Решение № 152 от 08.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Несебър, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Административно наказателно дело № 20252150200027 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.К.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град А., улица Г.К. № 2, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Е.А.А., срещу Наказателно постановление № 798887-F797033 / 28.11.2024г., издадено от К.Н.К. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.3, ал.11, във връзка с чл.59в, ал.4, изр. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.8 от ЗДДС.

Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не е посочена датата на извършеното деяние, като в постановлението, но и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, е посочена единствено датата на проверката. Датата, или периодът, на нарушението или на неговото откриване е от значение за сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира този пропуск за съществен и за самостоятелно основание за отмяна на постановлението, включително и поради накърняване правото на защита на наказаното лице.

Излага становище за маловажност на извършеното нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искането за 1 отмяна на постановлението.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.10.2024г. Д. И. У. и А.Т.М., двамата на длъжност „старши инспектор по приходите“, са извършили проверка Резервоар за гориво, находящ се в хотел „А.“, к.к.

Слънчев бряг, като в съставения от тях Протокол за извършена проверка е посочено, че обектът се стопанисва от „Е.К.Т.“ ЕООД, както и че проверката е извършена във връзка с предходна проверка от 25.10.2024г., на която дата се установило, че задълженото лице е получател на гориво пропан-бутан за зареждане на собствена газоснабдителна станция, свързана към котел за отопление в хотел „А.“. Така задълженото лице, като получател на гориво, съгласно чл.118, ал.8 от ЗДДС, е следвало да подаде данни за наличните съдове за съхранение на гориво съгласно чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, а именно съд за съхранение на гориво с вместимост от 2700 литра, според представените документи. На 17.10.2024г. е подадено Е.Д.П. за получено гориво пропан-бутан по АДД с № 0000000008006/1 с количество 618 кг. След извършена справка в информационните масиви на НАП се установило, че задълженото лице няма декларирани съдове в НАП, съгласно чл.3, ал.11 от Наредба Н-18/2006г.

На 07.11.2024г. Д. И. У. е съставил АУАН № F797033, за това, че на 25.10.2024г. е извършена проверка с ПИП № 0140818/25.10.2024г. и последващо установени факти и обстоятелства, отразени в ПИП № 1040820/28.10.2024г. на лице по чл.118, ал.8 от ЗДДС, което извършва зареждане на съоръжение за отопление с течни горива за собствени нужди – „Е.К.Т.“ ЕООД. При проверката на обект – хотел А., резервоар, к.к. Слънчев бряг, община Несебър, стопанисван от „Е.К.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град А., улица Г.К. № 2, представлявано от Е.А.А., е установено наличието на 1 брой надземен резервоар, здраво закрепен за земята за съхранение на пропан бутан с вместимост 2700 литра. След извършена справка в информационните масиви на НАП за постъпили горива в обекта се установи, че задълженото лице е подало данни, че на 17.10.2024г. по АДД 000000000900611 е получено гориво в размер на 618 кг. пропан-бутан, същото е постъпило в гореописания резервоар. При проверка в информационната система на НАП се установи, че „Е.К.Т.“ ЕООД не е подало данни по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличния в обекта резервоар. От горното е видно, че „Е.К.Т.“ ЕООД не е изпълнил задължението си да подаде нови данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение на горива в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство, с което е нарушил разпоредбите на чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.59в, ал.4, изр.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.8 от ЗДДС. След съставянето на акта, същият е подписан 2 от актосъставителя и от свидетеля по акта и нарушението, и от пълномощник на дружеството-жалбоподател, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При връчването на акта представителят на дружеството е направил възражение, като е заявил, че съда за пропан бутан от 2700 литра е регистриран на 28.10.2004г., за което е приложил справка.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и също е приел, че нарушението е по чл. чл.3, ал.11 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.59в, ал.4, изр.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.8 от ЗДДС.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят заявява, че поддържа констатациите в акта като уточнява, че са имали предварителна информация за проверявания обект и за наличието на резервоар в него, целта на проверката е била именно съда за съхранение на гориво, за който е имало доставка на гориво на 17.10.2024г. с количество 618 кг. пропан-бутан, предварително е била извършена проверка в регистъра на НАП, от която е установено, че дружеството, стопанисващо обекта, няма регистриран съд за съхранение на гориво. Пояснява също, че периодът, в който е следвало да бъдат подадени данните за резервоара, е започнал да тече от 17.10.2024г., когато той е бил зареден с гориво, и е изтекъл на 24.10.2024г. – един ден преди проверката.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено на 05.12.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 20.12.2024г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол, оправомощен със заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Не се спори, че жалбоподателят е данъчно задължено лице, което извършва зареждане на съоръжение или съд, т.е. друга техника по смисъла на чл.118, ал.8 от ЗДДС, за собствени нужди с течни горива и е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.59в, ал.2 от посочената наредба за всички съдове и съоръжения за съхранение и/или зареждане с течно гориво жалбоподателят е бил длъжен да подава следните данни: идентификационни данни за задълженото лице (пълно наименование/име, ЕИК от Търговския регистър/ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕГН/ЛНЧ); постоянен адрес/адрес на 3 управление; код и наименование на икономическата дейност по КИД-2008; общо изразходено количество гориво за предходната година; местонахождение на съда/съоръжението; вид на съда/съоръжението; обем/вместимост на съда/съоръжението; вид на горивото и мерна единица; предназначение на горивото; регистрационен номер на стопанисваната мобилна цистерна за зареждане; дата (година), от която се стопанисва съдът/съоръжението. Алинея 3 на същата разпоредба предвижда, че коригиране на подадени данни се извършва с подаване на нови данни, а алинея 4, която е вменена на жалбоподателя като нарушена, регламентира задължение за подаване на нови данни в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство при настъпила промяна на обстоятелствата, за които са подадени данни за наличните съдове/съоръжения, с изключение на данните по ал.2, т.6 и 7, както и при придобиване на нови съдове/съоръжения или отписване на съдове/съоръжения.

Констатираната с акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и кореспондира по безспорен начин със събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за извършена проверка и показанията на актосъставителя. Жалбоподателят не е декларирал установеният в хода на проверката надземен резервоар, който е здраво закрепен на земята, т.е. стационарен, а не мобилен.

Независимо от гореизложеното обаче, в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението не е описано обстоятелствено и пълно. Не са посочени всички относими факти, с оглед на посочената правна квалификация. Нарушението е установено от актосъставителя, без да са събрани доказателства от кой момент за жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на данните за съоръжението/съда, монтиран в хотела му. За жалбоподателя задължението за подаване на тези данни, които представляват нови данни по смисъла на чл.59а, ал.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, възниква в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство, в случая придобиването на съда/съоръжението, което означава и промяна на обстоятелствата. В акта за установяване на административно нарушение не е посочена датата на извършване на нарушението, а фигурира само дата на извършване на проверката.

В случая деянието се осъществява чрез бездействие, с пропускане на законоустановения срок и е довършено с изтичането му. Нещо повече, в настоящия случай тази празнота води и до невъзможност да се прецени съставомерност на деянието предвид деклариране на посочения съд/съоръжение към датата на съставяне на АУАН. Липсват данни и от кой момент е в експлоатация новият съд/съоръжение, както липсва и информация разтоварено ли е горивото за период до 17.10.2024г., когато е получено гориво пропан-бутан, постъпило в резервоара.

От гледна точка на адресатите си, наказателното постановление е правоохранителен акт със санкционно значение, като с издаденото наказателно постановление се дава окончателен положителен отговор на въпросите относно авторството, виновността и отговорността на лицето, посочено като нарушител, и за който правоохранителен акт е предвиден специален ред за контрол върху законосъобразността и 4 правилността му – по чл.59 и сл. от ЗАНН, и то само от съда. В тази връзка е безусловно, че в обстоятелствената (мотивната) част на наказателното постановление следва да намерят място съображенията на наказващия орган, досежно фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в тази връзка, в тази обстоятелствена част задължително трябва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, което е императивно изискване и на нормата на чл.57, ал.1, т.5, предл. второ от ЗАНН. Следва да се упомене и че докато съблюдаването на това изискване при съставянето на АУАН – по чл.42, т.4 от ЗАНН, не предпоставя толкова сериозни процесуални усилия и невинаги спазването му може да бъде отменително основание поради възможността евентуални пропуски или несъответствия да бъдат отстранени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, то при издаването на наказателното постановление това изискване следва да бъде максимално прецизно изпълнено. Датата на извършване на нарушението, която е негов съществен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл.42, ал.3 от ЗАНН, който реквизит очертава правнорелевантните факти, предмет на доказване в съдебното оспорване на това наказателно постановление. Непосочване на тази дата, подобно на неправилното (погрешното) й посочване в НП нарушава правото на лицето, по отношение на което е наложена санкцията със същото това НП, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е извършил, поради което като цяло нарушава правото на защита на наказаното лице. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Непосочването на датата от друга страна води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението (Решение № 804 от 22.04.2019г. по КАНД № 547/2019г., Решение № 1955 от 15.11.2019г. по КНАХД № 1441/2019г., Решение № 1606 от 16.10.2017г. по КНАХД № 1494/2017г., всички на Административен съд – Бургас).

Разпечатката съдържа 25 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4cf031e4-3445-459a-9442-339003018f7e