Определение № 241 от 19.01.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20223100502479 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29981/19.12.2022г от М. Д. К., чрез адв.С.Х., в която е обективирано искане за допълването на определение № 4644/14.12.2022г в частта за разноските.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК насрещната страна С. Д. Ч., чрез адв.В.П., изразява становище за неоснователност на молбата.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе по молбата, съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано по подадената от С. Д. Ч., чрез адв.В.П., ч.жалба срещу постановеното от ВРС-30с-в определение в о.с.з. на 6.10.2022г и обективирано в протокол от същата дата, с което е оставено без уважение искането на ответната страна за допускане на повторна СОЕ и съдът е указал на страните да представят инвестиционен проект за реалната поделяемост на процесния имот, на осн.чл.201 ЗУТ.

С определение № 4644/14.12.2022г ВОС е оставил без разглеждане подадената частна жалба, като е прекратил като недопустимо производството по ч.гр.д.№ 2479/2022г.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски, макар и 1 направено своевременно, още с подаването на отговора срещу депозираната жалба, е неоснователно.

Производството по настоящото дело не представлява образувано ново съдебно производство с предмет, различен от исковото. Същото няма самостоятелен характер, тъй като е образувано по повод ч.жалба срещу протоколното определение, касаещо събирането на доказателства по делото.

Затова изходът от същото не обосновава отговорност за нови разноски.

В допълнение може да се посочи, че разноски не следва да се присъждат и поради тяхната недоказаност. До постановяване на съдебното определение, а и с молбата по чл.248 ГПК, доказателства за извършването на разноски за адв.възнаграждение, не се представят от молителката. След като липсва договор за правна помощ, а и от доказателствата по делото не може да се установи, че такъв е бил сключен, съдът не дължи присъждането на разноски за адв.възнаграждение и на това основание.

По отношение искането за присъждане на разноски на осн.чл.36 ал.3 ЗАдв е необходимо да се отбележи, че по този ред адв.възнаграждение се определя от Адвокатския съвет съгласно Наредбата № 1/2004г за минималните размери на адв. възнаграждения. Затова съдът не е компетентен да се произнесе по него.

По изложените съображения настоящият състав намира, че молбата за допълване на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 29981/19.12.2022г на М.

Д. К., чрез адв.С.Х., с искане за допълване на определение № 4644/14.12.2022 по ч.гр.д.№ 2479/ 2022г на ВОС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВАпС в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3