Решение № 254 от 19.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117903 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ЗАД „Алианц България” АД против Т. Ю. Р. осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 151 лв. – представляваща остатък от изплатено на 03.01.2019 г. от ищеца в полза на третото увредено лице “П. А. БГ“ ЕООД застрахователно обезщетение от общо 1 991 лв. по имуществена застраховка „Каско“, сключена с полица № *****, за причинени щети на автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.10.2018 г. в гр. П., на ул. **, за настъпването на което събитие е отговорен ответникът, който е управлявал лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 12.11.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 26.10.2018 г., при движение в гр. П, ул. **, лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, управляван от ответника - Т. Ю. Р., при движение на заден ход реализира пътно-транспортно произшествие с движещия се зад него автобус на градския транспорт - автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, с лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД. За произшествието бил съставен Протокол за ПТП № *****, в който е отразено, че лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че вината на ответната страна – делинквент е установена от Протокола за ПТП. Твърди, че 1 увреденият автомобил е застрахован със застраховка „Каско“, сключена при ищцовото застрахователно дружество с полица № *****. Сочи, че при застрахователното дружество е образувана щета № *****, като са установени следните увреди на автомобила: врата средна дясна – задно крило, капак огледало – предно дясно и стъкло огледало – предна дясна врата. Поддържа, че стойността на вредите е установена по фактура № 1207/28.12.2018 г. Сочи, че било определено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 991 лв., което било изплатено на лизингополучателя на увредения автомобил по банков път на 03.01.2019 г. Поддържа, че към датата и часа на настъпване на пътно-транспортното произшествие, автомобилът, с който е реализирано последното не е имал валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради така изложените обстоятелства счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата, поканен с изпращането на регресна покана да заплати на застрахователното дружество, изплатеното от последното застрахователно обезщетение. Сочи, че с ответника е постигнато споразумение за разсрочено заплащане на задължението, като последният погасил няколко вноски в общ размер от 840 лв. и останало непогасено задължение от 1 151 лв., което претендира.

Ответникът Т. Ю. Р. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК – чрез назначения му от съда особен представител – адв. Н., отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Оспорва наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение, тъй като по делото не са представени доказателства за сключване на застрахователен договор с „П. А. БГ“ ЕООД. Оспорва обстоятелството, че е настъпило описаното в исковата молба произшествие с участието на ответника, както и обстоятелството, че ответникът е управлявал лекия автомобил, както и че последният е бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди, че настъпилото пътнотранспортно произшествие не е в причинно-следствена връзка с описаните в исковата молба вреди. Сочи че увреденото моторно превозно средство представлява автобус и трудно не би бил забелязан от страна на ответника. Твърди, че вредите са причинени на такива части от автобуса, които не се намират една до друга и са на не малко разстояние една от друга, което поражда съмнение, че последните биха могли да бъдат увредени едновременно – с един удар. Оспорва размера на вредите, като счита, че заплатеното застрахователно обезщетение е в завишен размер и не е съобразен с пазарната стойност на вредите към момента на настъпване на произшествието. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение.

По делото е представена застрахователната полица № *****, от която се установява, че автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД с лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД, е застрахован при ищцовото дружество ЗАД „Алианц България” АД по имуществена застраховка „Пълно Каско“ с период на покритие от 21.11.2017 г. до 20.11.2018 г. Следователно и в случая твърдяното застрахователно събитие от 26.10.2018 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

От представения по делото Свидетелство за регистрация се установява, че увреденият автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****, е собственост на „УниКредит Лизинг“ ЕАД.

В свидетелството за регистрация на автомобила е вписан ползвателя на последния – „П. А. БГ“ ЕООД – в качеството му на лизингополучател. Това е така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в което се съдържат данни за физическо или юридическо лице, което има право да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост.

Лизингополучателят е участвал при сключването на застрахователния договор и има качеството на застрахован, в който смисъл съдът не възприема възражението на ответника, че в производството по делото не се установява, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение с „П. А. БГ“ ЕООД.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

По делото е представена Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, се установява, от която се установява, че лек автомобил с рег. № ** няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към 26.10.2018 г.

С разпоредбата на чл. 294 КЗ в тежест на застрахователя изрично е вменено административно задължение за предоставяне информация в Информационния център към Гаранционния фонд, за вписване в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 КЗ, наред с другите подлежащи на регистрация обстоятелства и прекратените застрахователни договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Следователно липсата на вписване за наличие на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие представлява годно доказателствено средство за установяване на предпоставките по чл. 411 КЗ за предявяване на регресните права към делинквента. В този смисъл с мотивите на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че “вписването е правно значимо, както с оглед извършваното при условията на чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ плащане, така и предвид интереса на трети лица от удостоверяване на конкретното застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съобразно чл. 261, ал. 1 КЗ и общественото доверие в предоставяната от Гаранционния фонд информация”. За да достигне до този извод съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 183/22.12.2017 г. по т.д. № 746/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение.

Следователно в случая се установява, че лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № ** не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което в полза на застрахователя по имуществената застраховка е възникнало право да предяви регресната си 4 претенция спрямо делинквента – ответник.

По уведомление по щета от 29.10.2018 г. при ищцовото застрахователно дружество е образувана преписка по щета № ***** по отношение автобус „Исузу”, модел „Ситибус“, с рег. № *****. Представен е опис на щетите от 29.10.2018 г., в който са констатирани следните вреди на автобуса: врата – средна дясна (зад крило), капак десен огледало и стъкло огледало – врата предна дясна.

Представен е фактура № ***** от 28.12.2018 г., издадена от „КЗТ – Златанови“ ООД с получател „П. А. БГ“ ЕООД на стойност от 1 991 лв. без ДДС или 2 389, 20 лв. с ДДС, с посочено основание: „извършена сервизна дейност по щета № ***** съгласно приложена калкулация за МПС с рег. № *****. Към фактурата е представено Приложение № 1, в което е посочено, че са осъществени ремонтни дейности на врата средна дясна – задно крило, капак огледало – предно дясно и стъкло огледало – предно дясно.

Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 991 лв. на дружеството – лизингополучател „П. А. БГ“ ЕООД, като за установяване на това обстоятелство е представено преводно нареждане от 04.01.2019 г., с посочено основание щета № *****.

По делото е представен протокол за пътно-транспортно произшествие № *****, съставен от длъжностно лице – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“, в който е установено, че на 26.10.2018 г. в 20:10 ч. в гр. П, на ул. ***** е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес 308 Д“ с рег. № **, управляван от ответника - Т. Ю. Р.