Решение № 1145 от 28.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100512377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. И.Д., АК - Видин, служебен адрес гр. Видин, ул. *******, представляващ К. В.а И.а, ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* *******, преупълномощена от И. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* ******* и представляващ „Б.П.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„******* *******, упълномощена от управителя И. В. И. срещу Постановление (разпореждане) за отказ от 11.09.2023 г. на ЧСИ М.Б., peг. № 838, район на действие Софийски градски съд за прекратяване на изпълнително дело № 20128380409209, по молба от 30.08.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се твърди, че с молба от 20.05.2019 г. кредиторът е поискал извършването на изпълнителни действия - продан на имот, като последваща молба - искане за извършване на изпълнителни действия е от 12.08.2021 г.

Жалбоподателят излага, че между молбата от страна на кредитора от 20.05.2019 г. и молбата от 12.08.2021 г. са изтекли повече от две години независимо от спирането на процесуалните срокове по време на извънредното положение, поради което счита, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” е настъпило по силата на закона, а съдебният изпълнител следвало да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Сочи, че нова молба на кредитора за извършване на изпълнителни действия има от 06.04.2022 г., но счита, че същата е 1 подадена след прекратяване на производството по силата на закона. С оглед на изложеното, моли съда да отмени Разпореждане за отказ от 11.09.2023 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838, район на действие Софийски градски съд за прекратяване на изпълнително дело № 20128380409209 и да върне делото на ЧСИ с указания за прекратяване.

Взискателят „Банка ДСК“ АД заема становище за неоснователност на жалбата. Излага, че между датите на извършване на отделните изпълнителни действия, включително след извършената публична продан за времето от 16.10.2017 г. до 16.11.2017 г. до датата на извършване на въвод във владение на 09.05.2019 г., до подаване на молба от 20.05.2019 г. и на 12.08.2021 г., не е изтекъл период, през който не са извършвани изпълни действия - двугодишен. който е основание за прекратяване на производството поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съдът да остави без уважение жалбата.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.Б., peг.

№ 838 от КЧСИ, поддържа, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно. Подробно е посочил изпълнителните действия, които са предприемани. Моли съдът да отхвърли жалбата.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20128380409209 е образувано с разпореждане от 02.10.2012 г. по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: ******* и въз основа на изпълнителен лист издаден на 08.06.2012 г. но гр. д. № 25826/12 г. по описа на СРС, 44 състав срещу К. В.а И.а, ЕГН ********** и „Б.П.“ ООД, ЕИК *******, за сумата от: 213 000,00 лева, представляваща непогасена главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 45 536,42 лв., представляваща договорна лихва, сумата от 41342,16 лв., представляваща наказателна лихва, 329, 09 лева заемни такси, както и сумата от 9456, 23 лв., представляваща разноски по делото. Разпоредено е от ЧСИ пълно имуществено проучване и запориране на вземанията на длъжниците, във връзка е възложеното чрез молбата за образуване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ от взискателя.

По делото няма спор, че между 20.05.2019 г., когато е подадена молба от взискателя за извършване на справки и действия по налагане на запор на банкови сметки, банкови сейфове и МПС и 12.08.2021 г., когато е подадена молба от взискателя за справка КАТ и налагане на запор на МПС и справка в НОИ за налагане на запор на трудово възнаграждение, взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия.

С молба от 30.08.2023 г. (л. 762, том 2) длъжниците са поискали производството да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното Постановление (разпореждане) от 11.09.2023 г. (л. 762, том 2) съдебният изпълнител е отказал да уважи искането за прекратяване на делото, тъй като е приел, че липсва основание за това. Съобщение за постановения отказ е връчено на длъжниците на 15.09.2023 г.

Подадената частна жалба срещу постановлението за прекратяване е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и 2 в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Макар да е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина, че перемпцията и давността са различни правни институти (давността е институт на материалното право, докато перемпцията – на процесуалното; давността е пречка за развитието на изпълнителния процес, а перемпцията предполага такъв; давността не може да се зачете служебно от съдебния изпълнител, докато перемпцията е длъжен да зачете), за да се уточни какво влага законодателят под „изпълнителни действия“ в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът използва дадените от Върховния касационен съд разяснения в посочения тълкувателен акт.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното 3 имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В обобщение на горното, в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебния изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

Както вече се посочи, по делото няма спор, а и е видно от приложеното в препис изпълнително дело, че между 20.05.2019 г., когато е подадена молба от взискателя за извършване на справки и действия по налагане на запор на банкови сметки, банкови сейфове и МПС и 12.08.2021 г., когато е подадена молба от взискателя за справка КАТ и налагане на запор на МПС и справка в НОИ за налагане на запор на трудово възнаграждение, взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия.

Предвид изложеното, независимо от спирането на процесуалните срокове по време на извънредното положение, се установява, че за период повече от две години, взискателят не е отправял искане за извършване на изпълнителни действия до ЧСИ по отношение на длъжниците, което пасивно поведение обуславя извод, че изпълнителното производство срещу се е прекратило по силата на закона, по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Следва да се посочи, че непредприемането на действия от взискателя в рамките на посочения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК 2 - годишен процесуален преклузивен срок, съответно - прекратяването на изпълнителното производство, не съставлява отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното право. Настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на надлежно установено материално право, или до погасяване на правото за принудително изпълнение. С оглед пълнота следва да се посочи, че последвалите молби на взискателя, с които е отправяно искане за насочване на изпълнението върху имущество на длъжниците след като перемпцията е настъпила, съставляват надлежно сезиране на съдебния изпълнител, поради което той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително дело, тъй като старото се приема за прекратено по право.

Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.

С оглед изложеното, настоящият състав намира за основателна жалбата на длъжниците срещу отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати образуваното изпълнително дело № 20128380409209 поради настъпила перемпция.

Обжалваното постановление от 11.09.2023 г. следва да бъде отменено.

4

Доколкото за прекратяването на изпълнителното дело се издава постановление от органа по изпълнението, включително и когато прекратяването е ex lege, аргумент за което е чл. 433, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът намира, че не може да прекрати изпълнителното дело. Такава компетентност законодателят е предоставил на съдебния изпълнител, поради което делото следва да се върне на ЧСИ Б., с указания за издаване на постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20128380409209 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление (разпореждане) за отказ от 11.09.2023 г. на ЧСИ М.Б., peг. № 838, район на действие Софийски градски съд за прекратяване на изпълнително дело № 20128380409209, по молба от 30.08.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и ВРЪЩА делото на ЧСИ М.Б., с peг. № 838 от КЧСИ, с указания за извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5