Решение № 56 от 10.02.2020, Районен съд - Враца

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр.Враца 10.02.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ІV – наказателен състав в публично заседание на 29.01.2020 /двадесет и девети януари две хиляди и двадесета/ година в състав:

Председател: ИСКРА КАСАБОВА

При секретаря Ц.Цекова като разгледа докладваното от съдията НАХД №1131 по описа за 2019 год. на Врачанския районен съд, ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА Р

Е Ш И

:

ИЗМЕНЯ

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0967-001288 от 10.10.2019г. на Началник Група към ОД на МВР-

Враца, Сектор "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ", с което на И.Д.Г. *** с

ЕГН **********, е наложено административно наказание:

По пункт 1 - ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.179 ал.2вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.25, ал.1, от ЗДвП - като го НАМАЛЯВА в частта касателно размера на така наложено административно наказание от ГЛОБА в размер на 200 лева, в ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева, ПОТВЪРЖДАВА

НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0967-001288 от

10.10.2019г. на Началник Група към ОД на МВР- Враца, Сектор "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ", с което на И.Д.Г. *** с ЕГН **********, е наложено административно наказание:

По пункт 2 - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП,за извършено нарушение на чл.190 ал.3, от ЗДвП - като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване в 14

/четиринадесет/ – дневен срок, считано от уведомяването, чрез Районен Съд – гр.Враца, пред Административен Съд – гр. Враца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И:

И.Д.Г. *** с ЕГН

**********, е обжалвал НП № № 19-0967-001288 от 10.10.2019г. на Н-к Група към Сектор "ПП" към ОД на МВР-Враца, с което за извършени нарушения са му наложени административни наказания, както следва:

По пункт 1 - за извършено нарушение на чл.25, ал.1, от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл.179 ал.2вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и по пункт 2 - за извършено нарушение на чл.190 ал.3, от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП. В жалбата с писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.

Славейкова се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП и се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата, Сектор "ПП" към ОД на МВР-Враца, излага становище по жалбата в писмото си до ВРС /на л. 2 от делото/ да се потвърди обжалваното НП.

Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН /ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ/ във връзка с ЗДвП /ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА/.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 25.09.2019г. около 18.20 часа екип на Сектор "ПП" към ОД на МВР-Враца в състав – служителите св.Я.Д.Й. и Т.Г.Т. и двамата на длъжност "мл. автоконтрольор" били изпратени по сигнал за възникнало ПТП на адрес в гр.Враца, на ул.“Булаир“ до №5.

При пристигането си полицейските служители констатирали двата леки автомобила участници в ПТП /които били в същата позиция/ - единият таксиметров - ***********с ЕГН ********** от с. Бели Извор, която била водач на същия и която заварили на място, а другия лек автомобил марка „Ландровер“ модел „Дефендер“ с ***********се указал собственост на жалб.И.Д.Г.. След направена справка по номера на автомобила, звъннали на водача, който излязъл от дома си и обяснил, че при опит да паркира пред дома си, е подпрял таксиметровия автомобил. Полицейските служители обяснили на водачите, че имат право да си попълнят двустранен протокол, тъй като щетите по ударения автомобил били минимални, но водача на „Ландровер“ - Г. отказал. След оглед на мястото на ПТП-то и разговор със водачите на двата участващи автомобила – автоконтрольора Й. преценил, че вина за произшествието между посочените два автомобила има жалб. И.Д.Г.. В хода на проверката било констатирано и че и двамата водачи на участващите в ПТП-то МПС-та са управлявали същите с наложено наказание глоба незаплатена в определения срок за доброволно плащане.

С оглед на констатираното св.Я.Д.Й. и в присъствието на жалбоподателя и на св.Т.Г.Т. съставил на водача и настоящ жалбоподател Г. - Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ с.GA №114502 от 25.09.2019г., за извършени административни нарушения по ЗДвП, а именно затова, че:“при управление на собствения си лек автомобил марка „Ландровер“ модел „Дефендер“ с ***********при извършване на маневра за паркиране реализирал ПТП с материални щети, като блъснал паркирания пред него лек автомобил ***********с ЕГН ********** от с. Бели Извор, както и че управлява МПС с наложено наказание глоба незаплатена в определения срок за доброволно плащане“, който жалбоподателя подписал без възражения. На жалбоподателя, бил връчен екземпляр от АУАН. За случая св.Я.Д.Й. съставил и Протокол за ПТП /на л. 10/, в който посочил щетите по пострадалото МПС, като на водача на другият автомобил също бил съставен АУАН – за констатираното нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното НП №

19-0967-001288 от 10.10.2019г. на

Н-к Група към Сектор "ПП" към ОД на МВР-Враца, с което на водача за извършени две нарушения съответно, по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., както и по чл.190 ал.3 от ЗДвП за което на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Я.Д.Й. и св.Т.Г.Т. дадени в съдебно заседание, както и от приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства - АУАН и НП, Справка за нарушител, Протокол за ПТП, ЗАПОВЕД № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР.

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице притежаващо необходимата процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е процесуално допустима, и частично основателна, по следните съображения:

На първо място съдът приема, че както АУАН, така и

НП са издадени от компетентните органи и в рамките на техните правомощия съгласно приложената в заверен препис Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на М-ра на МВР и компетенции и при спазване на предвидената в ЗАНН процедура.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС и че е управлявал собственият си лек автомобил марка „Ландровер“ модел „Дефендер“ с ***********когато движейки се в гр.Враца на посоченото в атакуваните актове – дата, място и час е прието, че е осъществил състава на визираните нарушения.

По отношение на нарушението по т.1 от НП:

По повдигнатото му административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП – с наложена санкция ГЛОБА в размер на 200/двеста/ лева, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, основното възражение на жалбоподателя е, че в хода на административнонаказателното производство не са изследвани, установени и описани обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП, както и че административнонаказващият орган е квалифициран нарушението неправилно.

Съдът, в настоящия състав счита, че административнонаказващия орган правилно е подвел установените от него факти под хипотезата на чл.25, ал.1 ЗДвП и на чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. От друга страна в хода на административнонаказателното производство са били изследвани и установени обстоятелства, от значение за преценката дали е извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП и съответно от кой от двамата водачи на МПС, участващи в процесното ПТП. Съгласно чл.25, ал.1 ЗДвП, цитирана като нарушена в наказателното постановление, „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” Следователно, за да е налице нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП водачът трябва да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши предприетото действие или маневра или да я е извършил, като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. Безспорно определение на понятието участник в движението се съдържа в разпоредбата на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, съгласно която това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В разглеждания случай, в хода на административно наказателното производство е установено, че жалбоподателя, в качеството си на водач на МПС не е съобразил поведението си с участниците в движението по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП, в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП. И тъй като законодателя неможе да обхване многообразието на живота и на отделните случай именно за това е ползвал подобен подход в цитираната норма сочейки:

„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например… след което произволно е изброил някои от възможностите. Същественото в тази норма е именно изискването към водача, че преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, нещо което настоящият жалбоподател в конкретният случай при осъществяване на маневрата си по паркиране не е сторил.

В противовес на твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление се съдържат констатации относно такива факти, релевантни за квалифициране на нарушението по чл.25, ал.1 ЗДвП. Безспорен факт е и че пострадалия от ПТП автомобил е бил в покой, тъй като е бил паркиран ***********тоест пред дома на жалбоподателя, и като такъв е имал качеството на участник в движението, както е следвало да бъде възприет от жалбоподателя, докато автомобила на жалбоподателя е бил в движение, тъй като е предприел маневра по влизане в реда на паркираните автомобили и това му действие е именно маневра съгласно текста на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Тълкуването на жалбоподателя в случая е превратно и не в съответствие с духа на закона. При това положение водача жалбоподател, е бил длъжен преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

С оглед събраните гласните доказателства - показанията на свидетелите поделото и приложения протокол за ПТП, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя не се е съобразил, с другият участник в движението/ паркирания пред него лек автомобил ***********от с.Бели Извор,/ при което предприемайки собствената си маневра по влизане в реда на паркираните автомобили, е създал опасност за участник в движението/***********при което е реализирал описаното ПТП, с което именно е нарушил е чл.25, ал.1 ЗДвП.

За така установеното нарушение е предвидено наказание в разпоредбата на чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП съгласно която: „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”

По отношение на наложената глоба, която е определена в максималният размер предвиден в закона, а именно 200 лв., съдът намира, че същата е определена от АНО без да е съобразена с разпоредбите на ЗАНН и данните по делото респективно с деятелността на жалбоподателя, а също и с неговата личност и социално положение, като в този смисъл се явява несъобразена с изискванията и целите на закона и доказателствата по делото, както и с генералната, а и личната превенция на жалбоподателя, при това неясен е подхода на наказващият орган довел до налагане на наказание в максималният размер.Съобразявайки всички установени по делото факти и сравнително ниската щета причинена от деянието то и съдът приема, че справедливо се явява наказание близо до минимума. В посоченият смисъл съдът счете, че наложената глоба, в размера от 200 лв., тъй като се явява несъобразена с изискванията на закона, следва да бъде изменена в минималния такъв, а именно – 100лв.При това положение правилно наказващият орган в АУАН и НП е прецизирал административното обвинение по посоченият текст, което налага потвърждаването на наказателното постановление в частта по пункт първи от НП, като единствено съдът го измени касателно размера на наложената глоба.