Решение № 4551 от 20.06.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 20.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия

Генев гр. дело № 4796 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 276280 от 23.11.2017 г., постановено по гр. д. № 55044/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, е обявен за окончателен сключения на 16.12.2011 г. в гр. София предварителен договор, по силата на който Р. И.Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починал на 15.03.2012 г. и заместен от наследника си по закон С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, продава на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

С решението е осъдена С.В.Д. да заплати на А.Д.Т., сумата от 1060.26 лв., представляващи направени от последния разноски по делото съобразно изхода му.

Осъден е А.Д.Т. да заплати по сметка на СО местен данък за прехвърляне на недвижимия имот в размер на 250.64 лв., както и да заплати по сметка на Софийски районен съд такса по прехвърляне на имота в размер на 160.70 лв. С решението служебно е вписана възбрана върху имота, предмет на договора за покупко-продажба.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответникът С.В.Д., чрез адв.

В.Г., като във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на решението, като същото било постановено при отсъствието на анализ на представените доказателства. Излагат се твърдения за несъществуващ предмет на предварителния договор, като към момента на сделката не били налични нито самостоятелен обект двор от 450 кв. м., нито едноетажна сграда, тези обекти е следвало да съществуват към момента на сделката, а не към 1979 г., когато бил издаден нотариалния акт. Посочва, се още, че към момента на предварителния договор процесния имот е бил съсобствен между Р. и дъщеря му В., която не е участвала в процесната сделка. Твърде се още, че в нарушение на чл.

164, ал. 1 от ГПК били кредитирани гласните доказателства на свидетеля Р.М.. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалбата.

Въззиваемата страна А.Д.Т., чрез адв. Й.Т. взема становище в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, като счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Посочва се, че към момента на изповядване на сделката страните са разполагали единствено с нотариалния акт за собственост на имота, въпреки, че къщата била надстроена към датата на сключването на процесния договор, тъй като страните не са имали документи. По делото не били представени никакви доказателства за наличието на сключен брак между наследодателя на ответника и Еленка, още повече, че процесния имот бил лична собственост на Р. Т.. По делото не била оборена автентичността на подписа на договора положен за продавач. Пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалбата, оспорва приетите от въззивния съд писмени доказателства, както оспорва като некомпетентни приетите съдебно-техническа експертиза и допълнителна съдебно-техническа експертиза, претендира разноски, за което представя се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 128 състав, решение за валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност и във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

Предявена e искова молба от А.Д.Т. срещу С.В.Д. с правно основание чл.

19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването на за окончателен сключения на 16.12.2011 г. в гр.

София предварителен договор, по силата на който Р. И.Т., ЕГН **********, б.ж. на гр. София, починал на 15.03.2012 г. и заместен от наследника си по закон С.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, продава на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, следния свой недвижим имот, а именно: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 16.12.2011 г. сключен между Р. И.Т. в качеството му на продавач и А.Д.Т. в качеството му на купувач с предмет сключването на окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачът се задължавал да прехвърли на купувача собствеността на свой собствен недвижим имот, представляващ дворно място дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот планоснимачен номер 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот планоснимачен номер 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т., като в ал. 2 е посочено, че имотът се владее с нотариален акт № 59, том IV, дело № 310 от 1979 г. В чл. 2 от договора е посочено, че купувачът се задължавал да заплати на продавача цената от 13000 лв., която цена е платена изцяло на продавача и договорът служел за разписка за получената сума. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че окончателния договор следва да се сключи не по-късно от 16.12.2012 г.

По делото е представен и нотариален акт за признаване правото на собственост на недвижим имот, придобит по давност № 59 от 10.04.1979 г., том IV, дело 310/1979 г., съгласно който Р. И.Т. е признат за собственик по придобивна делба и давностно владение върху следния собствен недвижим имот: дворно място от 450 (четиристотин и петдесет) квадратни метра, заедно с едноетажна къща, съставляващо имот пл. № 948 (деветстотин четиридесет и осми), за който заедно с имот № 949 (деветстотин четиридесет и девети) е отреден в идеална съсобственост парцел I (първи) от квартал 31 (тридесет и първи) по плана на вилна зона на село Бистрица-София, при съседи на имота: улица,В.и Й.Г., наследници на Н.Н., Ц.В.и Б.И.Т..

От представеното удостоверение за наследници с изх. № КБР16-202 от 21.10.2016 г. издадено от Столична община се установява, че Р. И.Т. е починал на 15.03.2012 г., като вдовец, като е оставил наследници по закон В. Р.ова Т. – дъщеря, починала на 05.04.2015 г., и С.В.Д. – леля.

По делото е представена скица на сграда № 15-520273-24.10.2016 г. с идентификатор *** с адрес с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 90 кв. м., на два етажа. Представена е и скица на поземлен имот № 15-520262-24.10.2016 г. с идентификатор *** с адрес с. Бистрица, район Панчарево, ул. „******, с площ 921кв. м., с посочени собственици Р. И.Т. с 450 кв. м. от правото на собственост и Б.И.Т. с 247 кв. м. от правото на собственост.

Пред въззивния съд е прието строително разрешение № 0035 от 11.11.1988 г. издадено на Р. И.Т., съгласно което му е позволено да направи жилищна сграда по одобрен архитектурен план-типов в кв. 56/XIX с. Бистрица.

Приета е и справка от НБД население по отношение на Р. И.Т., от която е видно, че същият е починал на 15.03.2012 г., като вдовец при един сключен брак, а съгласно справката съпругата му Е.В.Т. и дъщеря му В. Р.ова Т. са починали.

По делото пред районния съд е била допусната съдебно графическа експертиза във връзка, с която назначената за нейното изготвяне вещо лице С.Ц.е депозирала становище, че в конкретния случай не може да се изготви аргументирано и обосновано заключение, тъй като сравнителния материал не е достатъчен в своята пълнота и били налице обстоятелства възпрепятстващи възможностите да се проследят признаците на почерка и подписа, изменящи се през годините.

По делото е разпитвана свидетелката Г.А., която притежавала къща в с.

Бистрица, като свидетелката посочва, че познавала както А.Т., така и Р. Т.. Свидетелката посочва, че в процесния двор имало една стара къща, в която живеели Р. Т. и дъщеря му, както и семейството на брат му, като всеки си имал отделен вход, като същите живеели в един двор, тъй като двора бил малък и не можел да се раздели. Р. Т. живеел в десния край на къщата, като брат му си построил нова къща след което съборили къщата на Р. Т. и той отишъл да живее в старата къща на брат си. Свидетелката твърди, че Р. Т. живеел с дъщеря си, която нямала наследници и се говорело, че Р. Т. щял да даде имота на ищеца. Свидетелката твърди, че в края на 2011 г. имало събиране в къщата на ищеца във връзка с процесния имот, като свидетелката разбрала, че се обсъждало евентуално договор за гледане, като посочва, че къщата на Р. Т. нямала никакви документи. На събирането присъствал адвокат, който бил непознат на свидетелката, както и родителите на ищеца и Р. Т.. Свидетелката посочва, че бил подписан договор за прехвърляне на имота, но същата не присъствала на разговорите и на самото подписване на договора, за тези обстоятелства научила впоследствие от ищеца.

Свидетелката изрично посочва, че към момента на разпита в имота имало две къща, като тази отдясно била на Р. Т., а в лявата живеели семейството на ищеца.

По делото е разпитван свидетеля Е.Д., който посочва, че познавал Р. Т., съпругата и дъщеря му от 1979 г. -1980 г., като свидетелят посочва, че преди Р.

Т. е имал стара къща, но след 1980 г. започнал да строи нова. Дворът, в който се намирала къщата бил разделен между Р. Т. и неговия брат с ограда от колове и мрежа. За Р. Т. се грижела неговата дъщеря, която не общувала много с роднините на баща си. Посочва, че дъщерята на Р. Т. му споделяла, че имала намерение да продаде къщата в с. Бистрица и са се премести в с. Кокаляне, за да е по-близо до семейството на свидетеля, с което са в роднински връзки. Твърде, че последните един-два месеца преди да почине Р. Т. бил много зле, но не бил споменавал някой да го гледа.

По делото е разпитван свидетеля Р.М., в качеството му на адвокат, който познавал както ищеца, така и наследодателя на ответника във връзка с изготвянето на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко-продажба, който имот представлявал дворно място заедно с, находящата се в него сграда, разположен в с. Бистрица. Свидетелят посочва, че ищецът го помолил да изготви договора, като в деня на подписването му го завел в дома си където били продавача и няколко роднини на ищеца – родителите и жена му, както и жена, която не познавал, страните се запознали с договора и свидетелят ги попитал дали не искат да сключат друг договор за дарение или за издръжка и гледане. Тъй като процесната сграда нямала строителни книжа имотът бил описан в договора както е посочен в документите за собственост, като свидетелят твърди дори, че им бил прочел договора лично. Твърди, че договорът бил подписан във вида, в които го бил изготвил и били предадени парите в брой и на място, като срокът за сключване на окончателния договор бил една година от подписването му.