Решение № 1701 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20241100901695 по описа за 2024 година

Образувано е по жалба на "Т.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу отказ № 20240801165325/05.08.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240801165325/01.08.2024 г. за вписване на промени в обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

В жалбата се твърди, че с подаденото заявление е поискано вписване на нови действителни собственици на дружеството, както и вписване на данни относно дружествата, които упражняват пряк и непряк контрол спрямо "Т.Б.Б.“ ЕООД. Поддържа, че към заявлението са представени всички необходими документи да бъде извършено заявеното вписване, включително и документи, установяващи съществуването на чуждестранните юридически лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон. Поддържа, че изводът на длъжностното лице, че действителен собственик, в хипотезата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, може да бъде единствено физическо лице, упражняващо изпълнителни функции в задълженото местно лице, е неправилен. Оспорва приложимостта на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП в случаите, когато като действителни собственици се посочват висши ръководни служители. Счита, че не следва да бъдат представяни корпоративни извлечения за дружествата, които са съдружници в Т.б.И.Ко Сарл. Иска отказът да бъде отменен и да бъдат дадени указания за вписване на заявените 1 обстоятелства по партидата на дружеството. Претендира направените в производството разноски.

Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и отговора на Агенция по вписвания, както и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания отказ № 20240801165325/05.08.2024 г., длъжностното лице е приело, че не са представени доказателства по чл. 63, ал.

5 от ЗМИП, въз основа на които да се приеме, че не може да се установи като действителен собственик лице по §2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, съответно не се установява хипотезата на §2, ал. 5 от ДР на закона. Посочено е още, че когато се заявяват за вписване като действителни собственици физически лица, изпълняващи длъжността на висш ръководен служител, това не следва да са управителите на дружество, което упражнява непряк контрол, а тези на задълженото по чл. 63, ал. 1 от ЗМИП юридическо лице.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ – арг. от чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. В разпоредбата на ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП са изброени данните, които следва да бъдат вписани в съответния регистър, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с Правилника за прилагане на закона, като законът изисква към тази декларация да се 2 приложат и документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби /арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗМИП/. Легалната дефиниция на „действителен собственик“ по отношение на корпоративните юридически лица е дадена в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Законът определя за такъв лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. При тълкуване на нормите на чл.

61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието действителен собственик, може да се формира извод, че действителен собственик по смисъла на закона, който подлежи на деклариране, може да бъде единствено и само физическо лице/физически лица, което/които отговаря/т на предвидените в закона условия. Когато липсва физическо лице, което да има качеството на действителен собственик, съобразно изискванията на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП или когато съществуват съмнения, че лице, отговарящо на тези изисквания не е действителният собственик, като действителен собственик следва да се заяви физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител – арг. от §2 ал. 5 от ДР на ЗМИП.

В случая заявителят изрично е посочил, че декларираните от него с декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП като действителни собственици физически лица са заявени за вписване като такива именно в хипотезата на §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП. Съдът намира за правилен извода на длъжностното лице, че от приложените към заявлението доказателства не се установяват предвидените в закона условия, при които като действителен собственик на капитала може да бъде вписано лице по §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП.

Необоснована е поддържаната в жалбата теза, че заявителят не дължи представянето на доказателства, от които да се направи извод, че при 3 изследване на веригата от дружества за контрол, не може да бъде установено физическо лице действителен собственик и следва да се приложи фикцията по §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП изисква, наред с декларацията по ал. 4, да бъдат представени и доказателства, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на закона. Съгласно чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на дължимата от регистърния орган проверка, влиза и преценката дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи, съответно длъжностното лице има задължение да провери дали декларираните по ал. 4 на чл. 63 от ЗМИП данни се установяват от документите, които се изисква да бъдат представени, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗМИП. Неправилен е изводът на длъжностното лице, че като висш ръководен служител може да бъде заявен единствено управителят на задълженото по чл. 63, ал. 1 от ЗМИП юридическо лице. В случая едноличен собственик на капитала на заявителя е белгийското дружество К.Е.В., съответно това е дружеството, което упражнява пряк контрол върху дейността на търговеца и именно неговите собственици – физически лица /ако могат да се установяват такива/, подлежат на деклариране, а ако такива не могат да се установят, съгласно §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП следва да се посочат физическите лица, които изпълняват длъжността на висши ръководни служители на това дружество. В случая Съдът споделя констатацията на вещото лице, че от представените със заявлението доказателства /удостоверение за актуално състояние и регистър на акционерите в К.Е.В./ не може да бъде установено конкретно колко акции действително има издадени дружеството, съответно кои са акционерите към момента и колко акции притежава всеки един от тях.

В този смисъл не се установява да са налице предпоставките за прилагане на фикцията по §2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, съответно за вписване на заявените на това основание като действителни собственици лица.

Не подлежат на вписване и заявените за вписване в поле 537 обстоятелства, тъй като това юридическо лица е вписано като едноличен собственик на капитала на търговеца, а съгласно установеното в чл. 63, ал. 6 от ЗМИП принципното положение, когато подлежащите на вписване данни могат да се установят от извършените вписвания в регистъра, то тези данни не следва да се декларират, съответно вписват. В случая заявеното за вписване в 4 поле 537 юридическо лице, което осъществява пряк контрол, е вписано като едноличен собственик на капитала на дружеството, съответно от това вписване се установява заявеното за вписване с процесното заявление негово качество и то не подлежи на допълнително вписване в поле 537.

Налице е основание за вписване на заявените за вписване в поле 538 обстоятелства /длъжностното лице не е изложило мотиви защо е постановен отказ по заявлението в тази част/. Заявените за вписване юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху "Т.Б.Б.“ ЕООД /в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и обяснителната бележка към заявлението/, ведно с посочените данни за представляващите ги лица, следва да бъдат вписани, доколкото връзката на тези юридически лица с "Т.Б.Б.“ ЕООД не се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ.

Предвид изложеното, съдът намира, че отказът следва да бъде отменен в частта, с която е отказано вписване на декларираните по реда на чл.

63, ал. 4 от ЗМИП данни относно юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол, а подадената жалба срещу отказа в останалата му част, следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на производството, на страните не се следват поисканите, съответно от жалбоподателя, с жалбата и от Агенция по вписванията, с отговора на жалбата, разноски. Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство, следва да останат за негова сметка.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20240801165325/05.08.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240801165325/01.08.2024 г. в частта, с която е отказано вписване на заявените обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу 5 изпиране на пари /ЗМИП/ относно юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху Т.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да впише по партидата на Т.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, заявените със заявление образец Б7 с вх. № 20240801165325/01.08.2024 г. и декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства, касаещи юридическите лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху търговеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.Б.Б.“ ЕООД срещу отказ № 20240801165325/05.08.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240801165325/01.08.2024 г., в останалата част.

Решението, в частта, с която се оставя без уважение жалбата, може да бъде обжалвано от жалбоподателя, пред Софийски апелативен съд, в 7дневен срок от връчването му.

Препис от решението да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6