Решение № 129 от 04.08.2023, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Велики Преслав, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100044 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба от О. Х. А. срещу Решение № 10-49 от 10.01.2023 год. на Общинска служба „Земеделие“ В., по силата на което жалбоподателят е обезщетен с 2897 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2897 лева за 4,602 дка земя на стойност 2897 лева.

Жалбоподателят заявява, че на 18.01.2023г. получил препис от атакуваното решение, постановено на основание чл.19а, ал.4, т.З от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) във връзка с чл.19, ал.17, т.2 от ППЗСПЗЗ. Счита, че компетентният административен орган незаконосъобразно не се е съобразил с Решение №7 по Протокол № 36 от 31.05.2022г. на Общински съвет при община В. и вместо да го обезщети с предложения имот № *** с площ от 4.801 дка., местност „ГЯУР баир аркасъ", четвърта категория, е взел решение д а го обезщети с равностойно парично обезщетение.

А. се позовава на разпоредба на чл.27а, ал.1 от ППЗСПЗЗ и настоява, че е налице несъответствие между предложението на Общинска служба „Земеделие" гр.В. за обезщетение със земеделски имот и предоставеното с атакуваното решение обезщетение (с ПКБ). Акцентира, че в хипотезата на чл.27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В тази връзка счита, че административният орган (общинският съвет) е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2. т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж. ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на предложения недвижим имот въз основа на което Общинската служба „Земеделие“ - В. да завърши процедурата по чл. 45ж. ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателят излага, че Общинският съвет не разполага с правна възможност и компетентност да преценява други обстоятелства, освен посочените в закона, както и да 1 изменя самоволно предложението на Общинска служба „Земеделие“ гр.В., като в конкретния случай го е обезщетил с поименни компенсационни бонове, вместо със земеделска земя.

Освен това заявява, че предоставеното с атакуваното решение обезщетение е изчислено неправилно от Общинска служба „Земеделие" гр.В. посредством неактуализилан програмен продукт, с който службата като териториално звено работи.

Предвид изложеното моли съда да извърши проверка за законосъобразност на атакуваното Решение относно начина на обезщетяване, като бъде взето предвид обстоятелството, че е заявил изрично, че желае да бъде обезщетен с имот и такъв е бил предложен от ОСЗ В., но въпреки това е бил обезщетен с компенсаторни бонове. Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като претендира да бъде обезщетен с предложения от Общинския съвет земеделски имот. В условие на евентуалност, ако съдът прецени, че атакуваното решение не е незаконосъобразно на посоченото по-горе основание, настоява същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по отношение на определения размер на полагащото се обезщетение в размер на 2897 лева за 4.602 дка земя, равняващи се на с 2897 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2897 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и заедно с процесуалния си представител адв. К., Адвокатска колегия – Ш. като поддържа жалбата си и настоява същата да бъде уважена.

Заинтересованата страна Общинска служба „Земеделие“ гр. В. е депозирала отговор на жалбата, в който изразява становище по неоснователността на същата. Излага, че е действаща изцяло законосъобразно като е спазила разпоредбите, предвидени в чл. 45ж от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, като е изпратила мотивирано искане до кмета на община В.. Допълва, че не е компетентен орган да извършва преценка за предоставяне на общински имоти. Сочи, че тази преценка се извършва от Общински съвет – В.. Излага, че след влизане в сила на решение № 7 по протокол № 36 от 31.05.2022 год. на Общински съвет В., в изпълнение на същото е пристъпила към обезщетяване на жалбоподателя с равностойно парично обезщетение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 3 от Наредба за реда и определяне на цени на земеделските земи с помощта на актуален програмен продукт. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В последното по делото открито съдебно заседание заинтересованата страна изпраща представител юриск. Чанев, който поддържа отговора на изложените в него основания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорваното решение. Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том 7, рег. № 3404, дело № 805 от 2011 год. по описа на Нотариус Светлозар Николов, рег. № 592 на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав, съгласно който жалбоподателят е придобил право на собственост върху 5 ниви, находящи се в село И., а именно: нива с площ от 2.482 дка, 4-та категория, представляваща имот № 006048 в местността „Банята“ по плана за земеразделяне на село И., ЕКАТТЕ 32113; нива с площ от 7.261 дка, 3-та категория, представляваща имот № 022020 в местността „Вичова воденица“ по плана за земеразделяне на село И., ЕКАТТЕ 32113; нива с площ от 6.363 дка, 5-та категория, представляваща имот № 030057 в местността „Миля“ по плана за земеразделяне на село И., ЕКАТТЕ 32113; нива с площ от 4.360 дка, 3-та категория, представляваща имот № 022006 в местността „Вичова воденица“ по плана за земеразделяне на село И., ЕКАТТЕ 32113 и нива с площ от 0.600 дка, 9-та категория, представляваща имот № 150004 в местността „Баир сърт“ по плана за 2 земеразделяне на село И., ЕКАТТЕ 32113.

Приложено е заявление от жалбоподателя вх. № РД-10-49/ 10.12.2020 год., в което последният е посочил, че във връзка със Заповед № КД-14-72/ 01.07.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК (приложена към преписката), с която е отстранена ЯФГ по отношение на недв. имот № *** по КККР на село И., в резултат на което площта на имота е намалена от 4.360 дка на 0.29 дка, а от жалбоподателя като собственик са отнети 4.331 дка, прави изрично искане до Общинска служба „Земеделие“ гр В. да бъде обезщетен с равностойна земеделска земя.

Във връзка с подаденото заявление е изготвен Протокол № 1 от 21.01.2022 год. на Комисия при Общинска служба „Земеделие“ гр. В., ведно с Решение № 1 от същата дата, съгласно което на жалбоподателя е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 5.047 дка 3-та категория; 0.225 дка 5-та категория, на основание Заповед № КД-14-72/ 01.07.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК по чл. 53б, ал. 5, т. 2, вр. чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, от които: за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове: 5.047 дка 3-та категория х 640 лева/дка на стойност 3230 лева; 0.225 дка 5-та категория х 394 лева/дка на стойност 89 лева или общо 3319 лева.

Предвид горното решение жалбоподателят е подал заявление вх. № ПО-18-1/ 01.02.2022 год., в което е заявил желанието си да бъде обезщетен с равностойна по качество (категория) земя и равна по площ на отнетата му земеделска земя, по възможност с имот с идентификатор *** с площ от 0.675 дка по КККР на село И. и имот с идентификатор *** с площ от 4.801 дка по КККР на село Сушина, общ. В..

Отправено е предложение съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 53 б от ЗКИР от Началника на ОС „Земеделие“ гр. В. до Председателя на Общински съвет гр. В. за обезщетяване на жалбоподателя със земеделска земя от Общинския поземлен фонд в землището на село И. и на село Сушина със следните имоти: имот с идентификатор *** с площ от 0.670 дка по КККР на село И. и имот с идентификатор *** с площ от 4.801 дка по КККР на село Сушина, общ. В.. При отправяне на предложението е съобразено местоположението, категориите на имотите, които е притежавал А. преди отстраняването на ЯФГ със Заповед № КД-14-72/ 01.07.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК. Изложени са доводи, че посочените 2 имота не са застроени и не са провеждани мероприятия, които да не позволяват възстановяване на собствеността върху тях. Допълнено е, че тъй като няма подходяща земя по начин и трайно ползване (ниви) и по декари за възстановяване в землището на село И., с предложението на ОС „Земеделие“ гр. В. е направено искане за предоставяне на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ (отговарящи на начина на трайно ползване и площ) в съседно землище на територията на община В., които са предоставени с Протокол № 1/ 18.02.2011 год.

С Решение № 7 по протокол № 36 от 31.05.2022 год. на заседание на Общинския съвет В. е прието отправеното предложение на Началника на ОС „Земеделие“ гр. В. за възстановяване на правото на собственост на жалбоподателя върху нива с идентификатор *** с площ от 0.670 дка, местност „Шаварца“, 5-та категория, като имотът се предоставя във връзка с Решение № 1/ 21.01.2022 год. на Общинска служба „Земеделие“ – В. за право на обезщетяване на осн. чл. 19а, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 53б от ЗКИР. По отношение на искането на жалбоподателя за предоставяне на имот с идентификатор *** и отразено, че имотът попада в землище, което не фигурира в Заповед № КД-1472/ 01.07.2020 год. на Изпълнителния директор на АГКК, поради което следва да се определи равностойно парично обезщетение съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ.

С Решение № 1-ЯФГ от 10.01.2023 год. Общинска служба „Земеделие“ гр. В. е възстановила като обезщетение на жалбоподателя в землището на село И., общ. В., обл. Ш.

3 правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а именно: Нива от 0,670 дка, 5-та категория, местност „Шаварца“, имот № *** по КККР на землището, при граници: имоти с идентификатори № ***, № *** …

С атакуваното Решение № 10-49/ 10.01.2023 год. Общинска служба „Земеделие“ гр. В. е обезщетила жалбоподателя за 4.602 дка земя на стойност 2897 лева с 2897 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2897 лева.

В хода на производството по делото е допусната и изслушана, като компетентно дадена СТЕ, която е дала заключение за стойността на определеното обезщетение от ОСЗ В., направено въз основа на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи, според категорията на земята, площ, отстояние от основни пазари и от строителните граници, като вещото лице е определило цена съобразно наредбата от 640 лева за декар.

Експертът е категоричен, че направените изчисления са коректни. Обезщетяването е извършено с информационна система „Ферма“, която е съставена на основа горепосочената Наредба. Вещото лице е допълнило още, че дължимото обезщетение може да се определи и по метод на поземлената рента, като в този случай обезщетението би възлизало на 700 лева за декар и при приложен коефициент за близост на имота до границите на най-близката урбанизирана територия или общо 3704,61 лева. Вещото лице е предоставило на съда преценката на въпроса относно коя от стойностите, определени за процесния имот, следва да бъде възприета, като според настоящия съдебен състав несъмнено това е правен въпрос и подлежи на оценка от съда.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Атакуваното решение подлежи на съдебно обжалване, тъй като с него непосредствено се засягат права и законни интереси на страните в административното производство.

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорване на решението.

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оглед съдържанието на оспореното решение на Общинска служба „Земеделие“ гр. В., жалбоподателят е адресат на същото, т.е. за него е налице пряк, личен и непосредствен интерес от съдебното му оспорване. Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от ангажираните доказателства в тази насока и д о родово и местно компетентния съд, поради което същата се явява процесуално допустима.