Решение № 907 от 18.11.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 907 гр. Шумен, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630100881 по описа за 2025 година

Предявени са четири положителни установителни иска, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на главницата, по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и по отношение на претенцията за заплащане на неплатени дължими такси, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „*** № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрисконсулт Елиана Цолова срещу М. Е. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Ильо Войвода“ № 17.

Ищцовото дружество твърди, че на 26.11.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. Е. Х. бил сключен Договор за потребителски кредит № 374719, по силата на който получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 7 броя вноски в по 139.00 в срок до 26.06.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Заявява, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се били съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

1

Договора бил сключен по електронен път съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Излага, че дори и съдът да не приемел, че договора не бил сключен по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023 г. „Сити Кеш“ ООД, като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА *** ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „*** № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано на ред/стр. № 388 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Моли, ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Ответникът М. Е. Х., ЕГН ********** не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 500.00 лева – главница по Договор за паричен заем Кредирект № 374719 от 26.11.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника М. Е. Х., 39.06 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 26.11.2019 г. до 26.06.2020 г.; 109.49 лева - законна лихва за забава за периода от 26.06.2020 г. до 12.12.2024 г., 86.85 лева - неплатени дължими такси, съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 12.11.2025 г., в която излагат становище по съществото на спора, както и молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в 2 изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. Заявява, че по делото не се доказвала активната легитимация на ищеца, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не се установявало изпълнение на задълженията на стария кредитор съгласно чл. 99 от ЗЗД. Твърдението на ищеца, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със СМС на посочения от него телефонен номер не било подкрепено с доказателства. Уведомяването за извършена цесия не било достигнало до ответника и с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Връчването на исковата молба по настоящото дело с приложения било на назначения на ответника по делото особен представител. В случая връчването на договора за цесия, като приложение към исковата молба, с която цесионерът предявил иск за изпълнение на цедираното вземане на ответника, чрез назначения му от съда особен представител по делото, не съставлявало надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането би породило действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Ответникът по делото не бил надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това достигнало до знанието единствено на неговия особен представител.

Видно било от представения от дружеството Договор, че той не съдържал саморъчен подпис на М. Е. Х., нито негов квалифициран електронен подпис. Твърди, че за бъде действителен Договорът, той следва да бъде подписан от потребителя, в противен случай бил недействителен – аргумент от чл. 22 от ЗПК.

На следващо място, заявява, че кредиторът бил действал недобросъвестно при уговарянето на предвидената в договора неустойка. След като неустойката била скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС, то следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което не било направено. Така Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсвал действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразявал точно всички разходи, лишавал потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Ето защо и на основание чл. 22, ал. 2 от ЗПК Договорът бил недействителен, поради което потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита по силата на чл. 23 от ЗПК.

Ответникът прави възражение и за погасяване на задължението по давност. При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започвал да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Задълженията по конкретното вземане били повтарящи се, същите били за предаване на пари, правопораждащият факт бил един - Договор от 26.12.2019 г.; падежите били предварително определени в погасителния план, и размерът на всяка вноска били изначално определени. В тази връзка задължението както за лихва и неустойка, така и за главницата попадали в хипотезата на кратката 3 годишна погасителна давност и вземанията по всеки падеж били погасени преди 30.12.2024 г., когато било входирано искане в РС - Шумен заявление от „АПС Бета *** ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. Д. С. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на договора потребителят дължи връщане само на главницата по предявените искове.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на 3 страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Договор за паричен заем Кредирект от разстояние № 374719 от 26.11.2019 г. е, че въз основа на същия, ищецът „Сити кеш“ ООД се задължил да предостави на ответника М. Е. Х. сума в заем, равняваща се на 500.00 лв., а последният – да върне общата сума в размер на 584.53 лева, като посочената сума следвало да бъде заплатена на 7 равни седмични вноски в размер на 139.00 лева, като първата погасителна вноска била платима на 26.12.2019 г., а последната – на 26.06.2020 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне включвала освен главницата по кредита в размер на 500.00 лева и договорената лихва от 84.53 лева. Посочени са размера на дължимата от заемателят договорна лихва и лихвения процент, като страните са договорили ГЛП, фиксиран за целия срок на договора в размер на 40.05 % и ГПР – 48.23%. В т. 6.2 е посочено, че при неизпълнение на т. 6. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 388.47 лв., включена в месечните погасителни вноски, като по този начин общата дължима от ответника сума при непредставяне на обезпечение възлиза на 973.00 лева. Според т. 6.1, страните предвидили, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави на кредитора едно от описаните обезпечения – поръчител или банкова гаранция, по начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, заемателят като обезпечение в полза на кредитора следва да предостави на кредитора едно или две физически лица – поръчители, отговарящи на определени изброени изисквания или безусловна банкова гаранция, обезпечаваща два пъти размера на общата сума за плащане по договора включваща договорената главница и лихва, със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на договора. По делото са представени и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Сити Кеш“ ООД. По делото е представена разменена между страните кореспонденция, чрез имейли.