Решение № 1139 от 02.11.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1419/2023
- Вид
- Решение № 1139
- Подписан
- 02.11.2023
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Нася Иванова Япаджиева, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260-261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.350 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1139 гр. Бургас, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501419 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. против Решение № 30/13.04.2023г. постановено по гр. дело № 207/2022г. по описа на РС гр.Средец. Въззивниците в жалбата сочат, че решението е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Твърдят, че неправилно районният съд е изнесъл всички делбени имоти на публична продан, без да вземе предвид, че неподеляема е само жилищната сграда, а земеделските земи са поделяеми като не е съставен разделителен протокол и съдът не е взел предвид искането на ищците да получат общ дял. Считат, че съдът е неправилно съдът не е уважил претенцията им дворното място с жилищна сграда да бъде възложено на Д. И., а на тях да бъдат възложени земеделските земи, като ответникът им заплати разликата в цената. Сочат и че съдът не е уважил претенцията им за обезщетение за лишаване от право на ползване, като не е взел предвид събраните доказателства за ползване на имотите само от ответника. Молят съдът да отмени обжалваното решение изцяло и да постановите друго, с к о е т о да върне на първоинстанционния съд делото за разглеждане от друг състав, като даде конкретни указания за прилагане на закона. Алтернативно молят , при преценка, че делото не следва да се връща за ново разглеждане, като съобрази разпоредбите на законите и евентуалното 1 образуване на общ дял за ищците Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. да отмени решението в частта с която е постановено изнасянето на публична продан на процесните имоти, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти - по 1/4 за Г.
Д. Ч. и К. Г. Ч., 1/2 за Д . И . И.. Молят съда да отмени решението и в частта с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК за осъждане на Д. И. И. да заплаща на ищците обезщетение за лишаване от ползване на собствените им идеални части от процесните имоти в размер на по 1100 лева месечно, считано от датата на входиране на исковата молба - 25.05 2022г. до приключване на делбеното производство; и да постанови решение, с което да уважи претенцията за заплащане на обезщетение.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият в срока по чл. 263 от ГПК, чрез адв.К.Крайчев представя отговор.
Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че в жалбата се съдържат неверни твърдения, а именно че ползва всички земеделски земи и че къщата следва да се възложи на Д. И., тъй като той не притежавал друг имот в ***. Моли съдът да потвърди решението на РС Средец.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са пред РС Средец искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по извършване на делбата.
Във втората фаза искания за сметки между страните не са предявени.
С влязло в сила Решение № 112/06.10.2022г. са допуснати до делба следните недвижими имоти: 1. Изоставена нива от 19,453 /деветнадесет цяло и четиристотин петдесет и три хилядни/ декара, девета категория, местност „Сарпасан“, имот № 028041 по плана за земеразделяне, с идентификатор ***; 2. Изоставена нива от 13,999 /тринадест цяло и деветстотин деветдесет и девет хилядни/ декара, девета категория, местност „Могилски дол“ , имот № 030044 по плана за земеразделяне, с идентификатор ***; 3. Изоставена нива от 16,050 /шестнадест цяло и петдесет хилядни/ декара, седма категория, местност „Керна баир“ , имот № 041004 по плана за земеразделяне, с идентификатор ***; 4.
Нива от 6,999 /шест цяло деветстотин деветдесет и девет хилядни/ декада, осма категория, местност „Златарски дол“, имот № 046002 по плана за земеразделяне ; 5. Дворно място, находящо се в ***, община Средец, област Бургас, съставляващо поземлен имот № 17 /седемнадесет/ с площ от 1100 кв.м./хиляда и сто кв.м./ в квартал 9 /девет/ по плана на селото при граници на имота: имот 19, имот 18, улица, имот 16, имот 15 и имот 12, за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XI-17 /единадесет римско за имот седемнадесет/ с площ от 729 кв.м. /седемстотин двадесет и девет кв.м./ в квартал 9 /девет/ по плана на селото, от който собствено място в УПИ от 613 кв.м. /шестотин и 2 тринадесет кв.м./ и неуредени регулационни сметки ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена на площ от 48 кв.м. между: Г. Д. Ч.; К. Г. Ч. и Д.
И. И., при квоти : 1/4 идеални части за Г. Д. Ч.; 1/4 идеални части за К. Г. Ч.; 2/4 идеални части за Д. И. И..
Първоинстанционния съд е назначил съдебно техническа експертиза относно поделяемостта на имотите и пазарната им цена. Вещото лице след като е дало заключение, че дворното място ведно с жилищната сграда е неподеляемо и поделями са земеделските земи и от тях могат да се образуват три дяла е предложило два варианта за делба на земеделските земи, като и при двата варианта е предложило от допуснати до делба земеделски земи образуване на три дяла – за всеки от съделителите.
Установява се от заключението на вещото лице, че допуснатите до делба имоти са с пазарни цени както следва: 1. Изоставена нива от 19,453 дка, девета категория, местност „Сарпасан“, имот № 028041 по плана за земеразделяне, с идентификатор *** – 4863.25лв; 2. Изоставена нива от 13,999 дка, девета категория, местност „ Могилски дол“ , имот № 030044 по плана за земеразделяне, с идентификатор *** – 3499.75лв.; 3.
Изоставена нива от 16,050дка, седма категория, местност „Керна баир“, имот № 041004 по плана за земеразделяне, с идентификатор *** – 4815лв.; 4. Нива от 6,999дка, осма категория, местност „Златарски дол“ , имот № 046002 по плана за земеразделяне – 4199.40лв. ; 5. Дворно място, находящо се в ***, община Средец, област Бургас, съставляващо поземлен имот № 17 с площ от 1100 кв.м. в квартал 9 /девет/ по плана на селото за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XI-17, с площ от 729 кв.м. в квартал 9 по плана на селото, от който собствено място в УПИ от 613 кв.м. и неуредени регулационни сметки ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена на площ от 48 кв.м. - 35728лв.
Така общо имотите включени в делбената маса са на обща стойност 53105.40лв.
/з.земи на стойност 17377.40лв. и дв.м. с жил.сграда - 35728лв./, като дела на Г. Д. Ч. е на стойност 13276.35лв. , делът на К. Г. Ч. е също 13276.35лв. и делът на Д. И. И. е на стойност 26552.70лв.
РС – Средец е изнесъл на публична продан всички допуснати до делба недвижими имоти. С решението си съдът е отхвърлил искането на Г. Д. Ч. и на К. Г. Ч. , за осъждане Д.
И. И., да заплаща на основание чл.344, ал.2 от ГПК на всеки от ищиците обезщетение в размер на по 1100,00 за лишаване от ползване на собствените им идеални части от процесните имоти за периода от датата на входиране на исковата молба – 25.05.2022г. до приключване на делбеното производство, ведно със законната лихва до пълното изплащане на сумите.
Във въззивното производството съделителите Г. Д. Ч. и К. Г. Ч. подържат искането направено и в първоинстанционното производство за получаване на общ дял.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, въвзивният съд намира, че решението е неправилно в частта с която имотите са изнесени на публична продан.
3
Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Предвидените в закона способи за извършване на делба са няколко: чрез изнасяне на публична продан, тогава когато имота е неподеляем и не може да се спази принципа за получаване на реален дял за всеки съделител; при наличие на предпоставките посочени в чл. 349 ГПК, чрез възлагане на неподеляемият жилищен имот на един от съделителите при парично уравнение на дяловете; и когато имотът е поделяем и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350 и чл. 352 от ГПК; ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от ГПК.
За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, включително тяхната стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т. н.
Безспорно по делото се установява, че процесният делбен жилищен имот е неподеляем, земеделските земи са поделяеми и се налага извода, че съделителите могат да получат в дял недвижим имот. Изводът на районния съд, че всички имоти следва да бъдат изнесени на публична продан не се споделя от настоящата инстанция и същия е неправилен.
С оглед заявеното желание на Г. Ч. и К. Ч. да получат общ дял, то от допуснатите до делба имоти могат да се образуват два самостоятелни дяла и в тази връзка съдът е изготвил проект за разделителен протокол който е предявил на страните. В изготвения проект за разделителен протокол, съдът е групирал имотите в два дяла, като в единия дял попада дв.място ведно с жилищната сграда, а в другия дял всички земеделски земи. Според настоящата инстанция делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 352 ГПК, чрез теглене на жребий.
Искането на въззивниците допуснатия до делба недвижим имот - дворно място, находящо се в ***, община Средец, съставляващо поземлен имот № 17 с площ от 1100 кв.м. в квартал 9 /девет/ по плана на селото за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е отреден УПИ XI-17 /единадесет римско за имот седемнадесет/ с площ от 729 кв.мв квартал 9 по плана на селото, от който собствено място в УПИ от 613 кв.м. и неуредени регулационни сметки, ведно с построената в него масивна жилищна сграда на един етаж, застроена на площ от 48 кв.м. да се възложи на въззиваемият Д. И. е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките предвидени в чл. 349 от ГПК.
Настоящата инсатнция не споделя становището на въззивниците, че с оглед на отдалечеността на дворното място с жилищната сграда от гр. София, то допуснатите до делба имоти следва да се разпределят по реда на чл. 353 от ГПК, като дял първи от проекта 4 за разделителния протокол в който е включено дворното място с жилищната сграда да се възложи на въззиваемият Д. И., а въззивниците да получат дял втори в който са включени земеделските земи.
Всички допуснати до делба имоти са намират в землището на ***,общ. Средец, което е отдалечено от местожителството на ищците, затова и отдалечеността на имотите от местожителството на въззивниците не е основание което налага да се пристъпи към разпределение на имотите вместо към теглене на жребий. Никоя от страните не е ползвала имотите и не желае възлагане. Настоящия състав с оглед на установеното, че никой от съделителите не ползва имотите с изключение на едната нива отдадена под наем от съсобственика Д., не е направил в тях подобрения, счита че не са налице предпоставки за възлагане, като никой не желае да придобие дворното място с жилищната сграда, счита че най удобен и справедлив начин за извършване на делбата е теглене на жребий, за което е необходимо постановяване на решение с което да се обяви разделителния протокол за окончателен. Тъй като двата дяла са на различни стойност, то получилият дял първи ще трябва да уравни дела на останалите съделители.