Решение № 483 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. В., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20253100500427 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 101451/13.12.2024г на ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., бул. *** хотел „***“, чрез адв. А. Х., против Решение №4286/28.11.2024г. постановено по гр.д № 11940/2023г. по описа на ВРС., с което е отхвърлен предявените от ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., бул. *** хотел „***“ искове за приемане за установено по отношение на Т. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., ул.

***, че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС- В. за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09 евро (тридесет и осем евро и девет евроцента)- неплатен остатък от дължима вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г., която е в общ размер на 44,63 евро, дължима от ответника в качеството й на собственик на а*** в сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., хотел „***“, бул. *** ет. ***стар адм. адрес ул. ***/, дължима за управление и поддръжка на общите части на сградата ЕС, съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г. - датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, както и сумата от 1,67 евро (едно евро и шестдесет и седем евроцента) – законна лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023г. до 07.06.2023 г.

В жалбата се излага следното:

1

Съдът неправилно е приел, че ответницата не е живяла в имота си повече от 30 дни в рамките на 2022г. Този извод на съда не кореспондира със събраните доказателства. В тежест на Т. И. е било да установи предпоставките на чл. 52, ал. 2 от ЗУЕС – да не заплаща разходите за управление и поддържка на ЕС. Ответницата не е доказала, че не е ползвала имота си лично или чрез другиго. Не е предоставила доказателства, че е уведомила управителя на ЕС, че няма да пребива в имота. Същата е признала, че в имота е имало майстори в различни периоди от време. Видно от предоставените 5 бр. ***, за консумирана вода и електричество, в жилището е пребивававано повече от 30 дни. Ирелевантно е обстоятелството, че ***те са издавани от „Сдружението на собствениците“, до колкото сдружението на собствениците може да изпълнява други функции – чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че изявлението на ищцата в о.с.з, че в производството по чл. 410 от ГПК е възразила само срещу адвокатския хонорар, съставлява признание на таксата като дължима. Съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля Д., в частта относно разходите за ток и вода, за период от 2 – 3 месеца, в които апартаментът е бил обитаван от дъщерите и внуците на ответницата.

Моли да се отмени обжалваното решение, като се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор Т. Т. И., чрез адв. К. К., в който е изложено следното:

С доклада по делото, съдът е възложил тежест на ищеца да установи, че жилището на ответницата е било обитавано повече от 30 дни, през 2022г.

Ищецът не е установил това обстоятелство.

По делото е установено, че през 2022г. електрическата енергия е била начислявана на пазарен принцип, тоест дружеството управител на ЕС е било в търговски взаимоотношения с доставчика на ел. енергия, и предвид изключително високите цени на електричеството за този период, е било възможно цените да са достигали 20 лв. за мегават час. Поради което твърденията, че по показанията на електромера не може да се разбере, колко време е живяно в апартамента е необосновано.

Предоставените по делото от ищеца ***, за пре***ране на консумираната ел. енергия на общия електромер на сградата визират трето за делото лице – Сдружение на собствениците, с което управителят „Веселена“ АД е сключил договор, без да установи неговото участие в ЕС. Не се е установило причината, поради която ответницата не е получавала *** за консумирана електрическа енергия и вода, както и какво е количеството на потребените такива за всеки месец от годината. На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е била в правото си да не плаща такси за цялата 2022г.

Моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът ЕС на Ж.К. к.к. Св.Св.К И Е., се представлява от адв. А. ХР., който поддържа въззивната жалба.

Въззимаемата страна Т. Т. И. не се явява, представлява от адв. К. К., 2 който оспорва въззивната жалба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

ВРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС вр. чл.

86 ЗЗД от ЕС на Ж.К. с АД.: гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., бул. *** съгласно решение на ОС на ЕС от 20.11.2020 г., да бъде прието за установено по отношение на Т. Т. И., че съществува вземането, за което по ЧГД № 7595 по описа на РС- В. за 2023 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 38,09 евро неплатен остатък от дължима вноска за периода от 01.12.2022 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 44,63 евро. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г.- датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното й изплащане, сумата от 1,67 евро законна лихва върху главницата от 38,09 евро за периода от 01.01.2023 г. до 07.06.2023 г.

В исковата молба се излага следното:

Ответникът Т. Т. И. е собственик на СОС с идентификатор *** по КК и КР на гр. В.- а*** в сграда с адм. адрес: гр. В., к.к. Св.Св.К И Е., хотел „***“, бул. ***. Апартаментът е с обща квадратура от 66,94 кв.м, включваща общите части.

Съгласно взето решение на общото събрание на ЕС паричната вноска за управление и поддържане на общите част е 8,00 евро на квадрат без ДДС на година, разделена на 12 месечни вноски с падеж за плащане всяко последно число на месеца, за който се отнася.

И. не е заплатила изцяло вноската за м. декември 2022 г. ЕС.

В отговора на исковата молба се излага следното:

Ответникът не оспорва, че е собственик на посочения по горе апартамент от 01.10.2021г. Посочва, че не живее в жилището. Считано от 01.01.2022г. до дата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по 410 от ГПК, не е отдавала жилището под наем и в него не са извършвани ремонти. В началото на 2022г. е уведомила касиера на ЕС, че в жилището никои не живее.

Апартаментът е бил ползван от децата й, в периода 07.08.2022г. до 30.08.2022г. Счита, че на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължи заплащане на такси за управление и поддръжка на общите части.

От предоставените писмени доказателства, от гласните доказателства, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка.

Не е спорно между страни и видно от НА № 70, том V, рег. № 11060, дело № 854 от 2021 г. на н. О.Ш., рег. № ***, ответницата е собственик на *** находящ се в гр. В., к.к. Св. Св.К И Е., с площ 56.56 кв.м и 10.38 ид. ч от сградата.

Също не е спорно и от приложените по делото протоколи се установява, 3 че на 17.12.2018г. ОС на ЕС е взело решение таксата за управление и поддръжка на общите части на сградата ЕС да е размер на 8 евро без ДДС на един квадратен метър годишно. На проведено на 20.11.2020 г. общо събрание „Вселена“ АД е избран за управител, взето решение таксата за поддържане на общите части да се дължи на части всеки месец и да се създаде сдружение на ЕС.

Представена е фактура № *** г., съгласно която Т. И. дължи общо сумата от 1136.54 лева с ДДС за периода от 01.01.2023 г. до 31.01.2024 г., разпределена както следва: 1.54 лева пре***ране на ел. енергия и вода, 872.83 лева разходи за управление и поддръжка, 72.75 лева разходи за управление и поддръжка.

Видно от приложените по делото *** ответницата е дължала на сдружението на собствениците разходи за ток и вода, потребени в нейния апартамент както следва: за месец 06.2022 – 65.92 лв.; за месец 07.2022 – 171.54 лв.; за месец 08.2022 – 127.41 лв.; за месец 09.2022 – 25.32 лв.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели. Свидетелят М.Т. Д. излага, че е назначена като управител на ЕС от Вселена АД и като служител в ответното дружество е имала функциите по отчитане ток и вода и пре***рането по този разход на собствениците на имоти в сградата, които били общо 145. Не знаела в тези апартаменти кой живее постоянно и кой влиза и излиза. От отчитаното потребление на тока и вода било ясно че обектът на ответника се обитава. Първоначално в процесната ЕС електромерът бил един, впоследствие около 40% от собствениците преминали към Енерго- Про, а останалите продължили да се отчитат по общия електромер. Имотът на ответника бил към общия електромер, в нейния имот нямало отделен електромер. На партера на трите входа имало табло с електромери, които са пломбирани. Твърди, че през лятото на 2022 г. дъщерята на ответницата обитавала жилището за период от 2- 3 месеца, както и че често виждала ответницата там. Сочи, че не може да каже токът, посочен във ***те за какъв период реално е потребен – дали за 10 дни или за 30 дни, за нея отчитането му ставало на тридесет дни.

Свидетелят М.Д.К. сочи, че живее в жилище, находящо се в процесната ЕС, познава ответницата от края на 2021 г., която имала също собственост в сградата. Излага, че Т. И. не живее там, а на друго място. Виждала я много рядко, идвала да проветрява и почисти, не знаела в апартамета да е имало наематели. Знае, че ответницата има дъщеря, която живее в чужбина, през летните месеци за период от 10- 15 дни жилището било обитавано от дъщеря й и внучето й. Свидетелката ги видяла веднъж като отивали на плаж и минали през магазина, в който работи. Сочи, че ответницата е извършвала довършителни дейности в жилището си през 2022 г.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

4

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост в обжалваната част. По останалите въпроси съобрази следното:

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните такива се свеждат до неправилност на изводите на съда за това, че апартаментът през 2022г. е обитаван по – малко от 30 дни.

Съгласно действащите към процесния период норми на чл. 51, ал. 1 и ал.

2 на ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.

Не се заплащат разходите по ал. 1 от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Настоящият съдебен състав намира, че процесният апартамент собственост на ответницата е обитаван повече от 30 дни.

Видно от предоставените *** консумацията на ток и вода през летния период е на стойност която показва, че имотът е обитаван повече от 30 дни през календарната 2022г. Предвид, че става дума за жилищен имот, консумацията му на ток и вода не е висока, за да може тези суми да се натрупат за по – малко от 30 дни. Ответницата признава, че през месец юли апартаментът е обитаван 23 дни, като стойността на битовите сметки е 171.54 лв. Същевременно стойността на същите за месец август е 127. 41 лв., което показва приблизително същ период на обитаване на имота. На следващо място установено е по делото, че в апартамента са извършвани ремонтни дейности, което съчетано с признатите 23 дни на обитаване на имота и стойността на сметките за ток вода, които показва потребление за 4 месеца, безспорно доказва, че имотът е ползван повече от 30 дни през 2022г.