Определение № 894 от 16.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894 гр. Велико Търново, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500529 по описа за 2025 година За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, гр. София, против Определение № 135/24.03.2025г. , постановено по гр.д. № 791/2025г. по описа на Районен съд- Свищов, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК от „“АЙ ТРЪСТ ЕООД за изменение на Решение № 30_19.02.2025г. по гр.д. № 791/2024г. по описа на РС Свищов в частта му относно разноските.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението, както следва :

Възнаграждението на пълномощника на ищеца, определено от първоинстанционния съд по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото .

В случая Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира приложение.

Отправя се искане към съда да отмени обжалваното определение да намали размера на присъденото възнаграждение за процесуалния представител на ищеца до 240 лв.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната частна жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем 1 съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна , по следните съображения :

Спорът, който настоящата инстанция следва да разреши, е дали на процесуалния представител на ищеца по делото следва да получи на основание чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв. възнаграждение в размера, определен от първоинстанционния съд. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, В. М. Б. и нейния пълномощник – адвокат Д. М.

– АК Пловдив, са се договорили, че адвокатът ще предостави безвъзмездно правна защита и съдействие на клиента си, на основание чл. 38 , ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата. В договора изрично е посочено, че клиентът е материално затруднено лице съгласно сочения законов текст. Наличието на такава клауза в договора за правна защита и съдействие е достатъчно основание при решаване на спора в полза на клиента, на неговия адвокат да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. По отношение размера на присъденото адвокатско възнаграждение, въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд размер отговаря на критериите, посочени в чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно – възнаграждението е обосновано и справедливо. То е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с обема на положения от пълномощника на ищеца труд в рамките на производството пред първата инстанция. Дори само с оглед наведените в исковата молба доводи и отговора на исковата молба, депозиран по делото, е очевидна правната сложност на повдигнатия пред съда спор, макар и от фактическа страна делото да е изяснено само в едно съдебно заседание. Казусът, поставен на разглеждане пред първоинстанционния съд, изисква задълбочени правни познания. Това дава основание на съда да приеме,че възнаграждението на процесуалния представител на ищеца е определено в размер, съответстващ както на обема на положения от адвоката труд, така и на сложността на делото от фактическа и правна страна. Не следва да бъде пренебрегвано обстоятелството, че трудът на адвокатите е високо квалифициран, изисква продължително обучение и непрестанно надграждане на знанията. Ето защо свеждането на адвокатското възнаграждение до размер, който е под минималното дневно заплащане за най-ниско квалифициран труд, както настоява жалбоподателят, не е оправдано.

В настоящото производство въззивният съд не дължи анализ на цитираната практика на СЕС, поради което счита, че е нужно да посочи единствено това, че цитираното от жалбоподателя решение на СЕС не е относимо към определянето на конкретния размер на адвокатското възнаграждение в настоящия казус, доколкото въззивният състав не се позовава на наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да го определи.

Това, че първоинстанционният съд се е позовал на цитираната наредба, не опорочава съдебния му акт, след като размерът на възнаграждението отговаря на критериите, заложени в закона.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно определение, предвид което същото следва да се 2 потвърди.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 135/24.03.2025г. , постановено по гр.д. № 791/2025г. по описа на Районен съд- Свищов.

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3