Решение № 34 от 18.04.2023, Районен съд - Своге

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20211880100680 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Л. Л. И. от гр. П., ул. „...” , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик по наследство на неурегулиран поземлен имот с площ от 970 кв.м., находящ се в землището на с. Свидня, общ. Своге, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон на мах. „Шагерица”, одобрен с Решение № 84/11.08.1987 г. на ОНС – София, съставляващ имот № 510 по неодобрен кадастрален план на населеното място, заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40,50 кв.м., при граници и съседи на имота : път, Г. А., н-ци на Б. В., река Искрецка. Имотът е индивидуализиран в приложена към исковата молба комбинирана скица, от която се установява, че той се застъпва с имот, който ответната община е актувала с Акт за частна общинска собственост № 8803 от 08.02.2007 г. Застъпването е с площ от 485 кв.м., като имотът общинска собственост представлява ливада (начин на трайно ползване), вид територия – земеделска, категория 10, с идентификатор *** (стар номер 016070), площ 5054 кв.м., обл. София, общ. Своге, с. Свидня, местн. Киселеца – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18862/22.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-12051-08.12.2020/08.12.2020 г. на началника на СГКК – Софийска област.

И. посочва, че нейният наследодател е закупил имота през 2006 г., като до смъртта си през ... г. го е владял и никой не е оспорвал собствеността и владението му. В подкрепа на твърденията са представени писмени доказателства и е поискан разпит на двама свидетели, които да установят 1 владението върху имота, неговата продължителност и начин на осъществяване. Иска от съда да приеме за установено спрямо ответника, че тя е собственик на въпросните 485 кв.м. по наследство, евентуално по давностно владение, което е започнало през 1981 от праводателите на баща й.

Исковата молба е редовна, тъй като с комбинираната ситуационна скица е индивидуализирано спорното право.

Предявен е положителен установителен иск за собственост, като условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като част от имота, на който И. твърди че е собственик, е актуван с акт за частна общинска собственост и така е отразен в кадастралната карта.

От ответната община е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. В него се твърди, че между страните не е налице правен спор, тъй като липсва изричен отказ на кмета да отпише имота от актовите книги.

Съдът счита възражението за неоснователно, тъй като само по себе си обективното наличие на спор е достатъчно, за да обуслови интереса от искова защита и не е свързано непременно с неуспешното провеждане на административната процедура по деактуване на имота, което има само техническо значение. Съставянето на акт за общинска собственост е достатъчно, за да се приеме, че общината заявява собственически права върху актувания имот, което поражда правен интерес от предявяване на иск от страна на всяко лице, което претендира за себе си правото на собственост.

Освен това ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи решение при признание на иска.

Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признание на иска. Последното по настоящото дело не е налице. При това положение съдът приема иска за допустим, като не е налице и непълнота или грешка в кадастралната карта, а спор за собственост, който при липса на съгласие се решава по съдебен ред.

С допълнителната молба от 13.07.2022 г. пълномощникът на И. заявява, че не поддържа предявеното в условията на евентуалност придобивно основание. В тази връзка, с молба от 20.07.2022 г. пълномощникът на ответната община настоява съдът да прекрати производството по евентуалния иск, както и да присъди на страната направените по него разноски.

По делото са събрани писмени доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпи и писмена защита от адв. Ц..

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От приложените към делото нотариални актове се установява, че на 14.12.2006 г. наследодателят на И. е закупил застроен недвижим имот с площ 2 от 970 кв.м. През 1991 г. продавачите са признати за собственици на имота по давностно владение. От заключението на приетата експертиза е видно, че част от имота не попада в околовръстния строителен полигон. Въпросната част е с площ от 485 кв.м. и собствеността й е предмет на спора по настоящото дело.

Същата застъпва върху имота, за който през 2007 г. е съставен акт за частна общинска собственост. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на вещото лице. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между имота на ищеца и на ответника – в частта на застъпването. Минималните несъответствия относно границите на имота на И. се обясняват с начина, по който е процедирано в миналото при нанасяне на обхвата на околовръстния полигон, а именно без реално измерване на място.

По същият начин спорната част е актувана като общинска собственост, само във връзка с обстоятелството, че същата по документи е земеделска земя. Не е съобразено, че се касае за застроен имот, който поради това няма земеделски характер. Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общината не може да придобие правото на собственост.

Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала собственик на спорната част от имота. Посоченото правно основание в акта за общинска собственост, чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост и Протокол на Общинска служба по земеделие и гори от 03.01.2007 г., не обосновава придобиване на правото на собственост, нито към 2007 г., нито към друга дата.

При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Безспорно се установи, че наследодателят на ищеца и придобил правото на собственост върху имота през 2006 г., включително спорната част, като след смъртта му през ... г. правото на собственост е преминало към наследника – Л. И..

Община Своге не е собственик на спорната част, следователно неправилно я е актувала с акт за частна общинска собственост.

Относно евентуалния иск и разноските :

Неразглеждането на евентуалния иск заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство има същото правно значение – отпадане с обратна сила последиците, които законът свързва с подаването на исковата молба в съда. По тази причина съдът счита, че не следва да прекратява със специален диспозитив производството по евентуалния иск. Независимо от това направените разноски по евентуалния иск се дължат, тъй като липсата на произнасяне има ефект на прекратяване на производството по него, при което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 о т Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Поради липса на изрично разграничение, съдът приема, че ½ от заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е по главния иск, а другата половина по евентуалния.

По исканията с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателни възраженията на пълномощниците на страните, тъй като е 3 налице несъответствие между размера на възнагражденията и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Данъчната оценка на земята е 2903 лева, а половината от нея, отговаряща на 485 кв.м., е в размер 1451,50 лева. Адвокатското възнаграждение по установителния иск за собственост се определя по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. По тези съображения, според съдебния състав, за горницата н а д 445,15 лева разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни.

Разноските за държавни такси и възнаграждение на вещо лице се дължат изцяло, тъй като главният иск е напълно уважен.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от Л. Л. И. от гр. П., ул. „...” , ЕГН ********** , срещу Община Своге, гр. Своге, ***, представлявана от кмета , че Л.

Л. И. по наследство от баща си Л. С. И. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, площ 5054 кв.м., обл. София, общ. Своге, с.

Свидня, местн. Киселеца – по Заповед за одобрение на КККР № РД – 18862/22.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-12051-08.12.2020/08.12.2020 г. на началника на СГКК – Софийска област, като въпросната част е с площ от 485 кв.м. и е заключена между буквите А, Б, В, Г, Д, Е, А – обозначени на комбинираната скица (приложение 1) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 18.04.2023 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

Осъжда Община Своге, гр. Своге, ***,

БУЛСТАТ : 000776502, представлявана от ... Е. К. И., да заплати на Л. Л. И. от гр. П., обл. Б., ул. „....” , ЕГН **********, направените разноски по главния иск в размер на 785,15 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК .

Осъжда Л. Л. И. от гр. П., обл. Б., ул. „...” , ЕГН ********** , да заплати н а Община Своге, гр. Своге, ***, БУЛСТАТ :

000776502, представлявана от ... Е. К. И., направените разноски за адвокатско възнаграждение по евентуалния иск в размер на 222,58 лева – намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен 4 съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5