Определение № 260092 от 16.11.2020, Апелативен съд - Варна

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 260092/16.11. Година

2020 Град Варна

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На тринадесети ноември

Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева като разгледа докладваното от съдия Панталеева

ВЧНД № 374 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е образувано по частна жалба от осъденото лице К.П.К. срещу определение № 241/20.10.2020 г. по ЧНД № 1094/20 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК.

В жалбата не се оспорват мотивите за взетото в окръжния съд решение, а се излагат различни факти във връзка с престоя на осъдения в мястото за изтърпяване, като в заключение се иска отмяна на проверявания съдебен акт, респ. уважаване на молбата.

Жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят К. изтърпява групирано наказание, определено по ЧНД № 527/20 г. на Районен съд Варна в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Безспорно е, че към датата на произнасянето в окръжния съд той е изтърпял фактически 1 година и 3 дни, което е повече от изискуемите по закон две трети, предвид осъждането по чл.196 от НК.

Първоначалната оценка на риска му от рецидив е била определена в средно към високо ниво - 70 точки, рискът от сериозни вреди към обществото също е сочел средни стойности. Престоят в мястото за изтърпяване протича без констатирани нарушения на вътрешния ред и при съвестно спазване на трудовата дисциплина, обусловили двукратно награждаване, но независимо от това при изготвения за нуждите на настоящото производство втори профил в оценката на поведението на правонарушителя не е установена промяна в наблюдаваните зони на дефицит, и първоначалната оценка на риска от рецидив не е снижена, а е запазила същата стойност – 70 т. Осъденият К. изпълнява договореното в плана на присъдата си, и по отношение на извършените деяния вече се отчита някаква степен на осъзнаване на допуснатите грешки, но същевременно е налице ниска самокритичност по повод противоправното поведение, както и липса на достатъчно волеви ресурс за цялостна промяна на модела на мислене и поведение.

С чл.439а от НПК е въведен доказателствен стандарт относно поправянето на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изискващ убедително установяване на положителна промяна. В случая досието на осъдения не съдържа свидетелства за положителна тенденция относно необходимите белези за трайност и осъзнатост и по отношение на него, поради липса на дадени достатъчно основания, все още не е приложена прогресивната система, при което той продължава да изтърпява наказанието си на първоначално определения му строг режим. За това и изложените в частната жалба на въззивника К. описателни факти са непротивопоставими на съществените за настоящото производство фактически положения, които не позволяват на ревизиращата инстанция да достигне до изводи, различни от направените в окръжния съд, и в частност, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.

След като не са налице категорични доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. че вече са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, молбата му по чл.437, ал.2 от НПК правилно не е била уважена, а жалбата му пред настоящата инстанция се явява неоснователна.

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 и ал.2 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

О П Р

Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 241/20.10.2020 г. по ЧНД № 1094/20 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :