Решение № 32 от 04.04.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Търговище, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело № 20233500900025 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба вх. № 20230321110543, депозирана чрез ТРРЮЛНЦ, от адв. Н. К., САК, в качеството му на представител по пълномощие на „УНИСЪРФЕЙСК“ ЕООД, с ЕИК 101642845, срещу ОТКАЗ с рег.№ 20230313122255 от 14.03.2023 г. по заявление вх. № 20230313122255/13.03.2023 г., с което е поискано вписване прехвърлянето на част от предприятието на „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК 101642845, на „ДЕЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204031511, на осн. чл. 15, ал. 1 от ТЗ. С оплаквания, че отказът е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон, жалбоподателят моли неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде указано на Агенцията да извърши вписване на заявеното обстоятелство по чл. 15, ал. 1 от ТЗ. Жалбоподателят излага следните съображения:

-постановеният отказ не съответства на материалния закон, като неправилно е тълкувано цитираното в отказа решение на ВКС - Решение № 213 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г., II т. о., ТК, довело до неправилния извод, направен от ДЛР, че прехвърлената част от търговското предприятие не е надлежно индивидуализирана в продажбения договор; необоснован и незаконосъобразен е доводът на ДЛР, че като отграничителен 1 критерий за обособяването на част от търговско предприятие, предмет на договор за продажба, е необходимо водене на отделно счетоводство за съответната дейност, а освен това няма правно основание за позоваването в обжалвания отказ на дефиницията за обособена част от търговско предприятие;

-в закона не е установен срок на валидност на декларацията по чл. 16, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 4 от ТЗ и на удостоверението по чл. 77 от ДОПК, какъвто извод е направило ДЛР, обусловило обжалвания отказ;

-допуснато е и съществено процесуално нарушение, а именно на границите на проверката в регистърното производство, предвид разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, задължаващо длъжностното лице по регистрацията да провери съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като това се установява от представените от заявителя документи, като извън правомощията на ДЛР, което основава решението си само на представените в това безспорно производство доказателства, включително и изисканите по негова инициатива, е да извършва по същество проверка на законосъобразното настъпване на заявените обстоятелства в правния мир извън очевидните пороци на депозираните документи, удостоверяващи същите (за което е цитирана практика на ВКС: Решение № 667/19.06.2006г. на ВКС по т. д. № 173/2006 г., ТК, II о.; Решение № 70/28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 261/2016 г., II т. о., ТК; Решение № 181/15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2765/2013 г., I т.о; Решение № 193/7.01.2014г. на ВКС по т. д. № 3949/2013 г., I т. о. ТК и др.)

По реда на чл. 25, ал. 2, изр. 3-то от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията е депозирала отговор със становище за неоснователност на жалбата, изцяло споделяйки доводите на ДЛР в отказа, а именно:

-при частично прехвърляне на търговското предприятие, предметът на договора следва да е обособена част от съвкупността от права, задължения и фактически отношения, отделена от останалите елементи на предприятието, като отграничителен критерий е необходимо водене на отделно счетоводство за съответната дейност, позовавайки се на решение № 213/30.12.2010 г. по т.д.

№ 29/2010 г., Т К, II т.о. на ВКС, които изисквания в случая не са налице;

-прехвърлянето на фактически отношения, възникващи обичайно във 2 връзка с вещните права върху недвижимите имоти, описани в представения договор /необходими разноски във връзка с експлоатацията, поддръжката, публични задължения и др./, не са фактически отношения, изградени във връзка с осъществяваната търговска дейност на предприятието;

-заявена за ползване от предходно заявление е декларация по чл. 16, ал.

2 вр. чл. 15, ал. 4 от ТЗ, с дата, значително предхождаща датата на подаване на разглежданото заявление, поради което не удостоверява актуалност на декларативното волеизявление. Нещо повече - приложеното удостоверение по чл. 77 от ДОПК от 2020 г. също е издадено много преди отправяне на разглежданото искане, поради което не се установява да е относимо към същото. Въз основа на горните доводи и предвид обстоятелството, че не е налице хипотезата за даване указания по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията счита жалбата за неоснователна; претендира разноски 150 лв. юриск. възнаграждение на осн. чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 81 от Г11К.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 25 ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лице, представен е документ за внесена държавна такса и е процесуално допустима.

Със заявлението по образец В1 № 20230313122255 от 13.03.2023 г. е постъпило искане за вписване на прехвърляне на част от търговско предприятие по партидата на „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК 101642845.

Представени са изискуемите към заявлението доказателства – пълномощно, декларации, решения на едноличния собственик на капитала на двете дружества от 23.02.2023 г., сключените между „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК 101642845 и ДЕЙЛ БЪЛГАРИЯ, ЕИК 204031511: Договор от 27.10.21 г. за продажба на част от търговското предприятие на първото дружество на второто по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ и Договор от 23.02.23 г. за изменение и допълнение на договора от 27.10.21 г., и двата с нотариална заверка на подписите и удостоверено съдържание; съгласие по чл. 268, ал. 2 от ТЗ от 23.02.23 г.; декларация по чл. 16, ал. 2 вр. с чл. 15, ал. 4 от ТЗ на прехвърлителя от 10.03.23г., удостоверение по чл. 77, ал. 1 от ДОПК от 30.10.2020 г., вносна бележка за внесена такса за вписването, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

3

След извършената проверка по партидата и след запознаване с депозираното заявление, съдът констатира, че заявлението е по реда и на осн.чл. 15, ал. 1 от ТЗ, като по аргумент от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 предмет на прехвърлителната сделка може да бъде не само цялото предприятие на търговското дружество (ТД), но и част от него. Законодателят не е въвел изискване във втората хипотеза прехвърляната част от предприятието на ТД да е „обособена част“ по смисъла на § 1а, ред.1998 г. от ДР на ТЗ, така както е посочил изрично в разпоредбите на чл. чл. 700, ал. 2 и ал. 4 от ТЗ, чл. 706а от ТЗ, чл. 770, ал. 6 от ТЗ, чл. 792 от ТЗ, чл. 52, ал. 1, т. 2 от Закона за особените залози. Тълкуването на волята на законодателя дава основание да се приеме, че в хипотезите, в които същият е имал предвид „обособена част“ по смисъла на §1а от ДР законодателят изрично го е изписал, следователно в останалите случаи подобно тълкуване е неоснователно.

Предвид на което и доводът на ДЛР в този смисъл е необоснован и незаконосъобразен. В цитираното в отказа решение № 213/30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 29/2010 г., II т. о., ТК, ВКС, предвид и въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е приел, че „независимо от липсата на изрична законова регламентация, по аргумент от по-силното основание, обект на прехвърлителна сделка по чл.15, ал.1 от ТЗ може да бъде и част идеална или реална, от търговско предприятие…. Особеното изискване, което следва да бъде изпълнено при прехвърляне на част от търговско предприятие, е прехвърляната част да бъде обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на сделката, т. е. на правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя. Поради отсъствие на изрична правна уредба обособяването зависи от волята на договарящите страни, но трябва да бъде осъществено така, че да не съществува съмнение относно съдържанието на съвкупността, прехвърлена чрез договора по чл.15, ал.1 от ТЗ. Спазването на изискването за обособяване на реалната част от предприятие е предпоставка за валидността на прехвърлителната сделка и за пораждане на правните й последици с оглед особените разпоредби на чл.15, ал.3 от ТЗ, чл.16 от ТЗ и чл.16а от ТЗ“. Както ВКС е приел и в свое решение № 189/10.03.2015г. по т.д. № 1978/2013 г., ТК, І т.о. възможно е 4 прехвърляне на такава част от търговското предприятие, която може да бъде обособена/отделена в самостоятелна съвкупност от права, задължения и фактически отношения от вече съществуващата такава. Това е така, както поради спецификата на самата съвкупност, включваща и фактически отношения, като сделката по чл.15 ТЗ не е обусловена от идентификацията на всеки от елементите на съвкупността – активите, пасивите, правните и фактически отношения. Спецификата на тази сделка и разграничението и от обикновена продажба на елемент от съвкупността, се състои в това, че за да е налице продажба на предприятие или част от такова, а не на отделен актив, предмет на отчуждаването следва да е именно съвкупност, съдържаща характеристиките на предприятие.

От внимателният прочит на договорните клаузи, и описанието на частта от предприятието, предмет на сделката по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, се налага извод за достатъчна обособеност на частта именно по „друг начин“ (предвид липсата на задължение да става въпрос във всички случаи за счетоводно обособяване, в какъвто смисъл е и цитираното решение на ВКС), от съдържанието на описанието в р. І, чл. 1 от договора за прехвърляне, е очевидна инвидивидуализацията на предмета на сделката – относно прехвърлянето на правото на собственост върху описаните недв.имоти, задълженията, поети от приобретателя във връзка с прехвърлената част от търговското предприятие и съответните на това фактически отношения, както и подробно разписаните разпоредби в договора от 27.10.21 и изменението му с договора от 23.02.23 г. относно цената и задълженията на страните, обуславящо, предвид и гореизложените съображения, незаконосъобразност и необоснованост на противните на това изводи в обжалвания отказ.

Наред с това са представени всички изискуеми от закона документи , удостоверения, декларации: предвид съдържанието на декларацията по чл. 16, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 4 от ТЗ (л.43) и датата на същата 10.03.2023 г., съпоставима с датата на заявлението – 13.03.2023 г., не дават основание за извод, че не удостоверява актуалност на декларативното волеизявление, като в тази връзка съдът не споделя довода на ДЛР, че в този случай не са били налице основанията за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за представяне на декларация от дата, близка до датата на заявлението.

5

По отношението на представеното удостоверение изх. № от 30.10.2020 г. на ТД-Варна, по чл. 77 , ал. 1 от ДОПК: Декларативното заявление, удостоверявано с въпросното удостоверение се свежда до това, че заявителят е уведомил НАП за намерението си за предстоящо подаване на заявление за подлежащо на вписване обстоятелство пред Агенцията по вписванията, и в частност (предвид отметката в изброените възможности, втора по ред) – „прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон“. Доколкото в заявлението до НАП заявителят не посочва/не е задължен да посочи някаква по-голяма индивидуализация на предстоящото заявление за вписване (дата на договор, описание на предмета на прехвърляне и т.н.), не може да се приеме, че представянето на заявление от по-ранна дата не е относимо към настоящото заявление.

Предвид всички гореизложени доводи и съображения постановеният отказ е незаконосъобразен, обуславящо отмяната му, като на осн.чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъде указано на Агенцията да вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства, поради което съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ рег. № 20230313122255 от 14.03.2023 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията-Търговски регистър, постановен по заявление вх. № 20230313122255/13.03.2023 г., с което е заявено вписване прехвърлянето на част от предприятието на „УНИСЪРФЕЙС“ ЕООД, ЕИК 101642845, със седалище гр. Търговище, на „ДЕЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204031511, със седалище гр. Сандански, като