Решение № 53 от 13.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20225300101421 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. А. В., с ЕГН ********** и съдебен адрес- гр. *****************************, *******- адвокат А., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление- гр.

София, район “Витоша“, ЖК „Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“№4-6, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на база изпълнителен лист, издаден в полза на „********** **** /България/“ АД на 22.06.2010 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение №5287/22.06.2010 г. по ч. гр. д. № 8067/2010 г. на ПРС, ищецът е осъден да заплати на кредитора суми, произтичащи от договор за кредит. За събиране на сумите по посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 20107570400536 на ЧСИ А. с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие- ОС- Пловдив, като към дата 26.08.2021 г. се претендират следните суми: сумата от 19 128,22 лв., представляваща олихвяема сума; сумата от 21 876,62 лв.- законната лихва върху главницата и сумата от 3 216,35 лв.- такси по чл.26 ТТР към ЗЧСИ. На 17.12.2014г. с договор за цесия „********** **** /България/“ АД е прехвърлило процесните вземания на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който е конституиран като взискател по изпълнителното производство. Ищецът твърди, че не дължи на ответника горните суми, тъй като вземанията на последния са погасени по давност. От образуването на изпълнителното дело през 2010 г. до датата на сключване на договора за цесия- 17.12.2014 г. не са били извършвани изпълнителни действия и делото е прекратено ех lege. Наред с това сочи, че не са осъществени никакви действия по принудително изпълнение в продължение на повече от 10 години след издаване на изпълнителния лист, 1 които могат да прекъснат погасителната давност. С молба, депозирана преди първото открито съдебно заседание, ищецът е уточнил и допълнил исковата молба, като заявява, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са редовно връчени при условията на чл.47, ал.1 и ал.7 ГПК с ПДИ от 05.07.2010 г. В указания срок по чл.419, ал.1 ГПК ищецът не е подал възражение срещу заповедта, при което същата е влязла в сила. Конкретизирани са в молбата сумите по издадения изпълнителен лист, които ищецът твърди, че не дължи, а именно: сумата от 19 128,22 лв.- просрочена главница, представляваща олихвяема сума, ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от 07.06.2010 г. /която към 26.08.2021 г. е 21 876,62 лв./, сумата 1 266,51 лв.- просрочена лихва за периода 01.03.2010 г.- 06.06.2010 г. вкл., сумата 157,89 лв.- наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 16.04.2010 г. до 06.06.2010 г., сумата 411,06 лв.- направени по делото разноски за държавна такса, както и сумата 545,53 лв.- юрисконсултско възнаграждение, и е прецизиран формулирания петитум.

Предвид гореизложеното, ищецът иска от съда да признае за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД горепосочените суми по изпълнителен лист, издаден на 22.06.2010 г. по ч. гр. д. № 8067/2010 г. на РС- Пловдив, и които суми представляват вземания- предмет на изпълнително дело № 20107570400536 на ЧСИ А..

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез упълномощения процесуален представител адвокат К., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорват обстоятелствата досежно възникнало валидно облигационно правоотношение и настъпилото частно правоприемство, чрез сключения договор за цесия. Твърди се, че изпълняемото право и правото на принудително изпълнение в случая не са погасени. Въз основа на издадения изпълнителен лист и подадена молба от кредитора е образувано изп. дело №536/2010 ЧСИ А.. Давността по отношение на вземането е прекъсвана с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Поддържа се от ответника, че до постановяване на ТР № 2 / 2013 г. на ВКС на дата 26.06.2015 г. са били приложими постановките на ППВС № 3 / 1980 г., които следва да се съобразят при решаване на процесния спор. Предвид изложеното, ответникът моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В случай че се уважи предявеният иск и се присъдят в полза на ищеца разноски, ответникът счита, че решението следва да съдържа и посочване на банкова сметка, по която да се преведат същите. На следващо място, в случай че съдът уважи частично иска, прави изявление за прихващане на присъдените разноски в полза на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Между страните не е формиран спор, а и се установява от материалите по 2 изпълнително дело № 536/2010 г. на ЧСИ А А., че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 8067/2010г. по описа на РС- Пловдив е издаден на 22.06.2010 г. в полза на „********** ****/България/”АД изпълнителен лист, по силата на който длъжниците- В. А. В.- кредитополучател, И. А. В.- солидарен длъжник, Й.

П. В.- солидарен длъжник, Й. А. В.- солидарен длъжник, В. П. К.- поръчител и И.Д. Т.поръчител са осъдени да заплатят солидарно на кредитора следните суми: 19 128,22 лв.просрочена главница, ведно със законната лихва върху просрочената главница, считано от 07.06.2010г. до датата на пълното погасяване на задължението; 1 266,51 лв.- просрочена лихва за периода 01.03.2010 г.- 06.06.2010 г. вкл., 157,89 лв.- наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 16.04.2010 г. до 06.06.2010 г., сумата 411,06 лв.направени по делото разноски за държавна такса, както и сумата 545,53 лв.- юрисконсултско възнаграждение. По молба на взискателя „********** ****/България/” АД с вх. № 06852/29.06.2010 г. и въз основа на горния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №536/2010г. по описа на ЧСИ А. А.. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ ЧСИ може по негова преценка да извърши пълно имуществено проучване на длъжниците, както и е поискал налагане на административно- наказателна мярка спрямо същите- забрана за напускане пределите на страната. По изпълнителното дело са извършени действия по проучване имуществото на длъжниците чрез справки от НАП, МДТ, ГРАО, КИАД и КАТ и ПП- Пловдив , разпоредено е изпращане на ПДИ, налагане на запори върху банкови сметки на дължниците във всички банки, както и са изпратени писма до ОД „Полиция”- Пловдив, Сектор „БДС” за налагане ПАМ на основание чл.75, т.6 ЗБЛД. С молба вх. №13242/16.12.2010 г. взискателят е поискал да се наложи възбрана върху следните имоти, собственост на длъжниците - 1/2 идеална част от апартамент №*********************** в гр. ********** на В. В. и 1/15 ид. част от нива с площ от 16 397 кв. м, м.”**********”, с. ********* на Й. В., като към молбата е приложен нотариален акт №12/1997 г., от който е видно, че имотът в гр. ******** е собственост на длъжника И. В.. На 10.02.2011 г. по делото е депозирана молба от взискателя, в която се посочва, че с длъжника И. Т. е постигнато споразумение, като се иска прекратяване на изпълнителното производство по отношение на него и продължаването му спрямо останалите длъжници. На 27.12.2012г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците В. П. М. и Й. В.. С молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. №1166/04.05.2015 г. по и.д. №3431/2013г., преобразувано за продължаване на изпълнителните действия по и.д.

№536/2010г., се уведомява ЧСИ, че на 17.12.2014 г. дружеството е сключило договор за цесия с „********** ****/България/”АД /в сила от 05.01.2015г./ , съгласно който банката му е цедирала вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности. С оглед на това, моли, на основание чл. 429 ГПК, да бъде конституирано като взискател по делото въз основа на сключения договор за цесия. На 13.03.2018 г. взискателят е поискал да се наложи възбрана върху притежаваното от съдлъжника Й. В. недвижимо имущество- ПИ №124005, с площ от 16,397 дка, в с. ********, м. ”********”. По повод молба на взискателя от 23.08.2021 г., съдържаща искане за налагане запор върху банкови сметки на длъжниците, в т.ч. на В. В. в „ ************“ ЕАД, са изпратени запорни съобщения до посочените 3 банки. Поради липса на открити сметки на ищеца в „************“ ЕАД, запорът не е наложен, за което е уведомен ЧСИ с писмо от 07.09.2021г.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда възможност длъжникът по изпълнителното производство да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По предявения отрицателен установителен иск, съобразно указаната с определението, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК, доказателствена тежест, ищецът следва да установи, че процесните вземания са погасени по давност и за ответника е отпаднало правото на принудително изпълнение спрямо него; в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземанията си, а с оглед релевираните възражения- и съответните юридически факти, довели до прекъсване или спиране на давността.

По делото не е спорно, че по силата на издаден на 22.06.2010 г., въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8067/2010 г. на ПРС, ищецът В. и посочените съдлъжници са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „********** **** /България/”АД гореописаните суми, както и че е било образувано на 29.06.2010г. изпълнително производство за принудителното събиране на вземаниятапредмет на иска, като първоначален взискател по изп. дело №536/2010г. е „********** **** /България/”АД.

Безспорно е и че процесните вземания са прехвърлени от банката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез договор за цесия от 17.12.2014 г., при което, с оглед настъпилото частно правоприемство, ответникът се явява нов кредитор по вземанията по издадения изпълнителен титул и се легитимира като носител на спорното материално право.

Спорен между страните е въпросът, погасени ли са по давност вземанията на ответното дружество, като при преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид налице ли са обстоятелства, които да прекъснат течението на този срок.

С оглед характера на вземанията за дължими суми по договор за кредит и съгл. разпоредбите на чл.110 и чл.111 ЗЗД, същите се погасяват с изтичане на пет и тригодишна давност, съотв. за главницата и лихвите.

Според чл.116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС т. 10, е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае 4 изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.