Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16961 от 18.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41031/2023
Вид
Решение № 16961
Подписан
18.09.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.412 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.86 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 16961 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110141031 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], с която са предявени в условията на обективно съединяване срещу [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], осъдителен иск по чл.411 от КЗ в размер на 1500 лв., частичен от общо претендираните 4190, 54 лв. и иск по чл.86 от ЗЗД в размер на 30,03 лв., частичен от 83, 91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода на забава от 23.05.2023 г. до 21.07.2023 г.

Ищецът твърди, че като застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие – ПТП (станало на 25.10.2022 г. в гр. София, на кръстовището между [***] и [***]) автомобил марка „Мерцедес“ модел „GLE 500 4 Matic“ с рег.№ [***], собственост на [***], управляван от Е. В., съгласно застрахователна полица № [***], валидна към датата на ПТП, по образувана пред него Щета № [***] в размер на 4175,54 лева, поради което се суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ („ГО”) до размера на платеното обезщетение и дължимите ликвидационни разноски от 15 лв.

Твърди сумата да е била платена на собственика на автосервиза, отстранил щетите по 1 увредения автомобил – [***], съгласно представената от него фактура № [***]/29.11.2022 г., с преводно нареждане от 12.12.2022 г.

Излага твърдения, че виновен за настъпване на процесното ПТП е другия участник в ПТП – водач на автомобил с марка „БВМ“, с рег. № [***], чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, валидна към момента на настъпване на ПТП, съгласно полица № [***]. В съставеният двустранен Констативен протокол било отразено, че вина за настъпване на застрахователното събитие носи водача на автомобила с марка „БМВ“, който при маневра „движение на заден ход“, като не съобразил, че другия участник вече е навлязъл в кръстовището, не го пропуснал и го ударил в дясната страна на автомобила и така му нанесъл имуществени вреди.

Твърди да е поканил надлежно ответника да му заплати сумата от 4190,54 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, с вкл. в нея ликвидационни разноски, като поканата била получена от ответното дружество, но в предоставения срок за доброволно плащане ответника не заплатил претендираната сума.

С оглед изложените обстоятелства, претендира съда с решението си да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 1500,00 лв., явяваща се част от общо дължимото регресно вземане от 4175,54 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (24.07.2023 г.) до окончателното плащане на сумата. След допуснато от съда изменение в размер на иска с протоколно определение от 16.05.2024 г., ищецът е увеличил иска си до 2244,14 лв. За периода на забавата пък от изтичане на 30 – дневния срок от получаване на регресната покана до датата на подаване на ИМ в съда, ищеца претендира и заплащане на мораторна лихва, заявена също частично до размер от 30, 03 лв. от общо дължимата 83,91 лв., а след допуснато изменение на иска същия е увеличен до размер от 44,93 лв.

Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага и е заявил съответните допустими и относими доказателствени искания, в т.ч. изслушване на САТЕ и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел за изясняване на обстоятелствата около настъпване на ПТП. Претендира сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

Ответника [***], ЕИК [***], в указания срок по чл.131 ГПК не е депозирал писмен отговор.

Съдът като взе предвид становищата страните и след съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, за да се произнесе взе предвид следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 22.03.2024 г., без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест по отношение на приетите за релевантни за основателността на исковете, факти и обстоятелства, като е указал, че е в тежест на ищеца да докаже наличието на валиден към датата на ПТП-то договор за имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение на увредения, 2 неговия размер и причинна връзка между всички вреди, чието обезщетяване се търси и процесното ПТП, наличие на валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на делинквента с ответното дружество, наличието на покрит риск по застрахователния договор, изпращане /и получаването й/ на регресна покана до ответника предхождаща депозиране на исковата молба по делото, съобразно чл.412 КЗ. Съответно на ответника е възложил да обори законноустановената презумпция за вина, както и наличието на други обстоятелства, които изключват отговорността му за плащане на сумите към застрахователя – ищец, в т.ч. да установи погасяване на задължението си в указания срок в случай, че твърди такова.

Макар извън срока по чл.131 от ГПК, с изрично писмено становище, депозирано преди първото съдебно заседание, ответника е оспорил изцяло исковете, както по основание, така и по размер, поради което съдът е допуснал заявените от ищеца с ИМ за събиране доказателства и доказателствени средства.

Установява се от приетите писмени доказателства /двустранен констативен протокол за ПТП, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, свидетелски показания на св. Е. В., Протокол № 2[***]/26.10.2022 г. за извършен оглед на МПС, ведно с изготвените при него снимки и заключението на САТЕ/, че на 25.10. 2022 г. в гр. София, водачът на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] е предприел необезопасена маневра за движение на заден ход по [***] и на кръстовището образувано между същата и [***] ударил движещия се в този момент по [***] автомобил марка „Мерцедес GLE 500“ с рег. № [***], управляван от св. В., като му причинил вреди по дясната предна и задна врата, и заден десен панел. За произшествието двамата участници съставили приетия по делото ДКП от 25.10.2022 г., в който удостоверили, че виновен за ПТП е водачът на „БМВ“ с рег. № [***], опитвайки се да се включи в движението по [***] и по посоката на движение на л.а.

„Мерцедес“ с рег. № [***], без да се увери, че пътят зад него е свободен. От показанията на св. В. се установява, че преди да предприеме маневрата „заден ход“ л.а. „БМВ“ се е движил в колоната пред л.а. „Мерцедес“, след което завил вдясно, а малко по-късно, съвсем неочаквано за нея /тъй като не бил подал никакви светлинни сигнали, че възнамерява отново да се върне на [***]/ се ударил в нейния автомобил, в дясната му страна, като видяла, че същия се движи на заден ход. При поискани обяснения, водачът на л.а. „БМВ“ –то заявил, че не е видял движещия се по другата улица автомобил. По делото не се установяват скоростите на двамата участници в ПТП, но предвид факта, че „БМВ“ – то е извършвало маневра за движение на заден ход и включване в движението по [***] в.л. по САТЕ е дало заключение, че автомобилите едва ли са се движили със скорост над допустимата за населено място от 50 км./час, а по-скоро с много по-ниска скорост. Свидетелката В. в показанията си сочи, че ПТП е настъпило рано сутринта, докато е отвеждала децата си до близката детска градина и доколкото същата заяви, че се е движила в колона с други автомобили, като се има предвид натоварения трафик в София в пиковите часове /сутрин и вечер/ най-вероятно тя също не се е движила с превишена скорост. Последното дава повод на съда да заключи, че не неподходящата скорост на движение на участниците е причина за настъпилото ПТП, а по-скоро неправилната преценка на пътната обстановка и предприетата 3 от водача на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] маневра на заден ход, без да се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което си действие същия е нарушил разп. на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Няма данни по делото, в случай, че водачът на л.а. „БМВ“ е нямал достатъчна видимост към пътя зад превозното средство, същия да е използвал чужда помощ, чрез лице, което да му сигнализира за опасности на пътя, в т.ч. за идващ по другия път автомобил, с което си бездействие пък виновния водач е нарушил и разп. на чл.40, ал.2 от ЗДвП.

Същевременно, от доказателствата по делото, не се установява на мястото и по времето на настъпване на ПТП да са били налице такива пътни условия, които да са налагали от страна на другия водач – св. В., повишено внимание при движението й по [***] както и че същата е трябвало да предвиди, че най-неочаквано от улицата вдясно от нея, ще се появи движещ се на заден ход автомобил, чието движение тя да трябва да избегне, каквито аргументи навежда в с.з. представителя на ответника. Не се установява по делото, водачът на увредения л.а.

„Мерцедес“ с рег. № [***] – св. В. да е нарушила свои задължения, вменени й по ЗДвП, поради което съдът приема, че вината за настъпване на процесното ПТП се носи изцяло от водача на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] - П., както е удостоверено и в съставения от участниците в ПТП, двустранен констативен протокол за ПТП от 25.10.2022 г., които изявления не се опровергават от събраните в хода на настоящото исково производство, доказателства.

Видно от приетата полица № [***] за застраховка „Каско на МПС“ увреденото при ПТП на 25.10.2022 г. МПС – „Мерцедес“ с рег. № [***] е бил застрахован за всички рисковете, със застрахователно покритие „Пълно Каско“, за застрахователна сума от 102 100 лева и с уговорен начин за определяне на застрахователно обезщетение: отстраняване на щети в официален за марката сервиз, със срок на застраховката от 00:00 ч. на 19.12.2021 г. до 23:59 ч. на 18.12.2022 г. и застрахователна премия от 4061, 54 лв., платима на четири равни вноски, по 1015,39 лв. с вкл. данък от 2 %. Представената полица е подписана за застраховател от представител на ищеца [***], а за застрахован от представител на собственика на автомобила, фирма [***].

След настъпване на ПТП, представител на собственика на увредения автомобил, А.Ц. е подал до застрахователя по застраховка „Каско“ и настоящ ищец, искане за оценка на вреди от 26.10.2022 г., по което е образувана Щета № [***] и извършен оглед на МПС, при който са констатирани неизправностите по МПС и бил изготвен снимков материал /приложен и по настоящото дело/ - общо 24 бр. снимки.

В съответствие с уговорения по застраховката начин на ликвидиране на щетата, ремонтът на увредения автомобил бил възложен на официалния за марката „Мерцедес“ сервиз – [***], откъдето издали съответните разходни документи – калкулация-ремонт по щета № [***]/17.11.2022 г. и фактура № 0[***]/29.11.2022 г. на стойност 4175,54 лв.

С ликвидационен акт № [***]/30.11.2022 г. ищцовото дружество е приключило образуваната пред него Щета № [***] и е разпоредено да се извърши плащане към автосервиза на сумата от 4 175, 54 лв., което плащане е направено с преводно нареждане от 4

12.12.2022 г.

От справката от базата – данни на Гаранционен фонд /на л.44/ е видно, че към дата 25.10.2022 г. МПС с рег. № [***] е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ към [***], с начало на покритието 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г.

След плащането на стойността на ремонтните работи към автосервиза, отстранил щетите по процесния л.а. „Мерцедес“ с рег. № [***], ищецът е встъпил в правата на удовлетворения собственик и с регресна покана изх. № [***]/19.04.2023 г., получена от ответника на 20.04.2023 г. е поискал от последния да му възстанови платената сума от 4175,54 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, но получил отказ от плащане, обективиран в писмо, изх. № 4758/22.05.2023 г. на ответника.