Решение № 31 от 21.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 47 от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 72/2023 г. по описа на РС-Пирдоп „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р.

Т. Й. (починала след постановяване на решението), сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на нейния брат Ж. Т. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022 г. до окончателното й изплащане.

Застрахователното дружество е осъдено да заплати и сторените от ищцата разноски в производството.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Изложени са подробни съображения във връзка с липсата на установена по делото изключителна връзка между починалото лице и ищцата, което обстоятелство би легитимирало последната да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния близък. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението е завишен, както и възражението, обективирано още в отговора на исковата молба, досежно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт по същество на спора, с който предявеният 1 иск да бъде отхвърлен.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор от Р. Е. Й. – съпруг на ищцата, с който въззивната жалба се оспорва. Посочва се също така, че след постановяване на първоинсатнционното решение Р. Т. Й. е починала, поради което с Определение № 608 от 01.08.2024 г. въззивният състав конституира като въззиваенми страни по делото наследниците й, а именно – Р.

Е. Й., Н. Ж. Н. и Т. Ж. Т..

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното решение, поради което е процесуално допустима.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, взе предвид следното.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния брат, починал в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие по вина на водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество. Съгласно посочената норма увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен има право на пряк иск за обезщетение срещу застрахователя. За да се приеме за основателен този иск, следва в производството на първо място да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, съгласно чл.

45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина на деликвента, която според ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното. На следващо място следва да се установи и наличието на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност" между застрахователното дружество-ответник в производството и причинителя на вредата, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие.

В настоящият случай, с оглед влязлата в сила на 25.03.2022 г. Присъда № 3 от 24.08.2021 г. по НОХД № 322/2021 г. по описа на СОС, за безспорен въззивният съд приема фактът, че на 01.08.2018 г. по вина на С. И. С. е реализирано ПТП, в резултат на което е починал Ж. Т. Т.. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда по проведеното наказателно производство е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината дееца.

Безспорно се установява и че ищцата е сестра на починалия в следствие посоченото ПТП Ж. Т. Т..

Между страните в производството не е спорно и обстоятелството, че виновният, за реализираното ПТП водач, към датата на инцидента е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в ответното дружество.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че спорен на етапа на въззивното производство е въпросът дали ищцата, съответно конституираните нейни наследници, е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат, съответно 2 какъв е размерът на тези вреди, предвид възражението за съпричиняване.

Съгласно изложеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци , като в традиционните за българското общество семейни отношения тези родственици са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия.

В практиката си Върховният касационен съд е доразвил посочените в тълкувателното решение разяснения, като трайно се приема, че обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления, се присъжда само по изключение.

Предпоставките, за да се приложи това изключение са: 1. Създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2.

Действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се 3 отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между братята и сестрите, какъвто е настоящият случай, е израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (Решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС) или когато братята или сестрите са единствени наследници по закон на починалото лице (Решение № 310 от 06.02.2019 г. по т.д. № 2429/2017 г. на ВКС). В този смисъл са например - Решение № 17 от 16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 на ВКС, Решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/ 2019 на ВКС, Решение № 50115 от 07.11.2023 г. по т. д. № 1792/2022 г. На ВКС, Решение № 50081 от 24.01.2024 г. по т. д. № 839/2022 г. на ВКС.

В настоящият случай, посочените по-горе предпоставки, необходими за установяване на материалната легитимация на ищцата, не се доказаха.

В производството пред първата инстанция като свидетели са разпитани свидетелите М. С. З. – първа братовчедка на ищцата и починалото лице, както и Р. Е. Й. – съпруг на ищцата. Тук е мястото да се посочи, че след настъпилата смърт на ищцата - след постановяване на първоинстанционното решение, в хода на въззивното производство съпругът й Р. Й. е конституиран в производството като неин наследник. Следователно дадените от него показания, в качеството му на свидетел в първоинстанционното производство, не следва да бъдат ценени като доказателства, поради настъпилото на основание чл. 227 ГПК приемство в процеса, което има за последица конституиране на свидетеля Й. като страна по делото.

В показанията си свидетелката Захариева заявява, че ищцата и нейният брат са поддържали много добри отношения, двамата са изпитвали взаимна обич и уважение, както и че ищцата не е спряла да скърби от загубата на брат си. Свидетелката споделя също така, че ищцата не е присъствала на погребението на брат си, тъй като по същото време е била на море с детски лагар, на който е била отговорник, но е присъствала на полагането на 40 дена от кончината. Свидетелката посочва още, че както ищцата, така и починалото лице, са имали съответно съпруг и съпруга, живеели са отделно – ищцата, заедно със съпруга си в гр. Благоевград, а брат й със семейството му в гр.

Пирдоп, като са се събирали в гр. Пирдоп два-три пъти годишно. Според свидетелката починалият брат на ищцата, приживе е пътувал до гр.

Благоевград, за да помага при построяване на къщата й.

Всички тези изложени от свидетелката обстоятелства, водят въззвиния съд до извод, че между ищцата и починалия неин брат действително е съществувала духовна и емоционална близост – нормална за българската традиция в отношенията между брат и сестра. Те обаче не са достатъчни да обосноват наличието на изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка. Следва да се посочи, че освен формалното родство с произтичащата от него близост между ищцата и брат й, липсват каквито и да е твърдения и 4 доказателства да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, така както изисвкат цитираните по-горе тълкувателно решение и решения на ВКС.

Не е налице и другата предпоставка – ищцата да е понесла морални болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитала всяка сестра от преждевременната загуба на брат си. Установява се, че към датата на ПТП ищцата и брат й са живели в отделни домакинства, всеки със своето семейство и то в различни градове. Това обстоятелство не може да обоснове наличието на интензивно присъствие на всеки един от тях в живота на другия и то по такъв начин, че от внезапнто му прекъсване да са настъпили неимуществени вреди (душевни страдания), надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната роднинска връзка такива.