Решение № 36 от 19.02.2026, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Частно наказателно дело 591/2025
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- ЛЮЛИН ВЕНЕЛИНОВ ЛОЗАНОВ
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Видин, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Делото е образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Дирекция „Национална полиция“ във Виена /Landespolizeidirektion Wien/, Полицейско управление Флоридсдорф /Polizeikommissariat Floridsdorf/, адрес- Hermann-Bahr-Straße 3, 1210 Wien, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № VStV/ VStV/924302140153/24, постановено на 11.07.2025г. от Дирекция „Национална полиция“ във Виена
/Landespolizeidirektion
Wien/,
Полицейско управление
Флоридсдорф
/Polizeikommissariat Floridsdorf/, адрес- Hermann-Bahr-Straße 3, 1210 Wien, Австрия, влязло в сила на 06.08.2025г., с което на И. П. А., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Н., обл. Видин, ул. „*********“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 170 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.
Служебният защитник на засегнатото лице И. П. А.- адвокат М.А. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и не следва да се признава и допуска изпълнение на чуждото решение, тъй като Удостоверението по чл.4 е непълно и не е изяснено чия е собствеността на МПС с което е извършено нарушението.
1
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., И. П. А., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Н., обл. Видин, ул. „*********“ №*.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверението по чл.4, ведно с приложените към него документи, респ. уведомлението до засегнатото лице, визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро. Решението е 2 било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено решението. Решението е влязло в сила.
Видно от представеното удостоверение, решението е постановено от несъдебен орган, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон. Засегнатото лице е имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела. Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.
Към удостоверението е приложено уведомление до засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената санкция.
Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС.
С оглед горното, неоснователна е тезата на защитата за непълнота на Удостоверението по чл.4, а въпроса- чия е собствеността на МПС, с което е извършено нарушението е ирелевантен в настоящото производство.
Предвид горното, Съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ н а решение № VStV/924302140153/24, постановено на
11.07.2025г. от Дирекция „Национална полиция“ във Виена
/Landespolizeidirektion Wien/, Полицейско управление Флоридсдорф /Polizeikommissariat Floridsdorf/, адрес- Hermann-Bahr-Straße 3, 1210 Wien, Австрия, влязло в сила на 06.08.2025г., с което на И. П. А., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрессело Н., обл. Видин, ул. „*********“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 170 евро.
Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.
ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.
СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.
УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен 3 компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Видин, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200591 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.
Делото е образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Дирекция „Национална полиция“ във Виена /Landespolizeidirektion Wien/, Полицейско управление Флоридсдорф /Polizeikommissariat Floridsdorf/, адрес- Hermann-Bahr-Straße 3, 1210 Wien, Австрия, за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № VStV/ VStV/924302140153/24, постановено на 11.07.2025г. от Дирекция „Национална полиция“ във Виена
/Landespolizeidirektion
Wien/,
Полицейско управление
Флоридсдорф
/Polizeikommissariat Floridsdorf/, адрес- Hermann-Bahr-Straße 3, 1210 Wien, Австрия, влязло в сила на 06.08.2025г., с което на И. П. А., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Н., обл. Видин, ул. „*********“ №*, е наложена финансова санкция в размер на 170 евро.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва чуждото решение и моли да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.
Служебният защитник на засегнатото лице И. П. А.- адвокат М.А. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и не следва да се признава и допуска изпълнение на чуждото решение, тъй като Удостоверението по чл.4 е непълно и не е изяснено чия е собствеността на МПС с което е извършено нарушението.
1
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., И. П. А., роден на *********г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес- село Н., обл. Видин, ул. „*********“ №*.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.
Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверението по чл.4, ведно с приложените към него документи, респ. уведомлението до засегнатото лице, визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.