Решение № 422 от 09.03.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120103794 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Я. К. К. против „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:

933.77 лв. – неплатени нетни трудови възнаграждения за месеците февруари и март на 2021 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 13.73 лв., начислена върху трудовите възнаграждения за месеците януари, февруари и март на 2021 год. за периода от съответния падеж до 05.03.2021 год. - за възнаграждението за м.януари, респ. до 30.05.2021 год. - за възнагражденията за месеците февруари и март; 1503.40 лв. - неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. в размер на 158 часа, ведно със сборна мораторна лихва в размер на 78.49 лв., начислена върху всяко месечно възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.05.2021 год.; 114.13 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва в размер на 0.98 лв., начислена за периода от 01.05.2021 год. до 30.05.2021 год.; 114.13 лв. - обезщетение за неспазено предизвестие; 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от несвоевременно оформяне и предаване на трудовата книжка, довело до невъзможност за започване на друга работа, евентуално - 570.64 лв., представляваща обезщетение в размер на последното дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално - 996 лв., представляваща неполученото обезщетение за безработица за периода от 15.03.2021 год. до 14.07.2021 год.; 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както и от психически тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й; законната лихва върху посочените суми, начиная от 31.05.2021 год. до окончателното им изплащане.

Така предявени, искoвете са с правно основание в в чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.220 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.226, ал.2 от КТ, чл.45 вр. с чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.

С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответното дружество е предявил, при условията на евентуалност, възражение с правно основание в чл.55, ал.1 от ЗЗД, за прихващане на свое вземане за надплатени 39.94 лв. с вземането на ищцата за обезщетение за неизползван платен отпуск.

В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата и от нейния съпруг, които ангажират доказателства и претендират деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответното дружество оспорва

1 исковете. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, по силата на което от 01.06.2020 год. ищцата е изпълнявала длъжността „т*****“ в ответното дружество, което правоотношение е било прекратено едностранно от К., с предизвестие.

Впрочем, в тази връзка са представените от нея и приети: трудов договор с уговорени пълно работно време, срок за изпитване 6 месеца и срок на предизвестието от 60 дни; предизвестието, отправено на 15.01.2021 год. и заповедта за прекратяване на трудовия договор от 15.03.2021 год.

Сред основните задължения, произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата от К. длъжност са: осигурява всички необходими условия за нормалната работа на управителя; осигурява изпълнението на разпорежданията на управителя на фирмата; при изпълнение на служебните задължения се грижи за доброя имидж на фирмата; изпълнява други задачи, възложени му от пряк ръководител, в рамките на професионалната квалификация и умения, които притежава.

На 09.02.2021 год., със своя заповед, управителят на ответното „Алупласт ЖТГ“ ЕООД е възложил на Я.К. да започне сдаване на работата си, което тя е отказала да стори, отговаряйки писмено, с пространствено изложени мотиви.

След прекратяване на трудовия й договор - на 23.03.2021 год., ищцата е поискала, в срок до 12.00 часа на същия ден, да й се предаде трудовата книжка, надлежно оформена, както и свързаните с прекратяване на правоотношението документи.

Това не е сторено, като й е отговорено, че управителят е в отпуск, но при завръщането си ще ги оформи и предаде незабавно.

На 29.03.2021 год. ищцата е получила „уведомително писмо“ от „*****“ ООД, че е одобрена за заемане на длъжност „*****“, считано от 01.04.2021 год. при основно възнаграждение от 1000 лв. месечно, като й е указано, че следва да представи пакет документи, сред които копие от трудова книжка и оригинал - за сверка.

Според действащия и утвърден за „Алупласт ЖТГ“ ЕООД правилник за вътрешния трудов ред, работното време за заеманата от ищцата длъжност е било 7 часа и 30 минути, след приспадане на трите регламентирани почивки.

С уведомление от 05.07.2021 год., получено от К. на 07.07.2021 год., същата е поканена в офиса на ответното дружество да получи документите по прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка, както и дължимите възнаграждения и обезщетения.

На същия ден - 07.07.2021 год., с писмено уведомление, ищцата е изискала от отдел ТРЗ на ответното дружество да й се изплатят дължимите възнаграждения и обезщетения по посочена сметка, ведно с лихви за забава, а трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да й се изпратят до посочен от нея офис, с опция „преглед“.

На 09.07.2021 год. на К. са предадени заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение и трудова книжка, за което е съставен протокол.

Датата на протокола е поправена от ищцата на 16.07.2021 год., както впрочем е сторено и със заповедта за прекратяване на правоотношението.

Със свое уведомление от 12.07.2021 год. тя е поискала от отдел ТРЗ в ответното дружество да поправят датата, на която е връчена заповедта; да и начислят и впишат обезщетение за неспазен срок на предизвестие; в трудовата й книжка да впишат вярната дата, в противен случай ще счита това като опит за измама.

След изпълнение на горното е изискала и да се актуализира датата на приемопредавателния протокол.

На това уведомление е отговорено, че допуснатата грешка в трудовата книжка е отстранена и е обяснено подробно по какъв начин е формирана сумата, която й се дължи.

Заплатите за м.февруари и март на 2021 год., заедно с обезщетенията по чл.220 и чл.224 от КТ, общо възлизащи на 1133.93 лв., са изплатени на 14.07.2021 год. по банков път.

За м.януари 2021 год. заплатата си, в размер на 539 лв., ищцата е получила на ръка, срещу ордер без дата.

2

Според представена от Бюрото по труда - гр.Бургас справка, ищцата е била регистрирана като безработна от 22.03.2021 год. до 23.08.2021 год., когато е започнала работа.

Изслушано е заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, според което възнаграждението за м.февруари 2021 год. възлиза на 452.71 лв., за м.март 2021 год. - на 281.78 лв., след удръжки и при отчитане на ползван отпуск по болест. Експертът е изчислил и размерите на обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовия договор, за неспазено предизвестие - в размер на 57.06 лв. и за неизползван платен отпуск - в размер на 342.38 лв., а оттам и всички дължими при прекратяване на трудовия договор суми на 1093.99 лв., като е отбелязал, че са надплатени 39.94 лв. до фактически изплатената на ищцата сума от 1133.93 лв.

Изслушани са и показанията на свидетелите Р*, Я*, Д* и Х*.

Според св.Р*, също работил в ответното дружество, работното място на ищцата било във фоайето, пред кабинета на управителя. При едно от последващите си посещения забелязал, че тя вече не е там, а в друга стая - празна, с бюро и стол, в която било по-студено, отколкото на предното място. Работното време било от 8 ч. до 17.30 ч., като почивките се ползвали от всички, вкл. и от К..

Св.Я* споделя, че в началото на миналата година е търсил човек за работа във фирмата си. Затова разговарял с ищцата, договорили условия и обяснил за необходимите документи, но тя му обяснила, че документите и са задържани от предишния работодател. Свидетелят позвънил на последния с опит да помогне К. и той доброволно да уредят отношенията си, но му било обяснено, че с нея не можели да постигнат консенсус, независимо от условията на работа, в които я поставят.

Показанията на св.Д* са по-непосредствени, т.к. същата е присъствала на интервюто й за работа и преди назначаване на ищцата е вършела същата работа. Помни за случай през м.януари или февруари на 2021 год., в който при смяна за обедна почивка, К. й споделила, че е отказала да изпълни възложена й задача, понеже не й влизало в задълженията. В същия ден са се провели разговори между нея и ръководството на дружеството, а на другия ден искала да разговаря с управителя.

Работното място било във фоайето, в което имало едно бюро със стол и мека мебел.

След като отказала да изпълни възложеното й, управителят възложил на свидетелката да изпълнява длъжността на ищцата, понеже изгубил доверие в нея и се притеснявал за големия обем обработвани от нея документи. В този ден К. стояла цял ден на дивана и се занимавала с телефона си, като била ядосана на свидетелката, че върши нейната работа. Освен това поискала да й се обособи ново работно място, което било сторено, а там също и били възлагани задачи. Новото й работно място не било по - студено от предходното, но в деня, в който се преместила от дивана, К. излязла в болничен, като и други колеги се оплаквали, че с нея комуникацията е трудна. Свидетелката разказва още, че всеки ден ищцата е ползвала обедната си почивка, защото тя я е сменяла, а другите две почивки всеки си ги ползвал според нуждата.

Св.Х* също знае за конфликт между К. и управителя, провокиран от отказа й да изпълни поставена задача - да обработи пратка. Поискала и да й се обособи нейно работно място, което й било осигурено. В същия ден прекият ръководител й е предложил да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие или тя да подаде заявление, без да й търсят обезщетение за неспазено предизвестие. Вместо това тя си взела болничен, а като се върнала, депозирала предизвестие за напускане.

Поискала и отпуска си, който прекъснала с нов болничен, а в срока на предизвестието не била препятствана да върши задълженията си, единствено е поискано от нея да сдаде работата.

Съдът, въз основа на така установените факти, намира исковете за частично основателни.

Неоснователни са изцяло исковете по чл.128, т.2 във вр. с чл.242 ит КТ - за заплащане на положен извънреден труд за положен извънреден труд в периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. и за заплащане на възнагражденията за м.февруари и м.март 2021 год. Неоснователността на първия иск произтича от неговата недоказаност - доказателства за полагането на извънреден труд липсват, а неоснователността на втория е резултат от извършено в хода на процеса (след депозиране на исковата молба) плащане, дори в по-висок от дължимия размер.

Следователно, изначално неоснователени са и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд, както и върху възнаграждението за м.януари 2021 год, последния поради липса на данни за забавено плащане.

Частично е основателен искът със същата правна квалификация, но за мораторната лихва върху възнагражденията за м.февруари и м.март 2021 год., доколкото същите не са платени на съответните падежи, а на 14.07.2021 год.

Следователно, за периода на забавата - от съответния падеж, до 30.05.2021 год., 3 сборната мораторна лихва върху дължимите възнаграждения, изчислена по реда на чл.162 от ГПК, възлиза на 9.90 лв., а за периода от депозиране на исковата молба на 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год. - на 8.97 лв. или 18.87 лв. общо.

Неоснователни, поради плащане в хода на процеса, са и исковете по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ - за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение за неизползван отпуск, което налага възражението за прихващане да не се разглежда.