Решение № 109 от 30.11.2021, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. гр.Велинград, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20215210100434 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове от Е.Б. Л. срещу Б. В. Ч. и ИВ. Й. Ч., с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2-за прогласяване за нищожност на договор за дарение по Нотариален акт № 11 от 07.11.2019г., том II, рег. № 1602, нот. дело № 207 Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград, като сключен при заобикаляне на чл. 33, ал.

2 ЗС, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД- като сключен при липса на основание, с правно основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД , във вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3като противоречащ на добрите нрави и с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 5, във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД -като привиден, прикриващ дарение, както и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на прехвърлените с Нотариален акт № 11/07.11.2019 г. по нот. дело № 207/07.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград и Нотариален акт № 13/08.11.2019 г. по нот. дело № 209/08.11.2019 г. на Нотариус Георги Халачев, с район на действие РС Велинград общо ½ ид. части от имота при цена и условия, уговорени между двамата ответници в прехвърлителната сделка от 08.11.2019 г..

Ищцата твърди, че първият ответник-Б. В. Ч., е неин баща и че двамата с него са съсобственици по силата на договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 14.05.1999 г., вписан в Агенция по вписвания при Районен съд Велинград под № 598/14.05.1999г., А-86, т. 1, на по ½ ид. част от УПИ XLVII-4362, в кв. 75 по стария план на гр. Велинград с площ от 295 кв. м., идентичен с УПИ XLVII-7901, кв. 501 по кадастралния план на гр. Велинград от 2004г. с площ от 277 кв. м. и идентичен с поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и

1 кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. “Никола Вапцаров“ без номер, с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, номер по предходен план: 7901, квартал 75, парцел XLVII, при съседи: ***, ***, ***, ***. Имотът е останал от наследството на общата им наследодателка Л.Х. Ч.а, починала на 29.12.1987, майката на ищцата и съпруга на ответника Б.Ч..

Твърди, че от години живее и работи извън страната и почти не поддържа контакти с баща си. На 02.03.2021г. в Белгия, където пребивавала, получила обаждане от Дома за настаняване на стари хора „Ела“ в гр.

Велинград от служителка, която се представила за М. К.. От нея узнала, че баща е настанен в дома на 25.02.2021 г.. Служителката К. й предоставила обща информация за реда за настаняване, условията, за това, както и че следвало да заплаща пълна такса, защото през последните пет години Ч. извършил продажба на имот и доходът му е надхвърлил 60 кратния размер на гарантирания минимален доход за страната. Обяснила , че след справка от Агенция социално подпомагане и Агенция по вписванията установили, че Б.Ч. се е разпореждал с имот, от където е получил доходи. Ищцата помолила служителката на дома да изпрати информацията събрана за баща . На

11.03.2021 година била изпратена чрез фейсбук частична информация от протокол за изготвяне на предварителна оценка на потребностите от социални услуги на баща , информация за това, че през последните 5 години се е разпореждал с имоти, от която извадка видяла, че е продавал и подарявал дела си от общия им имот в гр. Велинград, от който притежава половината.

Излага, че това се е случвало без нейно съгласие и знание и без да бъде предложено първо на нея, като съсобственик да изкупи имота.

Посочва, че се е свързала с баща си и в разговор с нея той обяснил, че за да избегне нейното съгласие и за да не го предложи първо на нея направил фиктивно дарение на много малка част от имота на втория ответник ИВ. Й.

Ч., за да направи бъдещия купувач съсобственик и да може да го продаде без нейно знание, а всъщност продал цялата своя половина за 5 000 лв.

От справка в Имотния регистър на 13.04.2021 г., след снабдяване с преписи от нотариалните актове, ищцата разбрала, че в два последователни дни на 07.11.2019 г. и на 08.11.2019 г., ответникът Б.Ч. е извършил две последователни сделки на разпореждане със собствената си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр. Велинград, ул. ****** без номер, с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: 7901, квартал 75, парцел XLVII,при съседи: ***, ***,

***, ***, както следва: 1./ с договор за дарение,

2 обективиран в Нотариален акт № 11/07.11.2019 г. на нотариус Халачев, Б. В.

Ч. прехвърлил на ИВ. Й. Ч. 1/100 идеални части от собствените му ½ идеална част от имота; 2./ с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 13/08.11.2019г., продал на ИВ. Й. Ч. останалите 99/100 идеални части от собствените му ½ идеална част от процесния имот за сумата от 5 000 лв.

Счита, че договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 11/07.11.2019г. на нотариус Халачев, по силата на който Б. В. Ч. дарява на ИВ.

Й. Ч. 1/100 идеални части от собствените му ½ идеална част от имота е нищожен, тъй със сключването му се цели да се избегне изискването на чл.

33, ал. 2 ЗС имотът да бъде предложен за изкупуване на нея като съсобственик. Договорът за дарение не бил мотивиран от дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за изключване приложението на нормата на чл.33, ал.1 ЗС. Общо положение било, че водещи при формиране на волята за дарение у дарителя са благодарността, признателността и желанието безвъзмездно да се награди едно лице, а не желанието целенасочено да се накърнят интересите на другия съсобственик. Поддържа също, че договорът е нищожен поради липса на основание, тъй като липсва дарственото намерение, както и че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона и добрите нрави.

Излага, че е привиден и прикрива продажба. Прехвърлянето чрез дарение на 1/100 от ½ идеални части /представляващо 1.3 кв.м. от цялата площ на имота от 277 кв./ било безполезно и незначително по естеството си, поради което и лишено от всякаква житейска и правна логика. С него се прикривал договор за възмездно придобиване на имота, а извършеното плащане на цената по възмездната сделка включвала и дареният 1.3 кв.м.

Иска да бъде постановено решение, с което съдът да прогласи нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 11/07.11.2019г. на нотариус Халачев , вписан в Служба по вписванията гр.

Велинград с вх.рег.№2156/07.11.2019г., поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави, евентуално като сключен при липса на основание, евентуално като привиден, прикриващ дарение, На основание чл. 33, ал. 2 ЗС прави искане съдът да допусне ищцата да изкупи общо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр.

Велинград, ул. “Никола Вапцаров“ без номер, с площ от 277 кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, номер по предходен план: 7901, квартал 75, парцел XLVII, при съседи: ***, ***, ***,

***, при цена и условия, уговорени между двамата ответници в договор за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 3

13/08.11.2019г. на нотариус Халачев, вписан при Агенция по вписвания под №2165/08.11.2019г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. В. Ч. не оспорва изложените в исковата молба факти. Излага, че когато решил да продаде неговата част от имота имал нужда от пари. И.Ч. му е предложил да купи имота, като ответникът му обяснил, че същият е съсобствен с дъщеря му и тя скала по принцип да купува. Посочва, че за да може да продаде имота без знанието на дъщеря си направил дарение на малка част, за да избегне нейното съгласие, тъй като знаел, че тя никога няма да се съгласи и щял да го даде на нея.

Посочва, че с И.Ч. се били разбрали да му продаде неговата половина за сумата от 5 000 лева и че всъщност му продал неговата половина от имота на ул. ******, който имот наследил от съпругата си.

Излага, че след като го настанили в дома за стари хора, ищцата разговаряла със служители, които й се обадили и съобщили за това, че трябва да плаща пълна такса за неговото настаняване. Тогава тя разбрала за сделките с имота. След това ищцата се свързала с него да го попитала дали това е истина, при което ответникът не отрекъл и й разказал всичко.

Сочи, че при продажбата на имота му било обещано да му бъде платена сумата от 5 000 лева, но му били дадени само 2 000 лева. Останалата сума до момента не получил.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ИВ. Й. Ч., оспорва основателността на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, с доводи че ищцата е узнала за сделките не през март 2021 г., а още в края на 2019 г., когато била уведомена от ответника и от неговия зет А.И.Ш.. През 2020 г. А.Ш. разговарял по телефона със сина на ищцата - А.Л., неин пълномощник, за разпределение на реалното ползване на имота, тъй като ответникът обещал на Ш. да му разреши да разположи в имота гараж. Двамата контактували и с електронни съобщения по интернет с програмата месинджър, където Ш. му изпратил снимки на нотариалния акт. Сочи, че междувременно, когато ищцата е идвала в България, не реагирала на поканите и не се срещнала с него и неговия зет и до сключване на договор за разпределение на реално ползване не се е стигнало. Взема становище, че искът за изкупуване е заведен след изтичане на двумесечния срок по чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Оспорва исковата молба и в частта, с която се претендира нищожност на дарението поради неговата привидност, като прикриващо покупкопродажба. Сочи, че твърденията за безполезност и незначителност на предмета на дарението са ирелевантни, тъй като това са обстоятелства, които зависят от личната преценка и личните отношения между страните по сделката, част са от субективното възприятие и нямат отношение на страните към предмета на сделката. Оспорва, че цената за 1/100 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от имота била включена в цената на сделката за покупко-продажбата. Видно от нотариалния акт данъчната оценка на ½ ид. ч. била 2 773,50 лева, а 4 продажната цена на 99/100 от ½ ид. ч. -5 000 лева.

Счита за неоснователен иска за изкупуване, тъй като покупкопродажбата била извършена между съсобственици и в такъв случай не следвало имотът да се предлага на останалите съсобственици.

Съдът като прецени представените по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа страна:

Ищцата ЕК. Б. Л. и ответникът Б. В. Ч. са наследници на Л.Х. Ч.адъщеря и съпруг на наследодателката. С Договор за доброволна делба на съсобствен имот от 14.05.1999 г. са получили в общ дял и са придобили всеки по ½ ид. част от недвижим имот парцел XLVII-4362 в кв. 75, при съседи: от две страни улица и братя Г., целият урегулиран от 295 кв. м..

Имотът е идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, с площ от 277 кв. м., с номер по предходен план 7901, кв. 75, парцел XLVII, находящ се в гр. Велинград, ул. ******, при съседи имоти с идентификатори:

***, ***, ***, ***.

Ищцата и ответникът Ч., са баща и дъщеря, но е поддържат близки отношения. Не живеят заедно и не контактуват често. От 21 години ищцата живее и работи в Кралство Белгия.

На 07.11.2019 г. Б. В. Ч. се е разпоредил с 1/100 ид. част от собствената му ½ ид. част, която дарил на ответника ИВ. Й. Ч.. На следващия ден 08.11.2019 г. сключил договор за покупко-продажба на останалите 99/100 ид. части от притежаваната ½ ид. с ИВ. Й. Ч. за сумата от 5 000 лв.. Ответникът не е изпращал покана до собственика на останалата ½ ид. част-ищцата Е.Л. с предложение да изкупи притежаваната от него ½ ид. част.