Решение № 112 от 05.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Хасково, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640101386 по описа за 2025 година

Предявен е от П. Г. Г., ЕГН **********, от ***********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД , ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, кв. “Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 6, сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение изх.№ 10237/30.04.2024 г. на ЧСИ - С. П., с която бил уведомен, че дължи по изп.д.№ ******** сума в общ размер на 11 358.42 лв. Сочи, че срещу него бил издаден изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч.гр.д.№ 302/2011 г. на Районен съд Хасково, с който е осъден да заплати на ответника сумата от 3 032 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 25.01.2011г. до окончателното изплащане на задължението, дължими по искане договор за отпускане на паричен заем №213420/20.12.2008 г., сключен между него и ,,Уникредит Кларима“АД и във връзка с договор от 27.11.2009г. за продажба на вземания /цесия/ между ответника и ,,Уникредит Кларима“АД, както и направените разноски по делото от 60.64 лв. за държавна такса. По този изпълнителен лист ответникът завел изпълнително дело срещу него с №583/2024г. по описа на ЧСИ-С. П. с район на действие - Окръжен съд Хасково, образувано на 30.04.2024г., по което била изпратена Поканата за доброволно изпълнение с изх.№10237/30.04.2024г. със задължения за общата 1 сума от 11 358.42 лв., представляващи 60.64 лв. неолихвяема сума, 3 032 лв. главница, 4 200.79 лв. - лихви и 441.12 лв - разноски по и.д., както и таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 978.16 лв., в полза на ЧСИ и 2 645.71 лв. – публични задължения към НАП, за които задължения към НАП ищецът твърди, че са изпълнени изцяло. Той излага, че след издаването на изпълнителния лист първоначално било образувано изпълнително дело с № 897/2011г. по описа на ЧСИ З.З., с район на действие Окръжен съд - Хасково, което с постановление от 08.02.2017г. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК след констатирана от съдебния изпълнител настъпила на дата 20.11.2014г. перемпция. Поддържа се от ищеца, че след този период до образуване на изп.д. № 583/2024г. на ЧСИ-С.

П. не били извършвани действия за принудителното събиране на сумата по изпълнителния лист, нито други действия, с които да е спирана или прекъсвана давността на вземанията по изпълнителния лист, за период подълъг от пет години. Предвид изложеното, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че по отношение на същия не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищеца за общата сума от 8 712,71 лева, включваща 60.64 лв. - неолихвяема сума, 3 032 лв. главница, 4 200,79 лв.-лихви и 441,12 лв. разноски по и.д., както и такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗчСи с включен ДДС в размер на 978.16 лв. в полза на ЧСИ и посочените задължения са погасени по давност.

Претендира разноски.

Ответникът счита за недопустим иска в частта над посочения размер на главница от 3 032 лева. По същество оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение, по което е налице неизпълнение, както и че вземананията на кредитора по това правоотношение са прехвърлени на ответника чрез договор за цесия. Оспорва, че по отношение на вземането е изтекъл давностният срок, погасяващ правото на принудително изпълнение. Излага, че до приемане на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013 на ОСГТК на ВКС по образуваните изпълнителни производства не е текла погасителна давност, а такава е започнала да тече, считано от 26.06.2015г., откогато било обявено за загубило сила ППВС №3/1980г. Освен това посочва, че погасителната давност се прекъсва с всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело, в т.ч. и такова, по което е настъпила перемция. В този смисъл твърди, че изп. д. № 583/2024г. по описа на ЧСИ С.

П. е образувано преди изтичане на 5-годишния давностен срок, както и че веднага с молбата били поискани изпълнителни действия и в хода на производството били предприемани множество действия, а съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Ответникът излага доводи и моли да се има предвид и обстоятелството, че с изтичане на предвидената в закона 2 погасителна давност не се погасява самото вземане, а само възможността същото да бъде събрано от кредитора по принудителен ред. С оглед на тези и всички изложени в отговора на исковата молба съображения, ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение и моли такива да бъдат присъдени в минимален размер, при съобразяване с практиката на СЕС по дело С-438/2022 от 25.01.2024г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.01.2011г. по Ч.гр.д. № 302/2011г. по описа на Районен съд Хасково е издадена Заповед № 245 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът П. Г. Г. да заплати на кредитора „Еос Матрикс“ ООД сумата от 3 032 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.01.2011г. до окончателното изплащане, дължими по искане – договор за отпускане на паричен заем № 213420/20.12.2008г., сключен между длъжника и „Уникредит Кларима“ АД и във връзка с договор от 27.11.2009г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между заявителя и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД /с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД/, както и направените по делото разноски от 60.64 лева за държавна такса.

На 15.04.2011г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 31.01.2011г. по Ч.гр.д. № 302/2011г. по описа на Районен съд - Хасково е издаден изпълнителен лист, по силата на който П. Г. Г. е осъден да заплати на „Еос Матрикс“ ООД сумата от 3 032 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.01.2011г. до окончателното изплащане, дължими по искане – договор за отпускане на паричен заем № 213420/20.12.2008г., сключен между длъжника и „Уникредит Кларима“ АД и във връзка с договор от 27.11.2009г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между заявителя и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД /с предишно наименование „Уникредит Кларима“ АД/, както и направените по делото разноски от 60.64 лева за държавна такса.

С Покана за доброволно изпълнение от 02.08.2011г. длъжникът П. Г. Г. е уведомен за образуваното изпълнително дело № 897/2011г. по описа на ЧСИ З.З. и задълженията, които следва да заплати по издадения изпълнителен лист по горецитираното ч.гр.дело по описа на Районен съд – Хасково, за която покана няма данни по изпълнителното дело да е била връчена на длъжника по същото.

По изпълнителното дело е бил насрочен опис на движими вещи в дома 3 на длъжника за датата 23.08.2011г. в 12.30 часа, като няма данни същият да е бил реално извършен.

С молба до ЧСИ от 20.11.2012г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С Постановление от 08.02.2017г. изпълнителното производство по изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемция.

На 25.04.2024г. по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано ново изпълнително дело - № ******** по описа на ЧСИ С. П. по същия изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 302/2011г. по описа на Районен съд - Хасково с длъжник П. Г. Г..

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, като се иска установяване на недължимост на задължение на ищеца към ответното дружество за посочените в исковата молба суми.

Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, а разгледан по същество същият се явява изцяло основателен.

В случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила за цялото процесно вземане след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по Ч.гр.д. № 302/2011г. по описа на Районен съд Хасково. Дали този факт е настъпил и то, когато твърди ищецът, подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства и касае основателността на предявения иск. Доколкото ищецът се позовава на новонастъпили факти след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява допустим. Изцяло в тази насока е трайната съдебна практика на Окръжен съд Хасково и ВКС. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие, съгласно чл.116, б. “в“ от ЗЗД. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно 4 изпълнително действие. Освен това е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/1980г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т.10 е посочено и че давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. В настоящия случай, най-напред следва да се отбележи, че приложима се явява общата петгодишна давност. Това е така, защото съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма 5 основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД /Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о./. В случая независимо, че не се съдържат конкретни данни по делото на коя дата е влязла в сила заповед от 31.01.2011г. по Ч. гр. д. № 302/2011г. по описа на Районен съд - Хасково, липсват твърдения същата да е била възразена, а наред с това не съществува спор, че въз основа на нея е издаден изпълнителния лист с дата 15.04.2011г. Според съда давността е била прекъсната с изтичане на срока за възражение, след връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и именно оттогава е започнала да тече новата петгодишна давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Теклата до този момент погасителна давност за всяко от вземанията на ответника на главните и на акцесорните задължения, е била прекъсната успешно с осъществяването на този юридически факт, съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.117, ал.1 от ЗЗД. Аргумент в подкрепа на изложеното се открива и в цитираното вече Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.