Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 16.04.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2024
Вид
Решение № 140
Подписан
16.04.2024
В сила
10.04.2024
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Русе, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500098 по описа за 2024 година за се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

„НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.С., е обжалвало Решение № 1651 от 23.11.2023г. по гр.д. № 3200/2023 г. на РС – Русе, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск.Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушаване на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.Моли въззивният съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска, при законните последици.

Въззиваемата страна „БИ КАРГО“-ЕООД, ЕИК*********, със седалище с.К., обл.Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд – правилно и законосъобразно.Иска решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „БИ КАРГО“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 3480 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за международен превоз на товари, за което е издадена фактура № 4000001780/07.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба е представена заявка-договор за международен превоз на товари №372/27.06.2022г. със заявител-платец „БИ КАРГО „-ЕООД и изпълнител-превозвач „НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД.В същата е посочено, че заявителят възлага на изпълнителя да извърши превоз на товар 2000кг, с конкретно определен автомобил-рег.номера на влекач и ремарке СВ****НР и Q*****, дата на товарене 29.06.2022г.-16.00ч и срок на доставка 06/08.07.2022г. на адрес Transport ARK Michel, 14 rue du Meunier. ZAC du Moulin, 95700 Roissy En France. Цената по заявката е 2900 лв. без ДДС платима до 45 дни , след получаване на оригинална фактора и 2 бр. ЧМР товарителница и придружаващи документи. В чл. 10.2 от сключения между страните договор, било предвидено, че „не се позволявало отдаването на товара на трети лица, освен ако това не е изрично договорено“.Представената заявка-договор за международен превоз е подписана само от заявителя.

Заявката не е двустранно подписана, за да се приеме, че превозвачът е приел посоченото условие да не се отдава товар на трето лице и съответно-нарушил същото.

От данните в придружаващата процесния товар ЧМР товарителница е видно, че товародател е M2 PROM AD-М2 Пром АД, гр.С., превозвач T. Ltd, който приел товара на 30.06.2022г. Адресът на доставка е 19100 B.-la-G., Ф., до L., Av. du 4 J. ****, а не „T. A. M.”, ** rue du M./ZAC du M., 95700 R.-EnF.. В ЧМР е отразено, че са натоварени 8 палета, с тегло 1167 кг.От ЧМР се установява, че на 06.07.2022г. този товар е доставен с влекач и ремарке рег.

№№СВ****НР и Q***** на горепосочения в заявката адрес – „T. A. M.”вж.л.20 от гр.д.№43876/22г. по описа на РС-С.

2

Във връзка със спедиторската услуга по заявка №372/27.06.2022г.

„НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД е издало фактура № 4000001780/07.07.2022 г. за сумата от 3480 лева с платец „БИ КАРГО“-ЕООД, който при получаването и пък издал Протокол № 3/26.08.2022 г. за неустойка по Договор № 327/06.07.2022 г. в размер на 800 лева, която начислил на основание т. 10.2 и т. 10.4 от договора и глава втора и трета от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.Следва да се отбележи, че неустойката не е въведена като предмет на спора.

В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани О.

А., спедитор в „НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД и Б. Б., с. на у. на „БИ КАРГО“ЕООД, която работи в това дружество като експедитор.С. О.А. установява, че на следващия ден-след разтоварването на пратката, от „БИ Карго“ –ЕООД ги уведомили, че разтоварили на грешен адрес. Според О. натоварили са правилните параметри, но до грешен адрес.С. Б. заявява, че не е била уведомена за несъответствието между заявката - договор и в действителност това, което е натоварено.Споделя, че св.О. и „НАДЯ ГРУП“ не са й съдействали да закарат стоката до правилния адрес и тя намерила микробус.Предложила на О. допълнителните разходи, свързани с доставката на стоката на правилния адрес, да разделят на три – между нейната фирма, „НАДЯ ГРУП 83“-ЕООД и „М2 Пром“-АД, защото тя счита, че „всички по веригата“ имали малко вина. Свидетелката твърди, че О. категорично отказал да поеме своята отговорност.

От приетата във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на непогасените задължения на „БИ КАРГО“ЕООД към „НАДЯ ГРУП 83“ЕООД е: по счетоводни данни от ..НАДЯ ГРУП 83“ЕООД - 3 480 лв., въз основа на Фактура М4000001780/07.07.2022 г. по Заявка-договор M3 72/2 7.06.2022 г. по счетоводни данни от ..БИ КАРГО“ЕООД - 2 680 лв., въз основа на Фактура М4000001780/07.07.2022 г. по Заявка-договор M372/27.06.2022 г. и Протокол М0000000003/26.08.2022 г. за начислена неустойка.Експертизата установява, че фактура М4000001780 от 07.07.2022 г. за сумата 3 480 лв е включена в Дневник-продажби към Справката-декларация по ЗДДС на „.НАДЯ ГРУП 83“ЕООДза данъчен период м.юли 2022 г. и е включена в 3

Дневник-покупки към Справката-декларация по ЗДДС на ..БИ КАРГО“ЕООД за данъчен период м.Август 2022 г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че правоотношението между страните е такова по спедиционен договор, по силата на който едната страна се задължава да сключи от свое име и за сметка на другата страна, наречена доверител, договор за превоз на товари.

При този договор спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. Както беше посочено по-горе, представената Заявка-договор за международен превоз на товари № 372/27.06.2022г. не е подписана от превозвача и не може да се приеме, че той се е задължил да не отдава товара на трето лице, освен ако не е изрично уговорено.Договорът е неформален; консенсуален; с еднократно изпълнение;възмезден.В случая е установено, че жалбоподателят-ищец, е организирал изпращането на товара, но същият е бил доставен на грешен адрес. Според ЧМР, на 06.07.2022г. е доставен на коректния адрес. Ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение, с протокол от 26.08.2022г. е начислил неустойка в размер на 800лв.Същата обаче не е въведена като предмет на делото и съдът не следва да обсъжда нейната дължимост в настоящото производство.От експертизата е установено, че фактурата, издадена от спедитора за дължимото възнаграждение, е осчетоводена при ответното дружество. В трайно установената съдебна практика се приема, че само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. Предвид изложеното въззивният съд приема, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с която ответното дружество да бъде осъдено да заплати на дружеството-жалбоподател, сумата от 3480лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, въззиваемата страна дължи на жалбоподателя 2088,88лв разноски за двете инстанции, от които 991,68лв разноски за първата инстанция и 1097,20лв за въззивната инстанция.

4

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1651 от 23.11.2023 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 20234520103200 по описа за 2023г. на РС – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „БИ КАРГО“-ЕООД, ЕИК*********, със седалище с.К., обл.Р. да заплати на „НАДЯ ГРУП 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.С.сумата от 3480 лв. с ДДС, представляваща незаплатено възнаграждение по международен договор за превоз на товари, за което е издадена фактура № 4000001780/07.07.2022 г., ведно със законната лихва , считано от 12.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата , както и 2088,88лв разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5