Определение № 31985 от 29.07.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31985 гр. София, 29.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110168414 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 226675/27.06.2024 г., подадена от А. Ц. Р. за изменение на Решение № 11143/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 68414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.

Молителят А. Ц. Р. сочи, че с решението съдът неправилно не е определил дължимите в полза на двамата адвокати разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата е пострадала и намираща се в тежко материално положение. Сочи, че в договора за правна помощ поради техническа грешка е уговорено като основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, за които обстоятелства по делото няма доказателства. Моли съда да уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в общ размер на минимум 3050,00 лева и да намали адвокатския хонорар, присъден на ответната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Спиди АД заема становище за неоснователност на молбата. Счита, че правилно са определени дължимите разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, данните по делото и съобразно императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в срока за обжалване, като е представен списък по чл. 80 ГПК (лист 90 от делото), съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

1

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В постановеното по делото решение съдът е приел, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие не е уговорена конкретно приложима хипотеза от множеството алтернативно изброени такива чл. 38, ал.

1, т. 2 (материално затруднени лица) и т. 3 (роднини, близки или друг юрист) ЗА, а и характерът на изброените не позволява тяхното кумулиране, поради което адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ не следва да се присъжда. Изложеното становище на съда остава непроменено и към настоящия момент.

Не може да бъде споделен доводът на молителя, че от доказателствата по делото е очевидно, че ищецът е материално затруднено лице. Ищецът е освободен от заплащане на дължимите по делото такси и разноски на основание чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК като работник/служител по искове, произтичащи от трудови правоотношения, а не по чл. 83, ал. 2 ГПК като физическо лице, за което е признато от съда, че няма достатъчно средства да ги заплати. От разпитания по делото свидетел се установява, че ищцата е започнала работа при друг работодател. Твърденият на молителя за допусната техническа грешка не разколебават извода на съда. Правото на адвоката да предоставя безплатна правна помощ не е ограничено от закона, но за да бъде възложено заплащането на възнаграждението е в тежест на насрещната страна при неблагоприятно за последната решение, следва да са спазени минималните процесуални изисквания и да бъде уговорено представителството на някое от посочените в чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ЗА алтернативни хипотези, за които съдът следи служебно.

На следващо място, с постановеното по делото решение съдът е уважил възражението на прекомерност на молителя като е намалил заплатения от ответника размер на адвокатско възнаграждение от 4080,00 лева на 3000,00 лева. Съдът счита, че същият е съобразен с фактическата и правната сложност на делото, броя предявени искове, извършените процесуални действия, броя проведени заседания, както и обстоятелството, че не е подаден отговор на исковата молба. Размерът е правилно определени, изчислен и присъден съобразно отхвърлената част.

Поради изложеното подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 226675/27.06.2024 г., подадена о т А. Ц. Р. за изменение на Решение № 11143/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 68414/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 77 състав, в частта за разноските.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3