Решение № 71 от 11.05.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Ямбол, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20262300500077 по описа за 2026 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на С. В. В. чрез пълномощника му адв.А. А. от АК Сливен против решение № 606/12.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 1746/2025 г. по описа на РС Ямбол, в частта, в която съдът е определил режима на лични контакти на бащата с детето И., същият е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 400 лв. занапред и месечна издръжка за минало време в размер 2700 лв., допуснато е издаване на паспорт за пътуване в чужбина или друг заместващ документ на малолетното дете И. и е разрешено на детето да пътува извън пределите на Р България до държави членки на ЕС, Р Турция и Р Сърбия, както и в частта на разноските.

Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваните части като вместо това постанови следния режим на лични отношения на бащата и детето: Всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа петък до 18.00 часа в неделя; Тридесет последователни дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година- при бащата с преспиване, а Новогодишните празници ( от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден)- всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година- при бащата с преспиване; Всяка година бащата С. В. В. да взема детето И.С.В. по три дни от коледната и от пролетната ваканция; Всяка нечетна година, бащата С. В. В. да взима детето И.С.В. на всички официални празници, а именно: 3- ти март; 1-ви май; 6- ти май; 24- ри май; 6- ти септември и 22- ри септември, за времето от 18.00 часа на предходния ден до 20.00 часа на официалния празник; по отношение на присъдената месечна издръжка същата да бъде намалена на 300 лв. месечно, а искът за издръжка за минало време да бъде отхвърлен изцяло. Изцяло се желае да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Постановеното решение се счита за неправилно поради нарушение на материалния закон н необосновано. Не се изпълнени изискванията на чл.47 ал.1 от ГПК, невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Връчителят е посетил адреса на ответника само веднъж на 30.06.2025 г., поради което не е бил надлежно уведомен за образуваното гражданско дело и не са му били връчени книжата, което е опорочило правото му на защита.

Определеният от съда режим на лични отношения на бащата С. В. В. не е съобразен с висшия интерес на детето И.С.В. то да общува пълноценно и с двамата родители, а по делото не са налице данни за лошо отношение на бащата спрямо детето. Неправилно е определен размерът на присъдената месечна издръжка като по делото не са събрани доказателства за получаваното от бащата трудово възнаграждение и възможностите му да заплаща определеният от съда завишен размер на издръжката. Въззивникът получава трудово възнаграждение от месец април 2025 г. и то в минимален размер, има родено друго дете, на което дължи издръжка и това обстоятелство е изложено в социалния доклад, но съдът не е взел предвид при определяне размера на издръжката. Искът за издръжка за минало време се счита за изцяло неоснователен, тъй като по делото са събрани доказателства за това, че ответникът е заплащал издръжка за посоченият период в размер на 200 лева месечно.

Относно уважения иск с правно основание чл. 127а от СК е заявено, че ответникът не е дал повод за предявяване на този иск, тъй като не е отказвал на ищцата да подпише декларация съгласие детето да пътува извън страната, единственото което той иска е да бъде уведомен за дестинацията и периода на пътуване.

Счита се, че предвид характера на делото като спорна съдебна администрация и установената съдебна практика, неправилно ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски в първоинстанционното производство, тъй като разноските следва да останат в тежест на всяко от страните, както са направени.

Представени са писмени доказателства – удостоверение за раждане на друго дете на въззивника и служебна бележка за получените от него възнаграждения за периода м.априлм.ноември 2025 г.

В законоустановения срок ищцата по делото, сега въззивна страна В. И. Т., представлявана от пълномощник адв.М. А. от АК Ямбол е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се счита за неоснователна и необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт. При постановяване на атакуваното решение районният съд се е съобразил с издадената Заповед за защита с рег.№ 23/18.08.2025 г. по гр.д.№ 2017/2025 г. по описа на ЯРС в полза на майката В. И. Т. и правилно съдът е приел, че съгласно чл.15, ал.10 ЗЗДН издадената заповед за защита се прилага с приоритет пред постановените решения в спорове за родителски права.

По делото по ЗЗДН ЯРС е определил режим на осъществяване на лични отношения между бащата С. В. В. и детето И.С.В. в периода на изпълнение на мярката по чл.5, ал.1 от ЗЗДН и постановения по реда на чл.127 от СК режим е съобразен с това обстоятелство. Отделно от това, ответникът е изцяло дезинтересиран, както от физическото така и от психическото здравето и от нуждите на дъщеря си И.С.В., нито я търси по телефона, нито търси и някакъв контакт с нея, напротив детето постоянно го търси и инициира разговори по телефона с баща си.

По отношение на оспорения размер на месечната издръжка, е заявено, че в случая са събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че детето страда от хронични заболявания и се нуждае от по-специална храна и медицински грижи, а от твърденията на 2 въззивника за получаваните от него трудови възнаграждения следва извода, че издръжката е правилно определена в този размер. Въззивникът действително е давал различни суми на ищцата, но сумите които ответникът е превеждал на ищцата са в размер на от по 50 лева или 200 лева и то инцидентни суми и то след многократно настояване от страна на ищцата, тъй като същата е заплащала вноски по кредит с размер на погасителна вноска, изтеглен от нея по искане и настояване на ответника, за да финансира негови бизнес начинания.

За неоснователи се считат твърденията на ответника, че в настоящото производство образувано по искове с правно основание чл.127,ал.2 и чл.149,вр. чл.143,ал.1 от СК разпоредбата на чл.78 от ГПК не намира приложение.

За съдебно заседание страните са редовно призовани и се явяват лично и с пълномощниците си като се поддържа въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно освен в частта на определения режим на лични контакти между бащата и детето.

Пред районния съд В. И. Т. е предявила иск за определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото й съжителство с ответника С. В. В. малолетно дете И.С.В., родена на ***** г., както и следващите предоставянето на родителските права искове относно определяне режим на лични контакти на детето с бащата, местоживеенето на детето, определяне на издръжка занапред и за минало време, предоставяне заместващо съгласие на бащата за издаване на паспорт и пътуване в чужбина, както и присъждане на направените по делото разноски. Обстоятелствата, при които се претендират тези претенции е описана в исковата молба, а именно, че страните са живели заедно до м.септември 2024 г., когато ответникът е напуснал семейното жилище, в което са останали да живеят ищцата и детето, а той е заживял в гр. Сливен при съжителство на семейни начала с друга жена. Единствено ищцата полага грижи за малолетното дете, включително заплаща всички разходи по неговото отглеждане. Детето периодично посещава психолог и лекар, често боледува от респираторни заболявания. Ответникът не проявява никаква загриженост от детето и не се интересува от него, не дава средства необходими за издръжката му и покриване на нуждите му. До момента ответникът не е снабдил ищцата с нотариално заверено пълномощно за заявяване и издаване на паспорт на детето, свързано с негово пътуване в чужбина.

Становището по предявените искове при първата инстанция от ответната страна е изложено от назначеният му особен представител по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С отговора по чл.131 от ГПК са оспорени като неоснователни всички предявени искове за предоставяне на родителски права и следващите това обстоятелство искове. Доказателства не са представяни.

Пред първата инстанция е била изслушана ищцата В. Т., която в съдебно заседание е изложила своите съображения за уважаване на предявените искове, като е повторена изложената обосновка на исковата молба. В съдебно заседание ищцата е добавила и обстоятелства относно това, че след като ответникът ги е напуснал, детето е изпаднало „в дупка“, отказвало да ходи на училище, което е наложило да бъде водена на психолог и е имало някакви подобрения. Бащата не поддържа никакви контакти с детето, преди й звънял 3 от скрити телефони. През 2-3 месеца давал на ищцата по 200 лв. и по 50 лв. след нейни многобройни молби, но веднъж не е питал за детето, както и какви нужди има то. Не е посещавал срещите организирани от детския център, чуват се с детето когато тя го търси.

Декларация за пътуване така и не е давал, но когато тя е искала и се обръщала към него той просто се съгласявал, но без да даде декларация.

Пред окръжния съд бе изслушан и бащата – въззивника С. В., който заяви, че желае по-разширен режим за лични контакти с детето си, така както е описал във въззивната жалба. Необходим му е цял ден, а не няколко часа, може и с преспиване зависи какво иска детето, но поне за деня часовете да са повече, когато са заедно.

Пред районния съд е бил разпитан като свидетел дядото на детето И. по майчина линия – И.Т.. Свид. Т. е потвърдил обстоятелствата, че за И. се грижи основно майка й с помощта на него и съпругата му – бабата и дядото. Финансовото състояние на дъщеря му и внучето не е никак добро и основно свидетелят им дава пари, като включително докато са били заедно е давал пари назаем и на С., които в повечето случаи той не му е връщал. Когато се разболява детето, В. търси свидетеля за помощ и за пари и той да я води на лекар. Водил я е няколко пъти на прегледи, включително и в Пловдив, когато й вадели трета сливица.

Свидетелят знае, че детето посещава психолог, има зависимост от инсулин, нуждае се от специална диета и от средства за закупуване на лекарства. Причината да бъде водена на психолог И. е това, че баща й ги е напуснал и тя не може да възприеме това да няма баща и той да не се грижи за нея. Имало е случай, в който И. е била на лагер, баща й я потърсил по телефона, тя се разстроила и много плакала. Доколкото знае свидетелят, в месеца веднъж И. се вижда с баща си за час или два, но той не знае какви пари й е давал баща й, може би някакви символични пари, но специално за издръжка – не.