Решение № 13380 от 05.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71160/2022
- Вид
- Решение № 13380
- Подписан
- 05.07.2024
- В сила
- 31.08.2024
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13380 гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110171160 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от П. В. П., ЕГН **********, срещу С. В. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 17.10.2000 г., от който имат едно дете Валентин П. – пълнолетен, като нямат ненавършили пълнолетие деца.
Сочи се, че началото 2022 година, съпругата му е признала, че има връзка, след което страните са се отчуждили и ищеца през май месец 2022г. е напуснал семейното жилище, от когато съпрузите са във фактическа раздяла, между тях липсва всякакво чувство на семейна общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор, не изразява становище по претенцията. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 3 от делото/ страните са сключили брак на 17.10.2000г. в гр. София, за което е издаден акт за граждански брак № 3243 от 17.10.2000 г. от Столична община, Район „Сердика“.
От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема 1 за установено обстоятелството, че страните не са в добри отношения и се намират във фактическа раздяла от около две години и половина, от брака си имат едно дете, което е навършило пълнолетие и не поддържат отношения помежду си /св. Красимир Недков, чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за фамилното име, но доколкото в случая ответната страна не е направила искане за промяна на фамилното си име съдът не следва да се произнася.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на двете страни поравно предвид изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на 17.10.2000г. в гр. София, за което е издаден акт за граждански брак № 3243 от 17.10.2000 г. от Столична община, Район „Сердика“, между П. В. П., ЕГН ********** и С. В. П., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК П. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. В. П., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен 2 срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3