Определение № 267 от 21.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Плевен, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Частно наказателно дело № 20264400200308 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.64 от НПК.

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура - София за вземане мярка за неотклонение на обвиняемия по досъдебно производство №1516/2026 година по описа на ОСлО при ОП-Плевен, пр.пр.№967/2026г. по описа на ОП-София В. Т. К. с ЕГН: ********** – „Задържане под стража“.

В предложението се посочва, че с постановление на разследващ орган от 18.04.2026г. в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.302, т.1 във вр. с чл.301, ал.1 от НК е привлечен В. Т. К. с ЕГН:**********.

Разследването по досъдебното производство е възложено на следовател при Окръжен следствен отдел при ОП-Плевен.

С постановление на прокурор при ОП-София от 18.04.2026г., обвиняемият В. Т. К. е задържан за срок от 72 часа.

В искането е посочено, че досъдебното производство №1516/2026г. по описа на ОСлО при ОП гр.Плевене образувано на 09.04.2026г. с постановление на прокурор при ОП София за престъпление по чл.301 ал.1 от НК, за това че от началото на месец февруари 2026г. и до настоящият момент в гр.Плевен е поискал и приел каквато и да е облага, която не му са следва, за да не извърши действие по служба, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В искането е посочено още,че с постановление от 03.04.2026г. на И.Ф. главен прокурор е разпоредено ръководството и надзора по досъдебното 1 производство да се извърши от ОП София.

В съдебно заседание се явява прокурор Д. Й. от ОП София, представя Заповед № РД-07-215/20.04.2026г., за командироване. Поддържа искането.

Защитата в лицето на адвокатите М. Б. и Л.Г. – двамата от АК Плевен, пледира искането да не бъде уважавано.

Страните развиват пространствени аргументи по същество.

Съдът, преди да пристъпи към обсъждане на предпоставките за задържане под стража се занима с въпроса за процесуалната законосъобразност на провежданото под надзора на ОП София досъдебно производство, който е преюдициален по отношение на останалите предпоставки.

От материалите в досъдебното производство се установява, че е извършена промяна на района, в който съгласно чл. 195, ал. 1 НПК е следвало да се проведе досъдебното производство. Вместо от Окръжна прокуратура Плевен, чиято родова и местна компетентност се определя по правилата на чл.

35, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 НПК, съобразно фактическото обвинение, досъдебното производство е проведено под надзора на Окръжна прокуратура София.

Тази промяна на района, в който се провежда досъдебното производство, е възможна само- при изключителни обстоятелства и то при изключително правомощие за това на главния прокурор, съгласно чл. 195, ал. 5 от НПК.

От мотивите на постановлението за образуване на ДП е видно, че това е станало с постановление на и.ф. главен прокурор Б.С. от 03.04.2026 г. С негова Заповед №РД-07-215/20.04.2026 г. прокурора от ОП София Д. Й. е командирована за участие в настоящото съдебно заседание.

При горната фактическа обстановка и съобразно Закона, съдът прие, че настоящото искане е процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане по следните съображения.

Съгласно чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт изпълняването на функциите на главен прокурор от изпълняващ длъжността е ограничено до определен срок, след изтичането на който правомощията се прекратяват по силата на закона (ex lege).

Тази разпоредба има устройствен характер и урежда статута и 2 продължителността на упражняване на властнически функции в рамките на съдебната власт, поради което действа незабавно спрямо заварените правоотношения, като преустановява тяхното действие занапред, без да засяга възникването им.

В становището на Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд от 18.09.2025 г. е прието, че с изтичането на този срок правомощията на изпълняващия функциите главен прокурор Б.С. се прекратяват ex lege след 21.07.2025 г. и че исканията, направени след този момент, са невалидни и не могат да породят валидно сезиране на съда. В същата насока е изрично изведен и изводът, че при липса на качество на орган, лицето не може да упражнява правомощията си нито лично, нито чрез други лица, включително чрез упълномощаване на заместници, тъй като никой не може да делегира правомощия, които не притежава.

Това правно разбиране е в основата на последващите откази на ВКС да образува дела по искания, направени от Б.С., както и на преобладаващата практика на апелативните съдилища.

Този извод се подкрепя и мотивите на Конституционния съд на Република България, който с Решение № 6 по конституционно дело № 2/2026 г., отхвърли искането на състав на Апелативен съд – Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт.

Конституционният съд изрично подчертава, че мандатността е съществена гаранция срещу неограничено във времето упражняване на власт и че правовата държава изисква упражняването на публична власт да бъде времево ограничено, предвидимо и основано единствено на закона. Прието е също така, че след изтичане на предвидения от закона срок правното основание за упражняване на функциите отпада, като наличието на институционални затруднения или организационен вакуум не може да обоснове упражняване на власт извън установените от закона граници.

В този смисъл съдът приема, че след изтичане на 6-месечния срок по чл.

173, ал. 15 от Закона за съдебната власт по отношение на Б.С. не съществува действащ субект, който да притежава правомощията на главен прокурор.

Отпадането на компетентността настъпва по силата на закона и води до невъзможност за валидно упражняване на съответните функции, включително чрез делегиране или упълномощаване. Всяко действие, извършено след 3

21.07.2025 г. от лице, което черпи правомощия от такъв източник, е лишено от правно основание.

В конкретния случай досъдебното производство страда от тежък и абсолютен процесуален порок, който е пренесен и в вътрешноведомствения акт, въз основа на който прокурора Д. Й. от ОП София е командирована за участие в съдебното заседание.

Тази акт не може да замести липсата на валидна власт на органа, от който се извежда правото на процесуална инициатива. Поради това съдът приема, че и искането за вземане на мярка за неотклонение не произхожда от надлежен субект и не съставлява валидно сезиране.

Изискването за стриктна законова легитимация на органите, които могат да инициират ограничаване на основни права, е особено засилено в наказателния процес, където се засягат права от най-висок ранг, включително правото на свобода. Допускането на ограничаване на тези права въз основа на предполагаема, производна или фактически упражнявана власт би противоречало на принципа на правовата държава и на изискването за законност.

По изложените съображения съдът намира, че искането е процесуално недопустимо, тъй като не е направено от надлежен орган и не поражда валидно сезиране на съда, поради което не може да бъде разгледано по същество.

Рискът от злоупотреба не е илюзорен. В практика на ВКС трайно е застъпване тезата за абсолютна стриктност на правилата за подсъдността, когато се засягат основни права и свободи на гражданите именно поради опасността от злоупотреба. Така в Решение № 26/17.06.2016 г. по н.д. № 1626/2015 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, докладчик съдия Галина Захарова е посочено, че „Тези правомощия са извънредни, не подлежат на какъвто и да е контрол, включително и съдебен, могат да се осъществяват по целесъобразност, упражняването им не е обвързано с конкретни законоустановени предпоставки. Възможността променената подсъдност по реда на чл. 195, ал. 4 от НПК да предопределя компетентността на съдебните органи крие риск от селективно приложение на правилата за подсъдността по отношение на различни граждани и в различни случаи по еднолично и неподлежащо на контрол решение на главния прокурор, което противоречи на 4 принципа на предвидимостта и на изискването за законоустановеност на компетентността на органите, овластени с правомощия да разрешават и прилагат принудителни мерки.

Поради горното, съдът прие, че искането на прокурора от ОП София е недопустимо, което предопределя недопустимост и на образуваното въз основа на същото съдебно производство, поради което, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за първоначално вземане на мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на В. Т.

К., с ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно производство №1516/2026 година по описа на ОСлО при ОП-Плевен, пр.пр.№967/2026г. по описа на ОПСофия.

РАЗПОРЕЖДА незабавно освобождаване на обвиняемия В. Т. К., с ЕГН: ********** от съдебната зала.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред Великотърновски апелативен съд в 7-дневен срок от днес по реда на глава двадесет и втора.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5