Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1057 от 11.05.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 174/2026
Вид
Решение № 1057
Подписан
11.05.2026
В сила
11.05.2026
Състав
Николета Карамфилова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1057

Кюстендил, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20267110700174 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ц. Д. К., [ЕГН] от гр.Дупница, [жк], [адрес] оспорва ЗППАМ №GPAM-2291001/26.02.2026г. на мл.инспектор към РУ Дупница, ОДМВР – Кюстендил, с която на лицето е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б."з" гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Не се претендират разноски.

Ответникът счита, че жалбата следва да се уважи. Свидетелството е върнато на лицето.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателката е съставен АУАН №3665213/26.02.2026г. за това, че на същата дата, около 16.59 ч. в гр.Дупница, [улица]пред №40 е управлявала лек автомобил С. И. рег.№[рег. номер], лична собственост, нерегистриран по надлежния ред - МПС е било с прекратена регистрация от 24.09.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Към преписката е приложено като доказателство – извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, от която се установява, че такава е налична към 26.02.2026г. с начало на застрахователното събитие 17.22ч. В с.з. ответникът заявява, че свидетелството е върнато на оспорващата.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира акта за незаконосъобразен, по следните съображения:

Оспорената ЗППАМ №GPAM-2291001/26.02.2026г. на мл.инспектор към РУ Дупница, ОДМВР – Кюстендил представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, с оглед анализ разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-2056/10.10.2025г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Същата съдържа изложение на фактически и правни констатации, които се намират в корелация, т.е. явява се мотивирана.

С оглед преценка законосъобразността на акта във връзка с останалите основания по чл.146 от АПК, на база събрания доказателствен материал, съдът приема, че атакуваната ЗППАМ е материално незаконосъобразна и не е съответна на целта на закона. Безспорно от АУАН №3665213/26.02.2026г. се установява, че на 26.02.2026г. жалбоподателката е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред – прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 24.09.2025г. В този смисъл съдът приема, че с поведението си същата е нарушила нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и законосъобразно е издаден АУАН.

Същевременно анализът на доказателствата - извлечение от извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил от 26.02.2026г., с начало на застрахователното събитие 17.22ч., води до извод, че веднага след съставяне на АУАН е сключена застраховка за автомобила. Т.е. административното нарушение е преустановено.

Предназначението на ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата и да съдейства за преустановяване на административните нарушения, т.е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тези мерки не съставляват вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“з“ гг от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателката. Но при налагането на ПАМ, за компетентния орган съществува и задължението да прецени всички настъпили факти и обстоятелства до издаването на заповедта, с оглед принципа залегнал в чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК – да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да не издава актове, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Наложената ПАМ с процесната заповед на дата 26.02.2026г. се явява лишена от основание, тъй като на същата дата собственикът на МПС-то е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като не е взел предвид настъпилите нови обстоятелства административният орган е издал ЗППАМ без да е налице необходимост от налагане на санкция за постигане на предвидената от закона цел. Същата ще бъде отменена като незаконосъобразна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ ЗППАМ №GPAM-2291001/26.02.2026г. на мл.инспектор към РУ Дупница, ОДМВР – Кюстендил, с която на Ц. Д. К., [ЕГН] от гр.Дупница, [жк], [адрес] е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б."з" гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца Решението е окончателно.

Съдия: