Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 445 от 21.09.2018, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 367/2018
Вид
Определение № 445
Подписан
21.09.2018
В сила
30.12.2019
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.173 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.428 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.85 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 445 21.09.2018г. гр. П.

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател: Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев при участието на секретаря………, като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№367 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 във връзка с чл.414 от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивният съд е сезиран с възражение с вх.№4576 от 01.03.2018г. от длъжника по изпълнението „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.»И.В.» №29, вх.»А»,ет.1, ап.3 чрез процесуалния си представител адв.А.В. от САК, по образувано изпълнително дело №20178880400687 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.З., с район на действие Окръжен съд гр.П., против издадена срещу длъжника заповед №3005 от 08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№4860/2017г. по описа на същия съд. Развиват се доводи, че в едномесечен срок преди подаване на възражението длъжникът е узнал случайно за наложени запори и образувано изпълнително дело по процесната заповед за изпълнение на дата 07.02.2018г. По същество се поддържат пороци при връчването на заповедта за изпълнение като се твърди, че същата не е връчена надлежно на длъжника съгласно чл.423 ал.1 т.1 от ГПК поради което е бил лишен от възможността да оспори вземането. Твърди се, че заповедта е връчена на лице с неустановени имена, освен фамилно име, че в дружеството дължник има служител с такава фамилия, но че положеният подпис не е негов. Като следващ порок при връчването се сочи, че връчителят не е посочил качеството на лицето на адреса което получава документа, не е вписано заеманата от него длъжност, както и че връчителят е внесъл корекции в датата на връчването. Направени са във връзка с оспорването на истинността и подписа, положен под документа-обратна разписка към товарителницата

№682571 на «ОК Е.» и известие за доставяне на Покана за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело, доказателствени искания под условие, а именно в случай, че противната страна заяви, че ще се възползва от оспорения документ с искане за откриване на производство по чл.193 ал.2 от ГПК и да се назначи графологическа почеркова експертиза. Прилага писмени доказателства по опис.

Няма постъпил отговор на възражението подадено по реда на чл.423 от ГПК , в едноседмичния срок от връчването му на насрещната по спора страна и взискател по изпълнението «О.-Г.» ЕООД.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд е инициирано на

01.12.2017г. заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК въз основа на подадено заявление от кредитора «О.Г.» ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район «В.», ул. «Ц.С.» №131, ЕИК 17518996 с управител Р.И.К. с искане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417,т.2 от ГПК срещу длъжниците «Н.» ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. «К.» №19 със законен представител управителя Р.И.К. и „Б.А.А.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район И., ул. «Х.К.» №80, Б.Ц. «А., ет.5, с управител Я. А. Д., за парично вземане в размер на 291000лв произтичащо от неизплатено задължение по предявен запис на заповед от 06.07.2016г. при солидарна отговорност на двамата длъжници, като е поискано да бъдат осъдени двамата длъжници да заплатят процесната сума ведно с внесената държавна такса от 5820лв, както и да бъде издаден изпълнителен лист за процесните суми.

Въз основа на така подаденото заявление и приложен към него запис на заповед от 06.07.2016г. с издател длъжника «Н.» ООД, поемател «О.Г.» ЕООД и авалист по ценната книга „Б.А.А.“ ЕООД, заповедният

Пазарджишки районен съд по образуваното ч.гр.д.№4860/2017г. по описа на същия съд, е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, №3005 от 08.12.2017г. с която е разпоредил на длъжниците «Н.» ООД и „Б.А.А.“ ЕООД да заплатят солидарно на кредитора «О.-Г.» ЕООД сумата от 291000лв представляваща задължение по запис на заповед, както и сумата 5820лв разноски по делото за държавна такса като вземането произтича от неплатено задължение по запис на заповед, издадена на 06.07.2016г. с падеж на 07.12.2017г.. Издаден е и изпълнителен лист в полза на кредитора-заявител за процесното парично взмане.

Установява се, че на 18.12.2017г. кредиторът «О.Г.» ЕООД е инициирал изпълнително производство пред Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.С.З.,рег.№888 по регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.П. въз основа на издадени в негова полза и против двамата длъжници три заповеди за незабавно изпълнение и три изпълнителни листа, включително и по отношение на процесната заповед за незабавно изпълнение №3005 от 08.12.2017г. и изпълнителен лист, като е поискано да се образува изпълнително дело срещу двамата длъжници и се събере сумата посочена в заповедите за изпълнение. Като способ за изпълнение е посочен налагането на възбрани върху недвижими имоти и запори върху МПС както и върху притежаваните от длъжниците банкови сменки.

С разпореждане от същата дата ЧСИ З. е образувал по така депозираната молба от кредитора «О.Г.» ЕООД изпълнително дело №20178880400687 за процесните суми които са в общ размер на 540006.24лв, включително и разноски от 9900лв по изпълнителното дело като е разпоредил на двамата длъжнци да се изпратят и връчат покани за доброволно изпълнение заедно с книжата по чл.428 от ГПК. Разпоредено е налагането на запор върху движими вещи на длъжника „Б.А.А.“

ЕООД, а именно на 5(пет)броя самолети и на лек автомобил, като запорите върху летателните средства са изпратени на третото задължено лице Главна Дирекция «Г.В.А.» -гр.С..

На длъжника

„Б.А.А.“ ЕООД е изпратена от ЧСИ Покана за доброволно изпълнение /л.27 от изпълнителното дело/ с писмо изх.№13848 от 18.12.2017г. в която е посочен размера на вземането на кредитора, съответно по коя заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и по кое ч.гр.д. и по описа на кой съд са издадени, посочена е солидарността на задължението, както и факта, че ЧСИ е наложил запор на движимите вещи, собственост на дружеството-самолети и лек автомобил. Като приложение към поканата за доброволно изпълнение е посочено от ЧСИ, че се прилагат и процесните заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителните листа, както и копие от записа на заповед . Поканата е изпратена на актуалния адрес (седалище и адрес на управление) вписан от търговското дружество в Търговския регистър, а именно гр.С., район И., ул. «Х.К.» №80, блок Б.Ц. «А.» ет.5, като пратката е връчена от куриер с товарителница №682571 на дружеството и е получена от неизвестно лице положило подпис в обратната разписка на дата 20.12.2017г.

(л.44 от изп.дело), като във втория документ, съставен във връзка с връчването на пратката, а именно известие за доставяне /л.45/ като получател на пратката е посочено лицето Сн. П. и дата на получаването-20.12.2017г.

По повод оспорването истинността на двата документа от гледна точка на името на получателя на тази пратка и дали същият е служител в ответната дружество, като се поддържа, че в дружеството работи лице с имена С.А. П., неоторизирано от управителя на дружеството да получава кореспонденцията, съобщения или съдебни книжа, е назначена съдебно-графологична експретиза заключението по която като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът възприема изцяло, се установява, че процесната куриерска пратка, съдържаща процесните документи изпратени от ЧСИ не е получена от служителя на дружеството Станислав П. и последният не е положил подпис в процесните документи, удостоверяващи получаването на пратката от това дружество.

Установява се, че управителят на дружеството-молител по чл.423 от ГПК С.Г. е встъпил в правата да представлява и управлява „Б.А.А.“

ЕООД на дата

05.02. 2018г., като узнаването за образуваното изпълнително дело и за издадените срещу дружестовото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, предмет на настоящия спор са станали достояние на дружеството на 12.02.2018г. когато процесуалният представител на дружеството –адв. А.В. от САК е поискал от ЧСИ да бъде запознат с документацията на образуваното и висящо изпълнително дело /л.97 от досието на изпълнителното дело/.

Установява се, че върху вземанията на дружеството-дължник в банки както и върху процесните самолети са наложени запори, като липсват данни дали и кога дружеството-дължник е получило уведомления от третите задължени лица, че срещу вземания и вещи на същото са наложени ограничения (запори) поискани от ЧСИ З. и за какви задължения и към кого се отнасят. По изпълнителното дело има данни за внесена в началото на 2018г. парична сума (21799.10лв) от длъжника по изпълненито която е била предмет на разпределение извършено от ЧСИ (протокол от 09.01.2018г.), като не става ясно за кое от задълженията на длъжника се отнася тази сума, кои от тях погасява както и дали се знае от длъжника какви са точно задълженията му, по какви вземания на кредитора и в какъв размер.

В този смисъл следва да се приеме, че на солидарния длъжник по изпълнението „Б.А.А.“ ЕООД процесната заповед за незабавно изпълнение не му е надлежно връчена поради което същият има право да подаде възражение срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК като срокът за подаване на възражението не е изтекъл. В тази връзка ответникът в производството и взискател по изпълнението «О.Г.» ЕООД чрез процесуалния си представител е поддържал, че дружеството длъжник „Б.А.А.“ ЕООД е узнало за издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №3005 от 08.12.2017г. и за изпълнителния лист касаещи процесното задължение на дружеството към кредитора с факта на връчването на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ и на приложенията към нея между които на процесната заповед за незабавно изпълнение /ЗНИ/ и изпълнителен лист /ИЛ/ на 20.12.2017г. чрез пощенския куриер на служител на длъжника Н., респективно за знание у управителя на дружеството „Б.А.А.“ ЕООД за този факт към този момент Я. А. Д., предвид на твърдението й, че й е известно налагането на запори върху самолетите.

Тези доводи не се споделят от въззивната инстанция.

На първо място поради това, че предвид събраните по делото доказателства не се установява пощенската пратка съдържаща ПДИ, ЗНИ и ИЛ, да е била надлежно връчена на служител или работник в канцеларията на търговеца-длъжник „Б.А.А.“ ЕООД, който е съгласен да ги приеме. Връчването е станало на лице за което по никакъв начин не е установено да е служител или работник при адресата на пратката, респективно да е бил надлежно упълномощен да получава кореспонденцията предназначена за фирмата, още повече тази пратка да е несъмнено предадена на управителя на дружествното. Доколкото във възражението по чл.423 от ГПК длъжникът по изпълнението възразява и твърди, че във фирмата има служител, чийто имена (личното и фамилно име) в известна степен се доближават до тези посочени в известието за доставка и обратната разписка към товарителницата, както и предвид на установеното от заключението на вещото лице по назначена графологична експертиза, че лицето което се е подписало и удостоверило, че получава пратката в същност не е лицето (С.А. П.) сочено от адресата като негов служител, поради несъответствие на подписа, който е положен в известието за доставка и в обратната разписка с този, който полага посочения служител поради което се налага извода, че не е установено надлежно връчване на пощенската пратка по реда на чл.50 ал.3 от ГПК на адресата „Б.А.А.“ЕООД, респективно на издадената срещу дружеството заповед за незабавно изпълнение №3005 от 08.12.

2017г. Освен това, от приложените от кредитора писма, адресирани до управителя на дружеството-длъжник изх.№40-05-5 от 12.02.2018г. и от молба на управителя на същото от 22.01.2018г. не може да се направи безспорен, еднозначен и категоричен извод за налично знание на управителя на дружеството-длъжник, за издадената ЗНИ и ИЛ в полза на «О.Г.» ЕООД по процесното заповедно производство. Освен това знанието за наложени запори само по себе си не е достатъчно за да се направи безспорен извод,че тези запори са наложени именно по повод издадените ЗНИ и ИЛ по процесното заповедно производство. Налагането на запор е действие последващо изпращането на ПДИ със ЗНИ и ИЛ или най-малкото се извършва едновременно с изпращането им. Само знанието на длъжника за наложен запор върху негови вземания и вещи не означава непременно и несъмнено знание за издадените срещу него ЗНИ и ИЛ. В този смисъл подаденото възражение по чл.423 от ГПК е допустимо, тъй като е подадено в едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение от длъжника, и по същество е основателно, а доводите за обратното, поддържани от взискателя по изпълнението са неоснователни. Доколкото същата страна е поискала да установява факта на узнаването от длъжника за издадените срещу него ЗНИ и ИЛ по процесното дело на по-ранна дата-20.12.2017г., съдът й е допуснал гласни доказателства при режим на призоване след като е задължил поискалата ги страна да внесе в преклузивен 3(три) дневен срок съответните разноски за свидетели. В срока, определен за внасяне на сумите (по 60лв за всеки един от двамата) , който е изтекъл на дата 02.07.2018г. (понеделник присъствен ден) последните не са внесени. Нещо повече, сумите не са внесени до провеждането на следващото съдебно заседание насрочено за 12.09.2018г. (повече от два месеца) за което задължената страна не сочи каквато и да било уважителна причина. През този период от време страната поискала разпита на свидетелите не е внесла промяна в начина на явяването на свидетелите, примерно от режим чрез призоваване в режим чрез довеждането им, за да отпадне евентуално от страната задължението да внесе посочените суми .От депозираната по делото молба в последното съдебно заседание от адв. П. като пълномощник на кредитора-взискател може да се направи извод, че страната държи на разпита на тези свидетели, но не е направила нищо повече-нито е внесла депозита за призоваването им вменен й като задължение от съда нито е променила режима на явяването на свидетелите от призоваване в режим «при довеждане от поискалата ги страна». В тази хипотеза, когато е налице проявено явно бездействие от страната по събиране на поискани от самата нея и допуснати от съда определени доказателства чрез разпит на свидетели като не внася предварително разноските по призоваването им, респективно самата тя не ги осигурява за откритото съдебно заседание за да бъдат разпитани, без за това тяхно неявяване да сочи каквито и да било причини от обективен характер, то съдът няма задължение служебно да ги призовава наново, още повече, че страната не е изпълнила в срок задължението си да внесе предварително възложените й от съда по реда на чл.76 от ГПК разноски, нито в случая би могло да се приложи разпоредбата на чл.85 ал.1 от ГПК за принудително довеждане на свидетеля по разпореждане на съда. Нещо повече, съдът няма основание да приложи и разпоредбата на чл.173 от ГПК доколкото страната не се отказала от разпита им, но същевременно с това не ги е осигурила или поне не е внесла своевременно разноски за призоваването им, още повече, че чрез тях се иска да бъдат оборени заявени факти и обстоятелства от страна на длъжника (насрещната страна) по изпълнението и молител по чл.423 ал.1 от ГПК „Б.А.А.“ЕООД, поради което няма основание за призоваването им по инициатива на съда. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства в полза на едната страна с които да се оборват факти и обстоятелства заявени от другата страна тъй като биха се нарушили принципите на равнопоставеност на страните в процеса, както на диспозитивното и на състезателно начало, за спазването на които съдът следи служебно-чл.9, чл.7 и чл.8 от ГПК.