Решение № 33 от 27.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Свиленград, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620201012 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №6772585 издаден от ОД на МВР - Хасково , с който на С. К. И. с ЕГН ********** с адрес гр.********************************** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – а процесния ЕФ бил издаден при неизяснена фактическа обстановка и при несъобразяване на съдопроизводствените правила, без да изложи конкретни съображения. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен и претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокат.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.За него се явява – адвокат М., който иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага доводи в тази насока. Претендират се разноски по делото на основание чл.38 от ЗАдв.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по 1 жалбата.

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 09.12.2022г. в 15,56часа в общ.Свиленград, на път –I- 8, при км 365+500 ,на кръстовището с бул.България ,посока центъра на града при въведено общо ограничение на скоростта 50км/ч. , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, е регистрирано и заснето движещото моторно превозно средство (МПС) марка „Форд Мондео ”, с държавен регистрационен номер ***********************, със скорост 61 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на процесния автомобил, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

Фишът е връчен на лицето н а дата 05.11.2025 година (, видно от Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ 351000-9078 от 17.12.2025 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.

189, ал. 6 о т ЗДвП /разпоредбите на ЗДВп действали към датата на нарушението и към издаването на ЕФ/ е даден 7-дневен срок да възрази срещу издадения ЕФ,като предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС - 120с52а на 2 процесната дата – 09.12.2022г., когато е установено нарушението на жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване н а АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 09.12.2022г и времето (13.30 часа д о 16.30часа), за ограничение на скоростта, посочено е както общо ограничение на скоростта съгласно закона-50км/ч ,както и въведено с пътен знак В26- 50 км/ч (разрешена скорост), точното местонахождение на мястото за контрол / в общ.Свиленград, на път – I - 8, при км 365+500 ,на кръстовището с бул.България ,посока центъра на града /, където е използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на засненото МПС, с което се твърди че било извършено процесното адм.нарушение.

От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения тип.

Налични по АНПр са преглед на фиш , снимка към ЕФ -2бр.,протокол №12/22 и снимка на техническото устройство заснело процесното нарушение и справки за собствеността на процесното МПС и история на регистрирането му и промени в тази му част.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.

Налична е и снимка на разположението на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з 172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

3

Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от която собственик на МПС е жалбоподателя.

По делото е приобщена като доказателство по делото писмо от Общ.администрация Свиленград,ведно със схема на пътя,видно от която при км.365+364 ,дясно платно за движение на МПС,посока от центъра на град/към метанстанция/ е поставен знак В26-50км/ч за ограничение на движение като същият е със зона на действие до км. 365+586,където започва кръстовище с бул.България .

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа обстановка от съда.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на 09.12.2022г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и преглед на ЕФ/ на 05.11.2025г., а жалбата е входирана на 11.11.2025г. в регистратурата на съда от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.

4

На основание чл. 189, ал. 5г от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-9078 от 17.12.2025 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по КАНД №1064/2020г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД №524/2020г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.

За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че с ъгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в извън населено място/ общ.Свиленград, на кръстовището на път –I- 8, при км 365+500 и бул.България ,посока центъра на града /, като жалбоподателя е санкциониран за предвиденото предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП нарушение на ограничение на скоростта от 50 км/ч,въведено ограничение в закона-чл.21,ал.2 от ЗДвП.

Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има общо ограничение от 50 км/ч , респективно ал.1 на чл.21 от ЗДвП, както и ограничение въведено с пътен знак В2650км/ч ,т.е. при първият вариант е посочено, че важи общото правило за ограничение на скоростта въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,но не и изключението предвидено в ал.2 на чл.21 от ЗДвП,а във втория обратното на гореизложеното. Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в самият протокол,като не става ясно дали нарушението е по ал.1 или по ал.2 и е противоречие с отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението: