Определение № 4054 от 03.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4054 гр. Варна, 03.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Д. като разгледа докладваното от Йордан В. Д. Гражданско дело №

20233100102171 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, чл. 250 и чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 18302/25.06.2025 г. /подадена на 24.06.2025 г. чрез ССЕВ/ от А. В. А – Т.а и К. Д. Т., чрез адв. П. Г. за изменение на решение № 529/12.05.2025 г. в частта за разноските, като бъдат намалени присъдените на ищеца разноски до сумата от 2400 лева с ДДС. Искането страната обосновава с направено възражение за намаляването им поради прекомерност и погрешно приложение на института на чл. 78, ал. 5 от първоинстанционния съд.

Подадена е и молба с вх. № 18307/25.06.2025 г. от К. Д. Т., чрез адв. П. Г. с искане за допълване на решение № 529/12.05.2025 г. по делото, като изрично се посочи в същото банкова сметка на ищеца, по която да бъдат заплатени доброволно сумите, за които е осъден.

Постъпила е и молба с вх. № 18308/25.06.2025 г. от К. Д. Т., чрез адв. П. Г. за тълкуване на решение № 529/12.05.2025 г. по делото, като се изясни – дали и как молителят дължи законна лихва за уважените осъдителни искове от датата на подаване на исковата молба, след като липсва посочена банкова сметка на ищеца, по която може да заплати доброволно сумите, за които е осъден. Поставя въпрос - налице ли е в този случай забава на кредитора.

Молба с вх. № 18302/25.06.2025 г. е процесуално допустима. Подадена е от лица с присъщ правен интерес в срока по чл. 248 от ГПК. Ответниците са представили списъци на разноските /л. 317 и 319 по делото/. Следва разглеждането й по същество, за което е проведена процедура по размяна на книжа.

Молба с вх. № 18307/25.06.2025 г. от К. Д. Т., чрез адв. П. Г. с искане за допълване на решение № 529/12.05.2025 г. по делото е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за молителя. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно сезиране и за допустимост на всяко едно искане, отправено до съда. Що се касае до правното средство по чл. 250 от ГПК за поправяне на съдебно решение, чрез допълването му, такъв има страната, която е потърсила защита от съда и е получила произнасяне в по – малък от търсения размер. Или, когато е налице произнасяне минус петитум. Съдът се е произнесъл по цялото искане. Не съществува неразрешена част от спора. Тъй като с процесната молба не изхожда от лице, за което съществува правен интерес и не се иска произнасяне по част от спора, която е останала неразрешена, тя е недопустима и не следва разглеждането й по същество.

Молба с вх. № 18308/25.06.2025 г. е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Нужда от тълкуване на съдебно решение възниква в случаите, когато е налице неяснота при изразяване волята на съда в постановеното решение (в неговия диспозитив, тъй като мотивите могат да служат само за указания при тълкуване на диспозитива), и тази неяснота би могла да породи спорове по изпълнението му – тълкуват се вече формирани мотиви на съда, без да се прави нова преценка на доказателствата или на приложението на закона / Определение № 559 от 03.09.2015 г. по к. ч. гр. д. № 4015 / 2015 г. на Върховен касационен съд/. Ето защо, при съобразяване на отправеното до ВОС искане, макар 1 молителят да е квалифицирал същото като такова по чл. 251 от ГПК, съдът намира, че то има друг характер. Твърди се по същество не неяснота, а друг порок - че решението е постановено в хипотеза на нередовна искова молба. Това обстоятелство само по себе си изключва хипотезата да е налице неяснота при изразяване волята на съда, която би могла да породи спорове по изпълнението на решението.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът не е изразил становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество молба с вх. № 18302/25.06.2025 г. е неоснователна.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Извън горните хипотези страна не може чрез средството по чл. 248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече формиран правен извод за дължимост на разноски и за техния размер /в случая за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, подробно мотивиран на стр. 10, абзац 2 от решението/.

В случая не е налице нито една от визираните хипотези.

С решение № 529/12.05.2025 г. съставът на ВОС е стигнал до правен извод за основателност на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 вр. с чл. 189, ал.1, изр. 1 от ЗЗД; пълна основателност на осъдителните искове по чл. 189, ал. 1 изр. 2 и чл. 191 от ЗЗД и частична основателност на осъдителния иск по чл. 189, ал.1 изр. последно от ЗЗД до размера на сумата от 17 520 лева от общо претендираните 34 000 лева. При този изход на спора, съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК по съразмерност с уважената и отхвърлената част от исковете ВОС е присъдил разноски, като мотивирано е оставил без уважение възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът е изложил подробни съображения, поради които е счел същото за неоснователно. С оглед на посочената по-горе функция – поправяне на допуснато опущение при разпределяне на разноските, а не преразглеждане от същия съд на вече формирани правни изводи се извежда заключение за неоснователност на молбата.

По горните съображения не е налице основание за поправяне на решение № 529/12.05.2025 г., постановено по настоящото дело, чрез изменението му в частта за разноските. Молба с вх. № 18302/25.06.2025 г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молби с вх. № 18307/25.06.2025 г. и вх. № 18308/25.06.2025 г. за допълването и тълкуването му са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 18302/25.06.2025 г. от А. В. А – Т.а и К. Д.

Т., чрез адв. П. Г. за изменение на решение № 529/12.05.2025 г. по гр. д. № 2171/2023 г. по 2 описа на ВОС в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 18307/25.06.2025 г. от К. Д. Т., чрез адв.

П. Г. с искане за допълване на решение № 529/12.05.2025 г. по гр. д. № 2171/2023 г. по описа на ВОС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 18308/25.06.2025 г. от К. Д. Т., чрез адв.

П. Г. за тълкуване на решение № 529/12.05.2025 г., по гр. д. № 2171/2023 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Варна на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3