Решение № 359 от 27.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000362 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №384 от 21.12.2022 г.,постановено по т.д.№170/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е прието за установено по иска на “М.”АД-гр.В. с ЕИК ****** срещу “ПХ”АД-в несъстоятелност-гр.В.,с ЕИК ******,при задължителното участие на синдика на “ПХ”АД-в несъстоятелност,ЕИК ******-М. П. В.,че “М.”АД,ЕИК ****** има вземане от “ПХ”АД-в несъстоятелност,с ЕИК ****** в размер на 1250 лв.-съдебни разноски за въззивна инстанция,присъдени с решение №303/20.12.2019 г. по възз.т.д.№622/2019 г. по описа на АС-В. и изпълнителен лист №260188/21.06.2021 г. и вземане в размер на 1000 лв.-съдебни разноски за касационно производство,присъдени с определение №287/27.05.2021 г. по к.т.д.№1560/2020 г. по описа на ВКС и изпълнителен лист №260190/21.06.2021 г.,ведно със законна лихва върху горепосочените суми,считано от 21.06.2021 г. до окончателно изплащане.

Със същото решение е осъдено “ПХ”АД-в несъстоятелност,ЕИК ****** да заплати по сметка на Окръжен съд-Стара Загора сумата от 90 лв.-държавна такса в производството.

С определение №114 от 20.02.2023 г.,постановено по горното т.д.

1

№170/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,е допълнено на основание чл.248 от ГПК решение №384 от 21.12.2022 г.,постановено по същото дело,като е осъден ответника “ПХ”АД-в несъстоятелност,ЕИК ****** да заплати на “МГ”АД,ЕИК ****** сумата от 506 лв.-разноски в производството.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на М. П. В.-синдик на “ПХ”АД-в несъстоятелност,с ЕИК ****** срещу горното решение №384/21.12.2022 г.,постановено по т.д.№170/2022 г. по описа на ОССтара Загора и по подадена от същия синдик частна жалба /наименована “въззивна жалба”/ против определение №114/20.02.2023 г.,постановено по същото първоинстанционно дело на ОС-Стара Загора.

Във въззивната жалба срещу решение №384 от 21.12.2022 г. синдикът М. В. излага становище,че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалното право.Счита,че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателен предявения иск,поддържайки в тази връзка аргумента,че вземането на ищеца не е предявено надлежно в производството по несъстоятелност на “ПХ”АД /н/,както и че не е известно дали се предявява негово вземане в същото производство.Излага и довода,че макар и формално констатирани,нето едно от наведените от ответника възраЖ.я по отношение на валидно извършени действия по предявяване,както и по отношение на притежаваните от ищеца права по предявеното вземане,не са надлежно обсъдени в мотивната част на атакувания съдебен акт.Изразява несъгласие с аргументите на “М.”АД,че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват изпълнителни дела,като поддържа в този контекст,че няма такава забрана.Поддържа още,че предвид особения статут на изпълнителното основание за процесните вземанияизпълнителен лист,както и множеството възможности за реализация на правата по изпълнителния лист,е било необходимо за реализиране на вземането на “М.”АД от “ПХ”АД /н/ и окончателното му включване в приетите вземания в производството по несъстоятелност да се представи оригинал на изпълнителния лист,какъвто оригинал ищецът не е представил по първоинстанционното дело.Посочва в този контекст,че окончателните съдебни актове представляват способ за уреждане на спор между две или повече страни,но не представляват изпълнително основание за парични вземания и за да се реализира такова вземане,съдържащо се в осъдителното част на диспозитива на съдебното решение,е наложително страна по спора,която черпи такива права,да се снабди с изпълнителен лист.Счита още,че датата на падежа на претендираното вземане не е датата на постановяване на окончателния съдебен акт,нито датата на издаване на изпълнителния лист,а че падежът се определя в поканата за доброволно изпълнение,изпратена до длъжника в рамките на образувано изпълнително производство.Заявява,че в случая длъжникът не е бил канен да плати в срок,”който може да бъде приет за падеж”.Също така счита,че е неоснователна и претенцията за законна лихва от датата на издаване на изпълнителните листи,понеже в последните такава лихва не фигурира и поради това не следва да се начислява.

2

Във въззивната си жалба синдикът М. В. поддържа и аргумента,че в съдебните актове,с които са присъдени предявените вземания за разноски,както и в издадените въз основа на тези решения изпълнителни листи,не се съдържат данни за банкова сметка,по която могат да бъдат извършени плащания от ответното дружество.В този смисъл счита,че съдържанието на съдебните решения,с които са присъдени разноските,не отговаря на особените изисквания на чл.236,ал.1,т.7 от ГПК,а ответникът,поради непосочването на банкова сметка,не е било в състояние да извърши плащане на дължимото,дори и да е имало намерение за такова плащане.

И въз основа на всички излоЖ. във въззивната жалба доводи,синдикът М. В. моли да бъде постановено от настоящата инстанция решение,с което да се отмени изцяло като неправилно обжалваното решение на ОС-Стара Загора,с което е уважен предявеният от “М.”АД установителен иск.

В законния срок е подаден отговор на горната въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство-“М.”АД-гр.В.,с ЕИК ******,чрез пълномощника на дружеството адв. П. Т..В същия отговор е изложено становището,че жалбата е неоснователна и недоказана,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са излоЖ. в отговора.Поискано е да бъдат присъдени в полза на “М.”АД разноските,сторени за въззивното производство,съгласно прилоЖ. към отговора списък и доказателства за разноски.

От “ПХ”АД-в несъстоятелност-гр.В.,с ЕИК ******-ответник в първоинстанционното производство,не е подаден в законния срок писмен отговор на горната въззивна жалба и не е взето становище по нея.

В частната жалба /наименована “въззивна жалба/ с вх.№3741 от 22.03.2023 г.,синдикът М. В. обжалва определение №114 от 20.02.2023 г. на ОС-Стара Загора в частта,в която са присъдени на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 425 лв. Като част от присъдените общо 506 лв. Разноски.Синдикът счита определението за неправилно в така атакуваната му част,като развива доводи за това,че адвокатското възнаграждение е присъдено в недължим размер,тъй като процесуалното представителство на ищеца по делото е било изпълнявано от едно и също лице-адв. П. Т.,но в две негови качества:на законен представител и на адвокат,като последното е осъществявано само в рамките на открито съдебно заседание,проведено по т.д.№170/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора.

Освен това,синдикът М. В. излага и аргументи,че е неясно съда изследвал ли е въпроса как е възложено изпълнението по договора за процесуално представителство и той валидно ли е сключен между две безспорно /според синдика/ свързани по силата на закона лица,респ. дали не е използвана превратно правна възможност за недължимо присъждане на разноски и кое е наложило “сключване на нарочен договор за процесуално представителство след нормативно увеличаване размера на адвокатските възнаграждения по Тарифата”.

3

На база горните съобраЖ.я синдикът В. моли да бъде отменено горното определение в частта,с която е допълнено постановеното по-рано решение №384/21.12.2022 г.,като са присъдени на ищеца “М.”АД разноски в размер на 425 лв. за адвокатско възнаграждение,представляващи част от присъдените общо 506 лв. съдебни разноски.При условие на евентуалност-в случай,че съдът прецени,че възнаграждение за процесуално представителство е дължимо,то синдикът моли да бъде определен адекватен размер на полоЖ.те усилия от адвокат П. Т. в производството по т.д.№170/2022 г. по описа на ОССтара Загора,а именно за процесуално представителство в съдебно заседание по делото.

От “М.”АД-гр.В. и от “ПХ”АД /н/-гр.В. не са подадени писмени отговори на частната жалба в законния срок и не е взето становище по същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с актовете,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

По въззивната жалба на синдика срещу решение №384/21.12.2022 г.,постановено по т.д.№170/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо процесуална легитимация и правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от закона форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявения от ищеца иск,който също намира за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Искът,по който първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение,е с правна квалификация по чл.694,ал.2,т.2 от ТЗ и е предявен от “М.”АД-гр.В.,с ЕИК ****** против “ПХ”АД-в несъстоятелностгр.В.,с ЕИК ****** и синдика на същото дружество-М. П. В..С този иск 4 ищецът е поискал да бъде постановено съдебно решение,с което да се установи съществуването на изключеното от съда по несъстоятелността вземане на “М.”АД-гр.В.,произтичащо от присъдени разноски по влезли в сила съдебни решения с участието на синдика на “ПХ”АД-в несъстоятелност,ЕИК ******,в размер на:

-1250 лв.-съдебни разноски за въззивна инстанция,присъдени с решение №303/20.12.2019 г. по възз.т.д.№622/2019 г. по описа на АС-В. и изпълнителен лист №260188/21.06.2021 г. с право на разпределение по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ;

-1000 лв.-съдебни разноски за касационно производство,присъдени с определение №287/27.08.2021 г. по к.т.д.№1560/2020 г. по описа на ВКС и изпълнителен лист №260190/21.06.2021 г. с право на разпределение по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ;

-законна лихва от 21.06.2021 г. до окончателното погасяване на горепосочените разноски с право на разпределение по чл.722,ал.1,т.9 от ТЗ.

В исковата молба са излоЖ. твърдения,че в производството по несъстоятелност на “ПХ”АД /н/ ищецът е предявил с молба от 09.10.2021 г. вземане,възникнало през 2021 г. по приключил в полза на ищеца иск,заведен от синдика на “ПХ”АД /н/ и завършил след триинстанционно производство с решение на ОС-В. по т.д.№934/2018 г.,потвърдено от Апелативен съд-В. и впоследствие-от ВКС с определение №287/27.05.2021 г. по т.д.№1560/2020 г.,ТК,второ отделение.Твърди се още,че след приключилото съдебно производство са били издадени в полза на дружеството-ищец следните изпълнителни листи:изпълнителен лист №260188/21.06.2021 г. за сумата от 1250 лв. разноски и изпълнителен лист №260190 от 21.06.2021 г. за сумата от 1000 лв. разноски,и двата срещу “ПХ”АД /н/.Именно тези вземания ищецът твърди,че е предявил в производството по несъстоятелност на “ПХ”АД с горната молба,като изрично посочил в молбата си,че е налице основанието по чл.691 от ТЗ:”Не може да се оспорва вземане,което е установено с влязло в сила съдебно решение,постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,по което е взел участие синдикът”.