Решение № 4824 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110139761 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 237106/07.07.2025г. на Н. Г. А. срещу „А*“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024 г. поради противоречието му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024г., въз основа на който на ищеца била предоставена в заем сума в общ размер от 5193.21 лева, със задължение да я върне на погасителни вноски, в срок до 20.05.2025 г., с годишен лихвен процент /ГЛП/ от 43.09% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 65%. В приложение № 5 към договора било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 6115.34 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. Поради непредоставяне на обезпечение, кредиторът е начислил неустойка в общ размер на 3154.62 лева, която е разсрочил за изплащане към месечните вноски дължими по кредита в размер на всяка вноска от 450.66лева. Кредиторът не включил начисления размер на неустойка към ГПР, като по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съобразно погасителния план, дължимата сума при предоставяне на обезпечение по кредита е в размер на: 6115.32 лева (представляваща кредит 5193.21 лева, договорна лихва в размер на 772.17 лева и такса от 149.94 лева), като не е включена към нея неустойка в размер на 3154.62 лева. Освен това в общо дължимата сума е включена и такса в размер на 149.94 лева, която счита, че е договорена в нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин е формиран ГПР и дали в него е включена неустойка, както и липсва 1 ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната неустойка. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Поддържа, че неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по договора е нищожна, както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което била нищожна. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А*“ АД.

Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024г., както и Анекс № 726294 към договора, по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 5193.21 лев. По същество оспорва процесният договор за заем да е нищожен на посочените основания. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация по кредита, включително относно сключването на обезпечение и неблагоприятната последица, че при непредоставянето му се дължи неустойка съгласно изричната разпоредба от ОУ, както и при кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява становище, че няма въведено законодателно изискване в ГПР да бъдат изброени всички разходи по кредита, а единствено да бъдат посочени допусканията при изчисляване на ГПР. Поддържа, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не съставлява разход, който следва да се включва в размер на ГПР, както и навежда съображения, че неустойката е уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК „А*“ АД предявява насрещен осъдителен иск срещу Н. Г. А. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 5193.21 лева, представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда – 29.10.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между страните договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024г. е предоставил на ответника по иска в заем сума в размер от 5193.21 лева, по който ответникът е поел задължение да върне същия в срок до 20.05.2025г., ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получената сума, като непогасени са задължения за главница в размер от 5193.21 лева, които претендира. При изложените твърдения претендира незаплатеното задължение за главница по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.

Ответникът по насрещния иск признава дължимостта на сумата от 5193.21 лева, претендирана по насрещния иск, представляваща незаплатена главница по договора.

Възразява по претенцията на ищеца по насрещния иск за присъждане на разноски, с оглед направеното признание и доколкото не е дал повод за завеждане на делото.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024 г. - поради противоречието му със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона.

2

Предявени е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно: че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му, не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.

По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.

При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи погасяване на вземанията.

Между страните не съществува спор, като с приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че 1) между страните е сключен договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024 г. и Анекс № 726924 към договора с твърдяното в исковата молба съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 3154.62 лева; 2) че неустойката за непредоставяне на обезпечение в размер на 3154,62 лева не е била включена от ответника в размера на ГПР, посочен в договора; 3) че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 5193.21 лева; 4) че към датата на депозиране на насрещния иск размерът на непогасената главница по договора е 5193.21 лева, като кредитополучателят не е извършвал плащания, с които да е погасявал главницата; 5) че падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит настъпва на 20.05.2025г.

По делото е представен препис от договор за потребителски кредит № 725916 от 19.10.2024г., ведно с Анекс № 726294 към договора и Приложение № 1 към този анекс, от които се установява, че между ищеца Н. Г. А. (кредитополучател) и „А*“ АД (кредитодател) е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 5193,21 лева, със срок на издължаване от 7 месечни вноски, последната от които на 20.05.2025г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 43,09 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 65,00 %.

В чл. 1 от приетото по делото Приложение № 5 към процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата 3 по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на физически лица. В чл. 2.1 от приложението се съдържат изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители. В чл. 3 от приложението се съдържат изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на 6115,34 лева със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.

В чл. 4 от приложение № 5 към договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в погасителния план към кредита и същата възлиза на 3154,62 лева. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.