“ ООД, извършване на обществен превоз на пътниците по основни градски автобусни линии с № 12, 18, 20, 21,22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. В чл. 3, ал. 2 е уговорено, че договорът влиза в сила от датата на представяне на оригинал на определението за прекратяване на адм.д. № 11168/2021г. на АССГ. В чл. 5, ал. 1 е договорено, че за извършения обществен превоз, Столична община заплаща на „МТК Гроуп“ ООД цена в размер на 3 лв. на километър без ДДС на база действително изминат пробег. Това възнаграждението е платимо на две вноски – 30 % авансово в срок до 15-то число на текущия месец, а остатъка в срок до 14-то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег. В чл. 5, ал. 4 страните са уговорили, че определената при сключване договора цена на километър маршрутен пробег, се променя, когато: ал.1./ от датата на сключване на договора се е натрупала инфлация, респективно дефлация в размер на повече от 5 %, съгласно данните на НСИ, спрямо месеца на подписване на договора; ал.

2./ когато настъпи промяна в „цената на ГСМ“ с повече от 20 % съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване промяна на възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5 % спрямо уговорената в цена по договора. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението се променя с 2,5 %. и ал. 3/ при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали, като при непостигане на съгласие в преговорите се прилагат последиците в т.1 и т.2. Видно от писмо вх. No 27495/17.11.2021г. от НСИ се установяват цените на природния газ и тяхното наблюдение, в изпълнение на Регламент на ЕС 2016/1952г., което се отчита два пъти годишно на първо и второ шестмесечие. С предложение от 28.09.2017г., „МТК Гроуп“ ООД е поискал от Столична община промяна на цената по договора. Видно от представени справки за цената на природния газ за 2016 г. и 2018 г., се установява, че цената е увеличена с повече от 5%.

„МТК Гроуп“ ООД е издал на Столична община фактура № 200/12.102018г. за авансова заплащане на цената и фактура 202/13.11.2018г. за окончателно плащане за месец октомври на 2018г.

Няма спор между страните, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за месец октомври 2018 г. и ответникът му е заплатил възнаграждение за извършения обществен превоз на пътници по първоначално уговорената цена от 3.60 лв. с включен ДДС.

Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице П. Д., изготвило съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните. Вещото лице е изчислило, че за второто шестмесечие на 2018г. цената на природния газ е по-голяма от тази за второто шестмесечие на 2016г. и е констатирало увеличение над 50 %. Според данните на НСИ 4 увеличението на цената на природния газ през м. 10.2018г. е с 50,47% по-висока в сравнение с цената през м. 12.2016г., а през м. 10.2018г. е с 14,51% по-висока в сравнение с цената през м. 07.2017г. Цените, по които ищецът е купувал природен газ през 10.2018г. е с 40,52% повисока в сравнение с цената през м. 12.2016г. и е с 24,15% по-висока в сравнение с цената през м. 07.2017г. Според вещото лице данните на НСИ са шестмесечни, поради което повишената цена е влязла в сила още от м. 07.2018г., така че м. 10.2018г. е включен в периода с по-висока цена. Според вещото лице, и при двата начина на изчисление (по данни на НСИ и по реални покупни цени), цената на природния газ през м. 10.2018г. е по-висока с над 40% от цената през м. 12.2016г. Вещото лице е изчислило, че размерът на допълнителното възнаграждение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е 46 130,78 лв., а размерът на лихвата за забава върху тази главница и за периода от 15.11.2018г. до 28.06.2021г. е 12 263,10 лв.