Разпореждане № 2992 от 24.09.2025, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Частно гражданско дело 1670/2025
- Вид
- Разпореждане № 2992
- Подписан
- 24.09.2025
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2992 гр. Разград, 24.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101670 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.
Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Ц. К. Ц. с ЕГН **********, настоящ адрес: с.
Н., общ. Н., обл. Кюстендил, ул. "*********, за заплащане на 7 172,87 лв., дължими по Договор за паричен заем Кредирект № 621560 от 18.01.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, от които: главница в размер на 1500 лeвa ведно със законната лихва от депозиране на заявлението 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, неплатени дължими такси в размер на 1908,71 лв. и 3014,60 лв. неустойка по чл. 6.2 от договора, 602,28 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 18.01.2022 г. до 18.07.2023 г., 147,28 лева дължима законна лихва за забава за периода от 19.07.2023 г. до 15.09.2025 г., както и разноски по делото.
С оглед заявлението и приложенията към него съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2022 г. между Ц. К. Ц. (кредитополучател) и „Сити Кеш“ ООД (кредитодател) по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за паричен заем Кредирект № 621560, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1500 лв., който е следвало да бъде върнат на 18 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 18.07.2023 г. при уговорени ГЛП 40,05% и ГПР 48,34%. В чл. 6, ал. 1 е договорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция, а съгласно ал. 2 на същия член, при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 045,72 лева. В заявлението същата се претендира в намаления с отстъпка по погасителен план от 31,12 лв. размер, а именно 3014,60 лв.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2024 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 203374133, като според твърденията на заявителя длъжникът е уведомен за извършената цесия.
1
Данните по заявлението, размерите на претенциите за главница, договорна лихва, неустойка, както и посочените периоди на същите, водят до извод, че по Договор за паричен заем Кредирект № 621560, чийто падеж е настъпил на 18.07.2023 г., няма постъпили плащания.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С редакцията на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите.
За правоотношенията, уредени в Договор за паричен заем Кредирект № 621560, е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,34%. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.
В случая, с уговарянето на неустойка при отпуснат кредит в размер на 1500 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 5116,88 лв., в т.ч. 1500 лв. заемна сума, 3014,60 лв. неустойка (с отстъпка по погасителен план от 31,12 лв.), дължима за непредставено обезпечение и 602,28 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,34 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.
С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „чл. 10, § 2, б. ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж) от тази директива разходи, 2 посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.
Договор за паричен заем Кредирект № 621560 е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.
23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото е видно от данните по заявлението и приложенията към него, че няма извършени плащания по договора, следва да се присъди за погасяване сумата в размер на предоставената по договора главница.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че относно претенцията за неплатени дължими такси в размер на 1908,71 лв., заявителят не е посочил основанията, на които се дължат, нито е приложил конкретни доказателства за извършване на разходи за такива.
Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер 121,94 лева, дължима на основание чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт, което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено в претендирания размер от 100,00 (сто) лева, вземайки предвид и заявения материален интерес. Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение – в размер на 25,50 лева за платена държавна такса и 20,91 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Районен съд – Разград
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София, р-н Триадица, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. срещу Ц. К.
Ц. с ЕГН **********, настоящ адрес: с. Н., общ. Н., обл. Кюстендил, ул.
"*********, за заплащане на следните суми: 1500 BGN (хиляда и петстотин лева), представляващи неплатена главница по Договор за паричен заем Кредирект № 621560 от 18.01.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от депозиране на заявлението на 23.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото съразмерно уважената част на заявлението в размер на:
25,50 BGN (двадесет и пет лева и 50 стотинки)за държавна такса и 20,91 BGN (двадесет лева и 91 стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
3
1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В., за издаване в полза на заявителя срещу Ц. К. Ц. с ЕГН **********, настоящ адрес: с. Н., общ. Н., обл. Кюстендил, ул. "*********, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен заем Кредирект № 621560 от 18.01.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД : такси в размер на 1908,71 лв., 3014,60 лв. за неустойка по чл. 6.2. от договора, 602,28 лева за договорна възнаградителна лихва за периода от 18.01.2022 г. до 18.07.2023 г., 147,28 лева за дължима законна лихва за забава за периода от 19.07.2023 г. до 15.09.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на заявителя възможността на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, да предяви в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4