Решение № 1636 от 07.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Варна , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100501561 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Д. Й. Й., чрез пълномощника адв. К.К.-ВАК срещу решение № 74/16.03.2020г., постановено по гр.д. № 1271/19г. на ПРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу И. Й. П. и П. Х. П. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по отношение на 5/12 ид.ч. на договор за покупко-продажба срещу издръжка и гледане, обективиран в НА № 88/29.12.2009г., с който Ю.Д.Ю е продал на И. Й. П. дворно място, находящо се в с.Аспарухово, община Дългопол, с площ от 1532 кв.м., ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., гараж с площ от 19 кв.м. и е прекратено производството по предявения от въззивника срещу И. Й. П. и П. Х. П. иск с правно основание чл.78, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора в частта относно 5/12 ид.ч. от посочените имоти и въззивникът е осъден да заплати на ответниците разноски в размер на 500лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не са обсъдени всички доказателства, които са от значение за спора. Твърди , че с ангажираните от ответниците доказателства не се установява изпълнение на поетите от тях с договора за 1 издръжка и гледане задължения. Ответниците не са полагали лично ежедневни грижи за праводателя, от които той е имал нужда и не са осигурявали адекватни медицински грижи.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Д. Й. Й. излага, че на 23.12.2009г. ответницата И. Й. П., в качеството и на купувач и Ю.Д.Ю, като продавач, са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а. №30/2009г., с който продавачът прехвърлил на купувача собствеността върху недвижими имоти: дворно място, находящо се в с.Аспарухово, община Дългопол, с площ от 1532 кв.м., ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., стопанска постройка с площ от 10 кв.м., гараж с площ от 19 кв.м., като срещу прехвърлените имоти купувачът да поеме издръжката и гледането на продавача, като му осигури нормален и спокоен живот. Към момента на сключване на договора Иванка Пенчева е била в брак с П. Х. П.. Ищецът твърди, че Ю.Д.Ю е починал на 12.05.2017г., в резултат на неизпълнение на задълженията по договора от страна на купувача. Ответниците не полагали грижи за прехвърлителя през целия период от сключване на договора до смъртта му. Ищецът и съпругата му живеели в общ двор с Ю.в и се грижели за него, като перяли дрехите му, готвели му, купували му лекарства и храна. При нужда го водели на лекар, със собствения им автомобил или наемали автомобил. Предвид трайното виновно неизпълнение на задълженията на ответника по така сключения между наследодателя на ищеца и ответницата договор, претендира същият да бъде развален за 5/6 ид.ч. от имотите, предмет на договора.

Ответниците ИП и ПП в депозирания отговор и в хода на производството оспорват предявения иск като неоснователен. Поддържат, че в в периода от подписване на договора до смъртта на прехвърлителя Ю.Ю. са полагали добросъвестно грижи за него и са го издържали. Оспорват твърденията на ищеца, че е полагал грижи за баща им Ю.Ю., като излагат, че макар да са живели в една къща, от 2009г. ищецът и баща му Ю.Ю. са били в лоши отношения, почти не са си говорели. Редките им контакти са се изразявали в отправяне на обиди и ругатни от страна на ищеца, който упражнявал физическо и психическо насилие спрямо Ю.Ю.. Излагат също, че с решение по гр.д. № 741/2010г. Д.Й. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю.Ю., а на 17.01.2013г. РП Провадия е постановила отказ за образуване на наказателно производство по преписка, образувана по тъжба на Ю.Ю. срещу Д.Й.. Посочват също, че на 03.06.2016г., Ю.Ю. е освидетелстван от лекар в отделение Съдебна медицина на МБАЛ „Св.Ана Варна“, 2 по повод травми, получени в резултат на действия от страна на Д.Й..

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в н.а.№88/29.12.2000г. на нотариус с рег.№225, Ю.Д.Ю е прехвърлил на И. Й.

П. недвижими имоти, находящи се в с.Аспарухово, община Дългопол, обл. Варна, а именно: дворно място, с площ от 1532 кв.м., ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 121 кв.м., с идентификатор ***, стопанска постройка с площ от 10 кв.м. с идентификатор ***, гараж с площ от 19 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** срещу задължението приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя до края на живота му като му осигурява спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с типов договор от 14.05.1962г. и протокол №17/19.06.61г. на ИК на ОНС Дългопол, на Ю.Ю. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място, парцел №6,, кв.78 по плана на с.Аспорухово с площ от 900 кв.м. срещу заплащане на сума в размер на 1800лв.

Съгласно представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак№20/19.04.1992г., ответниците И.и Пл.П. са сключили граждански брак на 19.04.1992г.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 48/26.05.2016г., след смъртта си А.Й., п. на 21.07.2009г. е оставила за свои законни наследници Ю.Ю.-съпруг, Д.Ю.-син и И.П.-дъщеря.

Представен е НА№ 55/23.12.2009г., от който се установява, че Ю.Ю. е признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ от 1532 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***, стопанска постройка с идентификатор *** и гараж с ***.

С решение №29/11.02.2016г., постановено по гр.д. № 1024/2012г. по описа на ПРС е прието за установено по предявен от Д.Й. срещуИ.и Пл.П. иск с правно аснование чл.124 КПК, че Д.Й. е собственик на 1/6 ид.ч. от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, 1/6 ид.ч. от стопанска постройка с идентификатор *** и 1/6 ид.ч. от гараж с идентификатор, придобити по наследяване от наследодателя А.И.

По делото са представени медицинско удостоверение №442/2018г. издадено то 3

МБАЛ“Света Анна Варна“ АД, постановление от 17.01.2013г., решение от 10.01.2011г., постановено по грд.№ 741/2010г. по описа на ПРС, заповед за защита от домашно насилие от 10.01.2011г., от които се установява, че ищецът многократно е извършвал актове на домашно насилие спрямо своя баща Ю.Ю..

Ответниците са представили касови бонове /л. 55-61 от делото на ПРС/, разписка от „Български пощи“ЕАД, рецептурна книжка на Ю.Ю., 5 бр. рецептурни бланки но Ю.Ю., 2 бр. рецептурна бланка – НЗОК от 25.04.2017г. за закупуване на изписаните по рецептурна книжка, медикаменти на Ю.Ю. в периода 09.09.2015г.-25.04.2017г. и по рецепти за периода 10.03.2015г. – 05.2016г.

Представени са заповед № ЗИХУ42/Д-В-П/121 от 26.04.2017г. на ДСП Провадия и Фактура от 21.04.2017г., от които се установява, че на 26.04.2017г. на антидекубитални възглавници, дюшеци, стол за тоалет и баня, които са заплатени и получени от ответницата И.П..

От представените амбулаторни листи се установява, че през 2011г. е 2012г. на Ю.Ю. са извършвани прегледи от медицински специалисти, във връзка със заболявания, диагностицирани като „хипертонична болест на сърцето“, „първична глаукома“.

От представените епикризи се установява, че през 2009г., Ю.Ю. е претърпял операция на ингвинална херния и е бил на активно лечение във ВМА Варна през периода 05.10.-12.10.2009г.; през 2011г. е претърпял операция на ингвинална херния и е бил настанен за лечение във болница в периода 19.01.-21.01.2011г. През 2013г. отново му е направена операция на ингвинална херния, а през 2014г. е претърпял две очни операции.

През 2017г. Ю.Ю. е претърпял исхемичен мозъчен инсулт и е бил в болнично заведение в периода 13.04.2017г. – 21.04.2017г. Освидетелстван е от ТЕЛК, като е установена степен на увреждане -93%, без чужда помощ.

Ответниците са представили фактури и касови бонове, издадени в периода м.

10.2009г. – 2017г./л.100-152 от делото на ПРС/ за заплащане на дължими от Ю.Ю. суми за електроенергия и вода.

Представено е Пълномощно с рег.№ 59/01.04.2015г., с което Ю.в е упълномощил И.П. да го представлява пред пансионен отдел Варна, данъчна служба, Социално подпомагане гр.Дългопол, НОИ Варна, Здравна каса, да получава пенсията му и транспортни, както и да го подписва, където е необходимо.

Разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели, ангажирани от ищцовата страна: К.Я., ХН, В.П. посочват в показанията си че ищецът и съпругата му живеели с бащата на ищеца и ответницата в с.Аспарухово. Семейството на ищеца живеело на втория етаж от къщата, а Ю. и съпругата му А. – на първия етаж. Докато А. била жива, отношенията между ищеца и неговия баща били Д. и Д. се грижел за баща си. След това 4 отношенията им се влошили, но въпреки това ищецът полагал грижи за баща си, заплащал сметките за ток и вода, купувал му лекарства. Свидетелите знаят, че бащата на ищеца искал да го изгони от къщата, оплаквал се от него. Посочват също така, че Ю. е починал в болница и Д. не знаел за погребението му и не бил на погребението.

Разпитаните пред ПРС свидетели на ответната страна – СТ.П.Д.Н. и П. посочват, че въпреки, че живеели в една къща, отношенията между ищеца и баща ме били лоши. Преиз 2016г. Ю.Ю. споделил на свидетеля Петков, че синът му иска да го убие и затова той се заключва всяка вечер. От показанията на свидетелите се установява, че грижи за Ю.Ю. след 2009г. са полагали дъщеря му и нейния съпруг. Те му готвели, носели храна, перяли дрехите му, заплащали сметките му за електроенергия и вода, водели го на лекар, носели му дърва за отопление. В показанията си свид.Петков заявява, че дъщерята на Ю.в и съпругът й го посещавали през 1-2 седмици, а той им гостувал в дома им в с. Овчага и в гр.Провадия.

Свид. Дамян Неделчев, като лекар е консултирал Ю.в по молба на ответниците след една от операцията му от херния и е извършил третата операция от херния на Ю.. Свидетелят заявява, че ответникът П. П., който е фелдшер се е грижел за здравословното състояние на Ю.в – сменял катетър, поставял инжекции. Свидетелят е виждал Ю.в и в апартамента на ответниците в гр.Провадия и в дома им в с.Овчага. След операцията, която свидетелят извършил на Ю.в, ответниците се грижели за него и те закупували нужните лекарства.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, настоящият състав стигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД:

Договора за гледане и издръжка поражда от една страна задължението за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, а от друга задължението на приобретателите за гледане и здръжка, като за да е налице пълно по обем и точно изпълнение на алеаторното задължение, е необходимо то да е изпълнявано ежедневно, съобразно нуждите на прехвърлителя.