Решение № 153 от 09.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20225220200203 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Посейдон 2Д“ ЕООД - Първомай, с ЕИК:201439721, представлявано от управителя Д.Д.Д., чрез адв. Ем. Х. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № 0039800 на ОДМВР Пазарджик, за установено на 05.01.22. нарушение по член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл.

461 КЗ, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.

В съдебно заседание за дружеството- жалбоподател не се явява представител, но от процесуалния представител на същото е постъпило писмено становище с искане за уважаване на жалбата и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител. Депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

На 05.01.22 г., в 13.20 часа, с ATCC (ARH CAM S1) било заснето на движение в гр. Пазарджик бул. „Г. Бенковски“ 153 в посока на движение към к-ще с ул. „Ст. Ангелов“ на лек автомобил с рег.№ ******.

След това заснемане и въз основа на него бил издаден атакувания с жалбата ЕФ, в който са отразени горните обсктоятелства относно заснемането на движението на посочения л.а. на посоченото място , както и „отчетен толеранс от минус 3 км /ч. от измерената скорост“ и извод за „установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743ЬЬ“. Посочени са като собственик на автомобила дружеството-жалбоподател, както и адреса и седалище на управление на същото и неговият законов представител.

При тези данни и за извършено на 05.01.22. нарушение по член 483 , алинея 1 , точка 1 от КЗ, във връзка с член чл.638 ал.4 вр. ал.1,т.2 вр. чл. 461 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него липсва описание на нарушението, доколкото изцяло липсва твърдение, че за идентифицирания и определен като посока и място на движение лек автомобил не е бил сключен и валидно действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това е „минимално необходимото“ съдържание на описателната част на този вид санкционен документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал.3 от КЗ , която норма предвижда „ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата“.Освен ,че в ЕФ липсват твърдения за това, че за движещото се МПС не е бил сключен и действащ договор за ЗЗ“ГО“ , липсва и нормативното основание за издаването му цитираният чл. 647, ал.3 от КЗ.

От друга страна, както се посочи по-горе, налични са твърдения за „отчетен толеранс от минус 3 км /ч. от измерената скорост“, създаващи 2 объркване и неяснота, които наред с липсата на твърдение за несключен договор за ЗЗГО при дадена цифрова квалификация точно за такова нарушение, прави напълно неясна волята какво нарушение се санкционира с процесния ЕФ.

Необходимо е било, аналогично на чл. 189, ал.4 ЗДвП и издаваните ЕФ-е за превишение на скоростта, да се посочи като обстоятелства в какво се изразява извършването на нарушението , което ситуитивно органът, издал процесния фиш е следвало да помести в горната текстова част, където са представени данните за движение с на МПС. Липсата на всякакви обстоятелства по извършване на нарушението прави напълно невъзможен контрола върху този санкционен акт - има ли извършено нарушение и дали то е от вида на вмененото, правилна ли е правната му квалификация и правилно ли е ангажирана отговорността.

Горният анализ налага отмяна на ЕФ, а това предпоставя основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски ( 31-32), но до размера на минималното адвокатско възнаграждение 300 лв. При наличие на основателно възражение за прекомерност ( л.33 и 34), доколкото по делото е проведено едно открито съдебно заседание и предвид обема на относимия доказателствен материал. Въпросът е : кое в случая е минималното адвокатско възнаграждение, доколкото платеното е в размер на 360 лева платени по договора с клиента ( л. 31, гърба) и фактурирани ( л. 31, гърба) като 300 лева възнаграждение за представителството по делото и защита по делото + 60 лева начислен ДДС. Това съдържание на фактурата и договора отговаря на изискването на §2а от ДР на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – „за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение“. Така става ясно, че основата върху която се начислява данъкът са посочените в Наредбата размери на възнагражденията както е и по чл. 26, ал.1 от ЗДДС) , а щом данъкът се счита за неразделна част от дължимото от клиента, то и той съставлява право да ги получи, когато е уважена жалбата му (чл. 63д ЗАНН).

Против тях обаче стои възражението за прекомерност. Съгласно чл.

63д, ал.2 ЗАНН – „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е 3 прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, която норма препраща към Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Става ясно, че цитираната норма касае заплатеното възнаграждение , а то по смисъла на посочената допълнителната разпоредба на Наредбата е „+ данъка“. Следователно преценката за прекомерност е върху платеното по делото - 360 лева , а то е завишено с оглед на обема на относимия доказателствен материал, събран в съдебното следствие на единственото проведено по делото открито съдебно заседание. Следва да се присъдят 300 лева в полза на жалбоподателя и в тежест на ОД МВР Пазарджик, тъй като над този размер искането за присъждане на разноски е неоснователно.

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция, серия Г № 0039800 на ОДМВР Пазарджик, с който на „Посейдон 2Д“ ЕООД Първомай, с ЕИК:201439721, представлявано от управителя Д.Д.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на „Посейдон 2Д“ ЕООД Първомай, с ЕИК:201439721 сума в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4